„Големият проблем на България е, че не се прави разлика между съдебна и политическа отговорност. Борис Велчев да каже защо всички големи бандити, които ги избиха, са служители на МВР”, заявява известната журналистка.
Интервю на Елизабет Дафинова
- Откъде се познавате с Георги Стоев, г-жо Михнева?
- С Георги Стоев се запознахме в редакцията на „Уийкенд", тъй като те бяха издали книгите му. В една от тях на няколко места се споменаваше името ми, дори
имаше няколко дълги пасажи. И аз полюбопитствах кой е този човек. Със съдействието на Мартин Радославов и Недялко Недялков се запознах с него и му казах
това, което сте написали за мен има доста измишльотини, но има и някои неща, които са верни. Мисля, че постъпих по най-почтения начин - поканих го в
тудиото на моето предаване и започнахме да четем пасажи от книгите. Той държеше на своето, че това, което е написал е вярно. Но понеже аз не си оставям
магарето в калта - това ми е професията - му предложих да отидем да го запозная с генерелския кръг, с Любен Гоцев, Иван Драшков и т.н. Повечето от
генералския кръг са мои колеги от правния факултет в СУ и аз се срещам с тях, защото се познаваме от 30 години. Така че предложих на Жоро Стоев да отидем при тях и той да направи материал с Любен Гоцев, просто защото смятам, че така се пише съвременна литература. Той отказа. Страшно много любопитствах дали Жоро Стоев познава всички тези хора, за които пише. След убийството му отидох при Ивайло Спиридонов, шефа на отдел „Убийства" в СДВР и го попитах дали е чел книгите на Стоев. Отговори ми: Не всичките. Попитах: Знаете ли за моето споменаване? Каза ми: Да, за вас специално много добре знам (защото са изследвали моите случаи). На едно място в една от книгите Георги Стоев пише: След предаванията по Канал 3 Маджо се обажда по GSM-а на Маргарита Михнева и водят дълги разговори (никога не съм виждала и не познавам Маджо). На няколко пъти цитира мои близки отношения с Маджо и твърди, че цялата тази информация му е дал Ивайло Спиридонов, извикали го били да го запознаят с разработките на СДВР. Спиридонов ми каза, че не само никога не е виждал Жоро Стоев, но че този човек никога не е попадал в полезрението на отдел „Убийства".
- Всъщност, що за човек беше той?
- Жоро беше едно дебело момче, което искаше да бъде голям бандит. Той просто беше обслужващ персонал. Да вземем историята с Маджо - не се пишат такива неща, още повече, че това са романи, които се издават в големи тиражи. Вярно, че това е художествен роман, но вътре той споменава имена, например Любен Гоцев. Не го защитавам или нападам, но да описваш някакви сексуални сцени - това е недопустимо. Ако е вярно - напиши го, ако си свидетел - напиши го. Но да пишеш преразкази и да бягаш от отговорност като кажеш: ами, това е художествена литература...Как ще е художествена литература? Това е документална литература, щом използваш истинските имана, с художествени внушения. Ти внушаваш на обществото, че Маргарита Михнева е много близка с Маджо, че той й се обажда по GSM-а. Пълна лъжа. Имаше обаче и друго нещо, където той 80% се беше доближил до истината. През 2002 г. ме уволниха от БТВ заради мои репортажи. Тогава по телефона ми се обади един глас, който ме заплаши. Аз се обадих в полицията. Набързо разкриха кой ми се е обадил - оказа се, че е Александър Стуканьов, бодигард на Славчо Христов. И понеже е глупав с една и съща карта се е обадил и на мен, и на поръчителя си, за да каже, че е свършил работата. Тази история в един от романите е много добре описана. Георги Стоев, между другото, е работил за Славчо Христов и от там знае някои нещица, но не всички, за работодателя си. Затова нещата, които се отнасят до Славчо Христов имат някаква достоверност, но това са все пак свидетелски показания на слугата, а не информация от леглото, от изпод юргана на Славчо Христов. Та в книгата си Жоро пише, че аз не съм разпознала Стуканьов. Не само че го разпознах, но лично главният прокурор и градският прокурор Славчо Кържев, а и районният прокурор ми казаха: не се занимавай повече с тази история! Толкова съм обидена, разболях се. Така че Жоро Стоев излъга в книгата, че аз не съм разпознала Стуканьов. Александър Стуканьов и до ден днешен си ходи по живо, по здраво, даже има ново жилище. В полицията, кокаго го арестуваха и проведоха следствения експеримент, ми казаха, че това не е единствен случай и че той се занимава с поръчкови заплахи по телефона, участва в някакво пребиване - просто е момче от ниските етажи на престъпността. Истина е, че Жоро Стоев ми предложи негова снимка, когато те двамата са се снимали много отдавна, прегърнати. Тогава за първи път видях Жоро Стоев с Александър Стуканьов на снимка.
