Нечистоплътници, потънали в пърхот и лекета, с вонлив дъх и също такива тоалетни, жени в перманентен цикъл и с разширени вени, мъже с проблемна простата, общество, което може да бъде оправено единствено с банкови кредити...
В началото на 90-те години блестящият рекламист и специалист по масова култура Жак Сегела, познат и у нас с политически кампании, обяви, че рекламата е на кръстопът. Точно тогава обаче рекламата на практика се роди и проходи в България. Бързо се превърна в огромен бранш и пак така бързо заболя от познатата и в западното общество болест на невъзможността да учудва, да шокира и да се харесва. Прав е Сегела, според който „ровът, изкопан между рекламите и аудиторията е общ гроб”.
Рекламата
действително се състои в изкуството да бъдеш различен, нещо в което т.нар.
рекламни блокове по телевизиите ни най-малко не ни убеждават. Тъкмо обратното – в по-голямата си част те са
скучни, досадни, а понякога и направо отблъскващи. С известна доза
умозрителност въз основа на рекламите би могъл даже да се очертае и любопитен
профил на българското общество, към което на практика са адресирани те. Ако
обобщим голяма част от рекламните послания, насочени към българските
потребители, ще излезе, че това са доста нечистоплътни хора, нуждаещи се от тонове
сапуни и душ гелове, потънали в пърхот и лекета, хора с вонлив дъх и също
такива тоалетни, жени в перманентен цикъл и с разширени вени, мъже с проблемна
простата, страдащи от запек - въобще общество, което може да бъде оправено единствено с банкови
кредити... Независимо, че този обществен профил е конструкт, факт е, че голяма
част от рекламите (все едно дали правени у нас, или дошли от съседни страни)
сериозно подценяват ума и естетиката на съвременния български консуматор.
Отделно от това не липсват и реклами, които откровено го обиждат с бездарната
си, очевидно евтина изработка, лош звук и безумно актьорско присъствие. Пример в
този смисъл е кабеларското послание за нашенски чипс, вкусовите качества на
който явно са така завидни, че само той е в състояние моментално да изкара една
къпеща се мома от банята и да я накара да го захрупа в несвяст. 
Трогателни изглеждат и усилията на рекламите за дъвки – те се градят на внушението, че дъхът ни по правило е усмъртителен и няма земна сила, която да промени това. Не могат да помогнат даже грамадните четки от автомивка, пред които напатили се от лош дъх хора доброволно отварят паст. В такъв критичен миг на помощ идва магичната дъвка, която за нула време решава проблема. Силата й е толкова могъща, че змеят горянин пасти да яде; той може и да бълва огън, но пък, всеки, простосмъртен, дъвчещ тази марка дъвки, вече е в състояние да вледенява с пречистения си до съвършенство ароматизиран дъх.
Подобно е клишето и при рекламите на пасти за зъби, коя от коя по-усъвършенствани и препоръчвани от стоматолози, които би трябвало скоро да останат съвсем без работа, тъй като пастите, изглежда, сами решават всякакви зъбни проблеми. Има обаче една реклама, която удря в земята останалите. Неприятното е само това, че преди да й чуете слогана, трябва да преглътнете от екрана солидно количество сочни, кървясали плюнки, съпроводени на финала и от паднал зъб! Колко въздействащо!
А какво ще кажете за праховете за пране? Жак Сегела смята, че "Холивуд пере по-добре", но тази заблуда се дължи на факта, че той не познава леля Мария. Прахът, който тя препоръчва, не просто изпира до шушка всяко леке, този прах придава на дрехите цветове, каквито те едва ли са имали даже и при покупката, да не говорим, че ароматите имат толкова магично действие, та са в състояние да превърнат зет ви, заклетия футболен фен в страстен танцьор на салса. И не само – нали виждате как в дома на леля Мария перилните препарати предизвикват истински инцес – зетят налита на тъщата, обърквайки „гълъбчето”...
