Къде изчезна през последните години Антоан Николов? С какво се занимава днес бившият шеф на Столичния общински съвет и някогашен заклет седесар? На какво се дължи мълчанието, в което потъна човекът, който заедно с кмета Софиянски управлява столицата от 1997 до 2003 г.?
Отговорите на тези въпроси Труд получава от самия Антоан Николов, който напусна политиката преди десетина години и оттогава избягва публични изяви. Разговаряме в офиса на фирмата му в кв. “Павлово”. Малцина помнят, че излизането му от политиката бе свързано със сегашния премиер Пламен Орешарски. По-точно с оттеглянето на Орешарски като кандидат за кмет на София през лятото на 2003 г.
“По онова време стана “скандалът”, провокиран от Надежда (тогава) Михайлова. Като лидер на СДС тя оттегли кандидатурата на Орешарски за кмет заради срещата ни с Васил Божков. Тогава спестих истината и с Пламен поехме негативите, но сега ще я кажа. Ние излязохме от нейния кабинет инструктирани да се срещнем с Божков. Тя знаеше, че ще разговаряме за евентуална подкрепа, тъй като по избори се ухажват агитките на футболните отбори, а Божков беше собственик на ЦСКА.
Въобще не е ставало въпрос за пари и някаква зависимост. Това са глупости. Ако искахме да се скрием, можехме да го направим по сто начина, но не беше нужно - отидохме посред бял ден. След което Надежда направи операция “чисти ръце”. Жалко е, че СДС не намери сили да се изчисти първо от нея тогава. Така тя довърши започнатото унищожаване на партията от Иван Костов”, твърди Николов.
След разрива с Надежда Нейнски Антоан Николов напуска СДС и се оттегля от политиката. В края на 2003 г. приключва и мандатът му като шеф на Столичния общинския съвет. “Реших да сменя амплоато, а и не получих предложение, което да е предизвикателство за мен”, обяснява той решението си.
Този му ход впоследствие ще се коментира с думите: “Антоан излезе най-големият хитрец. Направи си парите и се покри на сянка.” Неговият отговор е: “Ако си бях направил парите, нямаше да взема кредит и сега да се чудя как да го изплащам в края на всеки месец. Преди 7 г. изтеглих кредит от “Алианц” и купих контролния пакет на винарска изба “Магура”. Тя е създадена през 1967-а - годината, в която аз съм се родил. Избата се намира в село Рабиша. По климатични условия районът се добижава до тези на областта Шампан, затова тук се произвежда най-доброто в България естествено пенливо вино по класическа технология. Направихме собствени лозови масиви, на част от тях възродихме сортовете гъмза и врачански мискет и тази година за пръв път брахме грозде. Не усетих как минаха първите 5-6 години, защото се занимавах с нещо много приятно. Последните години обаче станаха много трудни за бизнеса. Предишното правителство ни хвана за гушите и изпи последната ни останала кръвчица.”
Антоан вкусва за пръв път частен бизнес през 1991 г., когато открива малък ресторант в Бояна, където е роден. “Нямах конкуренция и печелех добре.” Друга е голямата печалба обаче, която му носи ресторантът - срещи с точните хора в точното време. В него се запознават Евгений Бакърджиев и Иван Костов.
Апропо, твърдението, че Бакърджиев вкарва Антоан Николов в политиката не е вярно. Антоан влиза в Социалдемократическата партия на Дертлиев покрай съратници на дядо си, който е бил николапетковист. С Бакърджиев се срещат в общината. Николов е избран за общински съветник през 1990 г. и заема този пост до 1997 г.
Днес отчита като грешка това, че толкова дълго се е задържал в Столична община. Личната му равносметка е, че е свършил много работа за града. Вместо признание получава удари. С годините около името му се понасят всякакви легенди, наричат го Обичайния заподозрян. Говори се, че е сред най-богатите хора. Че е сенчестият лидер на столичното СДС. Че дърпа конците на множество общински фирми, сред които скандалната “Софийски имоти”. Надежда Нейнски го обвинява в клиентелизъм...
Срещу нарочения за виноват Николов обаче в крайна сметка няма нито едно реално обвинение.