Аз не слагам себе си в центъра на нещата, но искам да кажа, че когато се пише една литература, която претендира да е художествена, а в същото време вътре има реални имена и факти, трябва да имаш изключително чувство за отговорност.
- Имате ли предположение все пак кой уби Георги Стоев? Дали това не се случи, защото някъде е прекалил?
- Него го убиха себеподобните му. Разбира се, че има прекаляване. Ами, той не е виждал Маджо в живота си. Как може да посветиш три книги на човек, когото не си виждал и не познаваш. Между другото, не само Жоро Стоев, но и много колеги журналисти написаха книги без да са виждали и въобще без да са познавали и братята Илиеви, и Емил Кюлев и т.н. Така че това е въпрос на лична отговорност и морал. Аз не бих могла да напиша книга само по полицейски сводки.
- Кажете нещо за недопитото уиски на Георги Стоев, за което споменавате в едно друго интервю и което все още пазите.
- Жоро Стоев не беше богато момче. Не ходеше с бодигардове, защото бодигард в България означава, че трябва да имеш пари да му платиш. Позираше малко, че го търсят, че го преследват. Беше приятел с адвоката си, който ми е съсед, но след смъртта на Жоро продаде жилището. Излизали сме няколко пъти с Жоро. Единият път аз платих сметката, другият път дъщеря ми плати сметката, третият път - Янчо Таков. Мъж, който не може да си плати сметката... И не го правеше, защото е стиснат, просто Жоро нямаше пари.
- За това ли пишеше книгите?
- Затова пишеше книгите. Искаше да спечели някой лев. Те се издаваха в огромни тиражи. Той започна да ходи по телевизиите, радиата, навсякъде даваше интервюта. Аз го запознах с колеги във в. „Експрес", за да даде интервю, той започна да води страница там, сключил договор. Жоро се обърка включително и с договорите си. Той имаше договор с „Уийкенд", в същото време сключваше договори и с други издателства, искаше набързо да спечели пари. Жоро никога в живота си не е имал пари, нигока в живота си не е участвал в нито една схема за убийства - в смисъл той да е взел пари за убийство, както твърди (това го знам от шефа на отдел „Убийства"), никога полицията не се е допитвала до него, още повече пък да му предоставя разработки на СДВР да гледа кой на кого се обаждал. Въпреки това аз имам мило отношение към него, защото не биваше по този начин да завършва живато си. За последен път го видях в петък - него го убиха в понеделник - в съда. Той ми каза: „Ей, тебе те съсипаха от съдебни процеси. Абе, интересно, аз нямам нито един съдебен процес". На мен ми се струва, че хората гледаха на него несериозно. Той заиграваше с Маджо, с Любен Гоцев, а това са хора, с които не можеш само с блъфове да играеш. На Любен Гоцев трябва идеално да му изследват дейността. На бившия вътрешен министър Румен Петков също идеално трябва да се изследва всичко. Толкова е смешно да му направят разработка за Алексей Петров! Това е унизително за самата партия. За това ли е виновен Румен Петков? И срещу „неизвестен извършител"! Цялото това витиевато поведение на главния прокурор е скандално.
Но да се върнем на Жоро. Последният път, когато беше у дома, беше студено и той поиска да пийне нещо. Имах едно 12-годишно уиски и го отворих. Между другото, до ден днешен не съм пила от това уиски, то стои недопито. Жоро си пийна, притесняваше се нещо...Според мен никой не го търсеше да го убива, просто той прекали...
- И в крайна сметка беше убит.
- Ама, как няма да бъде убит! Той си меси капите с Маджо, с Румен Петков, с Любен Гоцев...Книгите му изобилстват от страхотни имена. Уж е художествена литература, а в същото време говори с истински имена...Жоро Пехливанов и т.н. Жоро не е виждал Маджо, камо ли Маджо да му поръча убийство. Жоро е убит от равните на него в йерархията. Маджо не може да се занимава с него, защото Жоро Стоев, горкият, не беше заплаха за никого. Не беше убит нито от Любен Гоцев, нито от Румен Петков. Той беше прекалено дребна риба за тях. Жоро страдаше от синдрома на шофьора - аз карам кола, а ти си до мен; и ти си с костюм, и аз съм с костюм, ама аз те возя, щото си некадърен - и си мислиш, че в живато вие сте равни. Жоро мислеше, че е равен на Маджо, на другите, а той беше от утайката на света. Но на мен ми е мъчно за него, защото имаше неясно семейство, много обичаше дъщеря си, все нещо криеше, всичко беше тайно и потайно, ходеше при едни издатели, после при други...Той самият имаше дарбата да се оплита в истории. Страшно много искаше да бъде забелязан, но беше хаотичен в подредбата на живота си. Той си измисляше книгите така, както договорите, които подписваше. Няма да се изненадам, ако се окаже много беден.
