Човек, който е притиснат до стената, наистина може да извърши всичко. Както да посегне на себе си, така и да посегне на някой друг. Някои от хората обръщат агресията към себе си, но други я обръщат към "агресора" - в случая този агресор може да е мним.
Като започнем от факта, че в кризата много от хората изгубиха възможностите си да печелят и оттук да изплащат задълженията си, анализира за Стандарт психологът Иван Игов. В България отдавна се говори, както в САЩ, да бъде въведена възможност физически лица да обявяват фалит. Но всъщност подобен закон не е приет. Имаме неща, които като държава не сме свършили - не сме приели необходимите законови неща, с които да защитим човек, изпаднал в неплатежоспособност. Но не само човека, а и кредитната институция. Така част от хората, които са пострадали от лоши кредити, са оставени на самотек. Вторият проблем е свързан с това как един човек у нас може да се сдобие с незаконно оръжие. Това наистина е страшно. Този конкретен човек с месеци е трупал агресия, която е изкарал, убивайки една жена, която не носи абсолютно никаква вина...
Аз много се надявам този човек да не стане герой, каквито случаи е имало преди - например с учителката, която обра банка, другият с откраднатото инкасо. Защото това донякъде подтиква хората да започнат саморазправа с такива институции. Много е важно държавата или неправителствените организации, подпомагани от институциите, да оказват на такива хора психологическа помощ, смята психологът.
Хората най-напред излязоха на улицата заради това, че не можеха да задоволяват най-елементарните си потребности. И тогава гръмнаха социалните бушони, по-лабилните от тях. Имаше поне шест случая на самозапалване, толкова демонстративно, че едва ли не целият свят ни обърна внимание. Положението наистина е драматично и различно от много страни по света. Страхувам се, че с настъпването на зимата, когато сметките ще нараснат и хората ще започнат да се затварят повече по домовете си и ще ограничат социалните си контакти, най-безпомощните хора може да изпаднат пак в състояние на отчаяние. Битува една теза "Защо ми е психолог, като имам приятели" или "като си имам ракията".
Социалната включеност е двустранен процес. Това не означава само някой да те търси и да контактува с теб, ти трябва да проявяваш тази активност. Когато нямаш пари, естествено изолацията нараства. Но искам да кажа нещо друго, особено сега, когато се тръби, че правителството предприема мерки за социално слабите. Целта е не да даваш някакви дребни суми, които така или иначе няма да стигнат на хората, а да създадеш механизмите, чрез които те да се справят. Казано с думите на психолога Карл Роджърс, "Няма нужда да нахраниш човека, по-скоро му дай въдица и го научи да лови риба сам". Ето това е проблемът на нашето общество - че когато говорим за отчаяните, слабите хора, ние сякаш по-скоро сме склонни да им хвърлим някаква помощ като индулгенция и да забравим за тях. А трябва да създадем условията те да се справят сами и да започнем от това, което всяко поредно правителство забравя дори като обещание - образованието. Защото именно в него ние можем да научим децата да си помагат взаимно, да помагат на изоставащите по конструктивен начин. Помощите, които правителството в момента дава на най-слабите социално, всъщност не правят нищо друго, освен да подхранват тяхната заучена безпомощност, казва още Игов.