“Свикнах с това. Започнах да живея с фолклора и разбира се, да се шегувам. Когато последните години се срещаме със Софиянски да пием кафе, обикновено го питах: На левия тротоар на “Витошка, който е моят, или на десния, който е твоят?” А на въпроса какво все пак става с някогашния му офис на бул. “Витоша”, отговаря, че е бил под наем, че го е освободил и че няма никаква собственост на централния булевард.
“Няма да крия, че всичките тези приказки лично са ме засягали. Всяка схема, в която трябва да обясняваш, че не си камила, е много неприятна. Особено когато претендираш, че си интелигентен и кадърен човек и че знаеш какво правиш.” Още по-жестоко е, когато ударите идват от свои. “СДС в един момент се превърна в партия, която започна да лепи етикети и буквално да изяжда собствените си хора.
Думата клиентелизъм я въведе Костов. В нито една нормална европейска партия няма процеси на вътрешно самоизяждане и на посочване с пръст. Да, ако някой е сбъркал - има съд и прокуратура. Случва се от време на време в Германия, Англия и другаде депутат или министър да бъде обвинен, след което той си заминава. А тук те нарочват и нищо не можеш да направиш, за да се защитиш. И все пак, връщайки се назад, се гордея с направеното от мен и моя екип за превръщането на София в модерен град.”
Според Антоан Николов много хора наистина използват политиката за обогатяване. Това обаче нямало как да се случи с него, защото: “Слава на Бога бизнесът върви, дядо ми ни остави достатъчно имоти. Част от тях си върнахме с реституцията. За други още водя дела. 15 години! Шокиращ е сблъсъкът с несправедливостта. Някои от земите в Бояна загубихме безвъзвратно, защото попадат в резиденциите на президента, на премиера и вицепрезидента. Защо те ще ползват нашите имоти и ще се ширят на по 10 дка в Бояна?” Същият въпрос си задават десетки собственици, които не могат да влязат във владение на имотите си. И които не могат да се сравняват с високите позиции и възможности на Антоан Николов.
Освен винения бизнес той е съдружник в успешна адвокатска кантора. Юрист е по образование, но не адвокатства, а участва само като консултант. Твърди, че само консултантска е била и ролята му във в. “Новинар”, за който се смяташе, че е негова собственост. “Във вестника не съм имал дялове, само го консултирах. Доставяше ми удоволствие да работя с хора като Любен Дилов-син, Мирослав Боршош и др.”
“От 2003 г. не съм в политиката, така че могат да ме подозират само дали слагам захар във виното.
И за да не плъзнат слухове, веднага отговарям - не слагам!” На въпроса как вижда бъдещето на десницата и на Реформаторския блок, отговаря: “Никак не го виждам. Това са орел, рак и щука. Нова дясна партия ще има, когато се появи Човекът, който ще я създаде. Все още няма такъв. Само с комсомолско дръзновение не става. За мен двама души са отговорни за случилото се с десницата през последните 20 г. в най-общ смисъл. Единият е Иван Костов, който разби СДС, защото егото му е твърде голямо, или имаше такава задача. Другият, който изигра негативна роля за политическата система като цяло, е царят. Той разби установилия се нормален модел на ляво и дясно, взе си имотите и толкоз.”
Колкото и да е трудно за бизнеса днес, нещата на Антоан Николов отново вървят добре. От реда във фирмата му личи, че се ръководи от човек, който държи изкъсо и под контрол работата. “Вкарвам много емоции във всичко, с което се занимавам. Все пак съм скорпион. Скорпионите, ако не изядем хората около себе си, се самоизяждаме. Винаги съм имал добра интуиция и когато съм се доверявал на разума си, в 90% от случаите съм бъркал.”
Последната му амбиция е насочена към отглеждането на зеленчуци и производство на чисти храни. С това вероятно ще е свързана и следващата му бизнес авантюра.
Едно от най-хубавите неща, които са му се случили напоследък, е семейството. С жена си Елица има син Александър и дъщеря Евелина. И макар да нямат брак, казва, че е по-женен от всички женени. “Преоткривам един друг свят. Когато мъжът стане на 45 г., на колкото съм аз, през главата му е минало достатъчно, за да разбере, че животът е много кратък. И само от теб зависи дали ще правиш добро или лошо”, пише Труд.