Между другото столичната полиция, СДВР, знае много. Те знаят и поръчителите, и извършителите на почти всички убийства, включително на Жоро Стоев, но тук опираме до големия въпрос, че не всичко, което се знае от следователите и прокурорите, може да издържи в съда. Както не всички журналистически писания издържат в съда.
- Ето, че неусетно навлязохме в темата за юридическата и политическата отговорност.
- Да. Например, сега от Европа казват на българския чиновник: прати черните списъци от България на тези хора, за които има съмнения, че перат пари или че ще откраднат европейски пари. Българският чиновник обаче им отговаря: ама, ние можем да кажем, че един човек е корумпиран, само ако е осъден. От ЕС говорят за политическа отговорност, те не говорят за съдебна отговорност. Политическата е много по-сложна, защото там само заради намек, заради съмнения, заради авторитета ти пред обществото и за съвсем малки прегрешения си подаваш оставката и си отиваш. Съдебната отговорност е нещо съвсем различно. В цял свят много от нещата, които всички знаят, не могат да се докажат пред съда. Ето сега например ми прави впечатление шумът за имотите на Ахмед Доган - нищо няма да излезе от тая работа, защото всички знаят за какво става въпрос, но няма доказателства. За всички убийства в България се знае много добре, за всички убити босове всичко се знае, но я го докажи? Ето затова на Румен Петков му повдигат едно обвиненине, че е разкрил самоличността на Алексей Петров. Нарочно се правят такива глупости, за да не може следствието да прерасне в обвинителен акт. И нарочно се прави срещу неизвестен извършител. Използват се всички юридически прийоми, защото главният прокурор много добре знае, че тези неща не издържат в съда. Той обаче прави една много голяма грешка - вместо да обясни на президента, чийто съветник беше, че между политическата и съдебната отговорност има Балкан разлика и не бива главният прокурор да бъде използван да превръща политическата отговорност в съдебна, Велчев ще се омотае като пате в кълчища.
- Чист като сълза, както се разбра, оправдаха го по всички дела.
- Ами Маджо по колко дела е осъден? А братя Галеви? В България много добре трябва да се разбере какво значи политическа отговорност и какво значи съдебна отговорност. Затова българските и европейските чиновници говорят на различни езици. От Европа настояват: дайте черния списък с фирмите, за които има с съмнения. Меглена Плугчиева казва: Аз ще питам главния прокурор колко са предварителните производства и обвинителните актове.
- Вие имате доста сблъсъци и впечатления от съдебната ни система. Може ли да се разчита на нея?
- Аз съм изключително разочарована от българската съдебна система. Лично аз съм ходила при главния прокурор и съм му казала, че не може един журналист за журналистическите му убеждения, писания и затова, че се занимава с политически въпроси, да бъде съден. По делото „Стуканьов", където всичко беше ясно, че ме е заплашвал да ме залее с киселина, от полицията ми казаха името на Христо Михайловски, зетя на Йордан Соколов. Но нищо чудно Михайловски да ме осъди. Целият случай се потули, въпреси че има ясен извършител. Аз какво да правя? Главният прокурор трябва да разбере много добре, че журналистите не бива да бъдат преследвани заради убежденията си. И ако има такива дела, той да ги спира.
- Колко дела се водят срещу вас?
