В България има драстично несъответствие между нуждите на пазара на труда и търсенето на квалифицирани кадри. Това посочва Европейската комисия в доклада си за конкурентоспособността, озаглавен "Няма растеж и работа без промишленост".
Годишно търсенето на квалифицирани кадри с инженерни и технически специалности се оценява на 64 000, докато наличните са почти три пъти по-малко - 23 000. В същото време завършилите икономика и стопанско управление са 46 000, докато търсеният брой такива кадри е само 23 000.
Завършилите хуманитарни специалности са 24 000, а нуждата от такива специалисти се оценява на 2000 годишно, посочва докладът. В същото време общо инвестициите в образование у нас са 3% от брутния вътрешен продукт - близо два пъти под средните за ЕС 5.6%.
Тези данни обясняват и високия процент на младежка безработица в България - 28.4% през четвъртото тримесечие на миналата година. Производителността на труда е ниска, а делът на хората с висше образование, заети в производството, е под средното за ЕС равнище.
За да повиши конкурентоспособността си, като осигури възможности за специализация в сектори с по-висока добавена стойност, България трябва да подобри образователната си система и да въведе основно обучение по предприемачество, подчертават още анализаторите.
Неслучайно в страната ни преобладават ниско- и среднотехнологични производства, като производството на храни, напитки и тютюневи изделия е най-големият отрасъл. Сравнителният анализ на иновациите ни праща в групата на държавите със скромни постижения.
Тези изводи се потвърждават и от доклад на Института за икономическа политика по данни на Евростат и Световния икономически форум, представен вчера. През академичната 2011/2012 г. 32.6% от висшистите са придобили образователната си степен в сферата на икономиката и администрацията, 15.2% са се ориентирали в науките за обществото и човешкото поведение и 11.8% - в сферата на техническите науки, се подчертава в доклада.
Страната ни заема непрестижното 90-о място в света по наличност на изследователски и обучителни центрове. По качество на изследователските институции сме на 75-а позиция. 98-о място заемаме по наличност на учени и инженери, на които се разчита при изграждането на стабилна икономика, произвеждаща стоки с висока добавена стойност.
Логично по отношение на иновациите и напредъка България е на 97-о място в света.
Заедно със Словакия, Румъния и Хърватия страната ни е в дъното на класациите за Централна и Източна Европа по качество на образованието, се подчертава още в доклада на Института за икономическа политика.
Най-високо оценена по този показател е Естония. Въпреки това над половината от българите - 51.5%, са удовлетворени от качеството на образованието у нас.
Макар да сме на 28-о място в света по обхват на основното образование, изпадаме чак до 70-о място по завършили средно образование хора. И тук отличник е Естония.
Песимистични са данните и за годишната издръжка на учениците и студентите за държавните и частните образователни институции. Според Евростат през 2010 г. за финансиране на образованието в нашия регион най-малко пари отделят Румъния и България - съответно по 2078.6 и 2639.7 евро на година за един човек. Средното ниво за ЕС е над 6000 евро.
Икономистите предлагат възможни мерки, които да помогнат да излезем от това положение. Някои от тях са създаването на екипи от кариерни консултанти за учениците в началното и средното образование, повече гъвкавост в учебните програми, въвеждане на схеми за взаимопомощ между учениците, стипендии за талантливите ученици, програми за домашно образование и дори самостоятелно определяне на началото и края на учебната година от професионалните гимназии.
Важна роля за качественото образование играе и частният сектор - според експертите бизнесът и образователните институции трябва да си сътрудничат колкото се може повече. Сред основните препоръки към висшите учебни заведения са студентите да имат богат избор от дисциплини и курсове, които да затвърдят максимално тяхната специализация, както и въвеждането на програми тип "сандвич", които позволяват учещите да съвместяват и лекции, и работа.
Подобряването на образованието няма автоматично да доведе до по-добри резултати за икономиката, предупреждават от института. Една от причините за това е световната тенденция квалифицираните специалисти да се насочват към други страни.
"Затова и мерки само в образованието, ако не бъдат последвани от мерки в други сфери, ще доведат до това, че в страната ще се образоват млади хора на световно равнище, които няма да се реализират тук", каза изпълнителният директор на Института за икономическа политика Ясен Георгиев.
в. Сега