Редом с перилните препарати, българките са подложени на канонаден рекламен огън и от различни видове дамски превръзки. Асортиментът е направо зашеметяващ, а за да се пробват всичките модели, цикълът трябва да е перманентен. И тук посланията са доста клиширани – излиза, че точно по време на цикъл дамите се юрват да спортуват, да танцуват и да извършват всевъзможни тежки физически упражнения. Спокойствието идва върху крилцата на съответната превръзка, която може да гелоса всяка течност. Подобно на памперсите впрочем, които се рекламират или от съвсем невръстни, но вече говорещи полубебета, или от дечица, които отдавна е трябвало да се научат да пишкат най-малкото в гърне. Памперсът обаче е толкова успокояващ артикул, че едва ли не може да си се носи и до школско време...
Оставаме в банята
на нашия конструиран рекламен свят, за да надникнем и под капака на клозетната
чиния. След като сте започнали да използвате правилните ароматизирани препарати
за борба с микробите и наслагванията и точните течности, лъскащи плочките ви,
така че да се оглеждате в тях, спокойно и приятно може да си живеете в това
помещение. Сигурно няма да сгрешите и при тоалетната хартия. В духа на
рекламните послания тя трябва да е мека като заешка козина, ще рече, не е лошо
преди това да сте тествали някой зайо тъкмо с такава цел.
Дамите, мишена на нашенските рекламодатели, падат жертва и на помадите, особено на тези, които за 14 дни, унищожават упорития им целулит. Оказва се, че този бич за съвременната жена, е бял кахър, стига да уцелите точния гел.
Бял кахър са и заболяванията на мъжката простата, разширените вени или пък болките в ставите. Няколко намазвания и ставаш толкова подвижен, че чак виртуоз по сиртаки. (Друг е въпросът, че в рекламата мастит журналист изпълнява танца повече като тежко македонско хоро.)
Множеството реклами, препоръчващи най-правилните средства за борба със запека или разстройството, подсказват, че повечето българи страдат от лоша перисталтика. Рекламите за хапчета панацеи са не една и две, а където те не могат да помогнат, пристига определена марка кисело мляко, която за 14 дни решава проблема, ако ли не, връща парите обратно. (Нека да вдигнат ръка, всички които са си ги поискали, или взели!)
Съдейки по рекламите за депилатори и всевъзможни средства за обезкосмяване пък излиза, че българката е доволно космясала, до такава степен, че даже й се късат чорапите от щръкнала черна и дълга четина. Спасението, разбира се, е в епилатора или лентичките, които правят краката гладки, така както майка ги е родила. Спасението от малкия бюст пък, колкото и да е странно, се крие в редовното пиене по комшийски на точно определена марка кафе.
В темата за рекламирането на храни и напитки няма да заораваме, тя е неизбродима, почти толкова, колкото липсата на въображение при измислянето им. Вече е ясно, че едното ядене на кренвирши може да ни придаде колосални сили, та да станем „хищници” в бранша, в който сме заети професионално; а наслаждението от шоколадовите кремове и плодови млека ще се изпита, само ако си осигурите бавачка, която да ви гледа детето, за да може вие в усамотение да излапате въпросния крем. Все пак внимавайте с лакомствата, защото пристрастяването към тях е в състояние да ви лиши от говор – има, оказва се, случаи, при които от рождение някои хора артикулират само по една дума, варираща между „шоколад”, „карамел” или „бисквитка”, та се налага да посещават психоаналитик, за да се отърват от натрапчивите си мании.
Така е и с
напитките – всички те, от бирата през скоча до соковете, сътворени в неизвестни химически лаборатории, са направо магически течности...
А ако всичко досега изброено не е било в състояние да оправи живота ви, значи имате нужда от банков кредит! От рекламните послания, с които тези институции кръстосват шпаги, излиза, че някои хора винаги скриват истината, но банката никога не го прави. Ако имате пък кредитна карта, мигновено ще се почувствате като холивудска героиня в Ню Йорк и ще си хванете девствено гадже, което продава обувки, за да сте първата му дама, макар и за една нощ. Питате за какво ви е кредит ? Добре че са рекламите, та да разберете, че тъкмо благодарение на него можете да направите хиляди ноктопластики на себе си и на своето куче.
Я, да си включим телевизора!
Ана Кочева