- Дванадесет. Имах среща с главния прокурор и му казах: изнасям случаи за прокурори и вие трябва да ме подкрепите, другият вариант е - да ме спукат от съдебни процеси, защото аз изнасям факти, които вероятно няма да могат да издържат в съда. Той каза: да, много е хубаво, че сигнализирате г-жа Михнева. Отидох, направих репортажите и резултатът е, че в момента имам 12 дела. Мен ме е съдил министър на вътрешните работи на Австрия - Карл Блеха - за това, че показах малък пасаж от неговото съдебно дело, което се водеше в Австрия. Показах 1 мин. и 30 сек. по БНТ през 1994 г., когато Виена беше перачницата на пари на България. Спечелих делото, не можа да ме осъди. А през 2002 г. българският президент му връчи орден „Стара планина" и Блеха обеща, че ще доведе 1 милион австрийски пенсионери у нас. Всички наши политически дейци от БСП завършиха института на Карл Блеха „Митропа". На главния прокурор казах още: има в един град един прокурор шизофреник, на когото в диагнозата пише „неспособен да разбира свойството и значението на постъпките си". Аз съм снимала с камера как този прокурор пиян безобразничи в града. И понеже главният прокурор не се намеси в този случай, въпросният човек с медицинско-психиатрична диагноза, лежал в психиатрична клиника, ме съди за 30 000 лв. и нищо чудно да спечели делото. Зам.-окръжна прокурорка на голям град също ме съди, а за нея ВКП каза, че всички неща, които изнасям, са верни. Но тя е съученичка на главния прокурор и той не си мръдна пръста да я накаже. Съди ме Мирослав Севлиевски за стотици хиляди левове за това, че съм показала снимката му на яхтата в Монако. Главният прокурор трябва да подкрепя журналистите да се занимават с политическите теми на деня, защото ние не сме съдии, не сме съдебни следователи. Обикновено журналистическите разследвания не стигат до съда или ни съдят.
Да продължавам ли? Гриша Ганчев ме съди, Кеворк Кеворкян ме съди. Излиза Кънчо Стойчев пред вестник и казва, че Маргарита Михнева фалшифицира документи, краде жилища заедно със Стефан Софиянски и т.н. Ако го каже чавек от улицата, ще махнеш с ръка - прости му. Но това е известен социолог в България, той създава обществено мнение. Не може ли да се намеси прокуратурата в случая и да му издърпа ушите? Мен ме съдят, за да ме обезкуражат. Кеворкян ме съдеше за 500 000 лв. Българският съд на три инстанции ме осъди на 11 лв. за това, че Кеворк не е ченге и не е кредитен милионер, при условие, че Румен Петков публично заяви, че двамата с Жоро Кориторов са ченгета, а БНБ ми даде официално изявление, че той е кредитен милионер. Но съдът каза, че издадената от в. „Труд" книга за кредитните милионери не е доказателство. Сега аз съдя Кеворк в Страсбург.Всички тези дела са пари, нерви, всичко това ми докара рак.
- Като ви слушам сякаш говорите за някакъв омагьосан кръг.
- Това е един ужасен омагьосан кръг в резултат на бездействиета на прокуратурата. Криминален тип от чужбина ме съди и българският прокурор по делата казва:ами, Интерпол е една административна организация, какво като са осъдили този човек в Австрия и е лежал в затвора, Маргарита Михнева не може така да го клевети. Това е положението.
Главният прокурор трябва да отговори на няколко въпроса като например: защо всички големи бандити в България, които ги избиха, са служители на МВР? Косьо Самоковеца, Иван Тодоров - Доктора и т.н. Служители на МВР и ги избиват в качеството на такива. Защо в кабинета на Сергей Станишев има корумпирани типове?
- Кои са те?
- Например Ценка Василева - отстранена от Областния съвет в Хасково за контрабанда на цигари заедно с Иван Тодоров - Доктора. Не мога да разбера защо това, което говоря трябва да се възприема като скандално и непрестанно да ме съдят. Направо ме съсипаха. Прокурори, които са съдени за корупция, ми пишат обвинителните актове! Има и други корумпирани в кабинета на Станишев. Да не говорим пък за образованието им, за това, че повечето от министрите са купили дипломите си за висше образование. Сергей Станишев трябва да каже кои хора го съветват. Не може човек, който е завършил тракторното училище като Ивелин Николов да го съветва. Той е малообразован, не може да говори и по-скоро зле влияе на Станишев. Ивайло Данаилов, моят колега, с когото сме работили, да намали малко чашките. Разбрах наскоро, че и Николай Банев му бил съветник. Ами, да излезе и да каже кои са му съветниците. Аз, журналистът, не съм длъжна да гадая. Сергей Станишев е длъжен да ми даде тази информация. Хората затова четат „Уийкенд", защото този вестник е жълт, но не е сив. Жълтите вестници могат да си пишат каквото си искат и никой не ги съди. Големият проблем е, че главният прокурор не разбира разликата между съдебна отговорност и политическа отговорност. Аз имам записи от ВКП, където ми искат хиляди левове, за да ми прекратят делата. Ако пусна сега тези записи, ще ме осъдят, защото ще се обединят помежду си. Но ще дойде ден, когато ще пусна тези записи, на които много добре се вижда кои прокурори от ВКП и по какви схеми събират пари.
