„В повечето от
случаите убийците, които разфасоват трупове, не са психично болни.
Причините се коренят още от самото раждане.”, твърди криминалният психолог
Росен Йорданов.
Последните случаи на разфасовани трупове у нас този месец, най-жесток от които беше убийството и „транжирането” на абитуриент от негов съученик, ни накараха да потърсим Росен Йорданов. От десет години той се занимава именно с криминална психология. Според него хората, които разфасоват трупове не са луди, а психопати. Те не могат да бъдат разпознати в обществото преди да са извършили престъплението си.
Интервю на Васил Василев
-Какво чувства убиецът докато разфасова жертвата си?
-Самото разфасоване е акт на транс. Сякаш убийците действат механично. Обикновено те не помнят акта на разфасоване. Това е като една голяма празна дупка в съзнанието им. След това изпитват угризения, но за жалост късно. Спомням си за един случай, в който строителен работник идва да живее в София, защото е добър и шефът му увеличил заплатата, а заедно с това му усигурява апартамент. След време при него идва да живее съпругата му с децата им, но на нея не й допада живота и го напуска. Той тогава изпада в отчаяние и веднъж, разхождайки се из центъра, попада на проститутка, която кани в тях. Прави й вечеря, двамата сядат и разговарят. Оказва се, че и тя имала деца. От дума на дума жената се изтървала и казала на клиента си:”ти какво си мислиш, и твойта е курва като мен.” Тогава мъжът я коли и разфасова. Това е случай, в който убиецът мигновено решава да убие, без подготовка, след което е изпаднал в транс и я разфасовал.
-Колко време отнема разфасоването на трупа?
-Този въпрос по-скоро трябва да бъде зададен към патоанатом. В практиката си обаче имах един друг случай, в който мъж беше разфасовал жена, която проституира за около 4-5 часа.
-Лесно ли се „учи” как се разфасова труп?
-В съвременното информационно общество със сигурност е по-лесно да се придобие информация за това. По-трудното е да имаш куража да го направиш. В случая според мен това е по-важното. Работил съм по доста случаи, свързани с разфасоване. Във всеки един, човек първоначално си казва „да, това е направено с цел да се прикрие престъплението”. Само че това е доста повърхностно казано. Хората доста елементарно разсъждават, че то се прави само за прикриване на престъплението. Аз твърдя, че убиецът може да прикрие следите си по много други различни и дори по-успешни начини. Разфасоването на трупа има много по-дълбоко символично значение. То винаги подсказва за две неща. Едното е: силна емоционална връзка между жертвата и убиеца – било тя основана на любов, омраза или завист. Самото разфасоване означава налагането на един вторичен контрол над жертвата. Второто е, че убиецът поставя части от трупа под допълнителен контрол, най-често във фризера. Много от колегите смятат, че в подобни случаи има една предварителна подготовка. В повечето случаи на местопрестъплението се откриват найлони и прибори, с които убиецът си е служил. Очевидно в последния случай с абитуриентите, отношенията между момчетата са се развивали с голяма давност. Голяма част от тези отношения е останала в тъмнината на неосъзнаното при убиеца, т.е. не е знаел какво точно е искал да направи. Най-труден в такива ситуации е пътят от фризера до консумацията. Още от древни времена победителят, за да вземе силата на врага си, е трябвало да притежава части от тялото му. Това, към което са се насочвали не са били крайници или трупни части, а към вътрешностите на човека. Те по принцип символизират духа на човека. В случая аз подозирам, че едното момче, след един период на дълбоки малоценностни преживявания и социални дефицити, е искало да притежава части от другия. Те са на такава възраст, че най-важното в този момент са социалните потребности и реализацията. Има един такъв несъзнателен мотив в цялата хронология на нещата.
-Какво наказание трябва да се налага при подобни случаи? Трябва ли тези младежи да влизат в психиатрия или мястото им е в затвора?
-Ако се направи един психологиески анализ на убиеца, то тогава може да се каже дали е за психиатрия. Повечето случаи от моята практика обаче показват, че убийците не са луди. Разфасоването не значи луд, а напротив.
-Какви са причините един младеж на 15 или 18 години да превърти и да извърши подобен ужасяващ акт? Може ли това да се свърже с някакво болестно състояние на мозъка? Подкрепяте ли и теорията, че убиецът се ражда и желанието да убива е генетично заложено?
-Теорията за родените убийци още не е доказана, макар че се правят сериозни опити в Щатите да бъдат откроени характеристики на серийни убийци, които ги правят различни като мозъчна структура и като биохимия. Има известен напредък, но засега не могат да се намерят по-убедителни аргументи. Аз съм по-скоро привърженик на теорията, че във всеки един човек, при създаването на определени условия, може да възникне силен порив към това. Нагонът към смъртта е нагон, с който ние се раждаме. Агресивността съпътства цялостното ни съществуване. Тя присъства в изграждането на психичното у нас. Онова, което прави хората различни, са онези добри обекти, които с натрупване на времето, ни помагат да преодоляваме разочарованието. Агресивността има много конструктивни форми на проява – в основата на амбицията, в основата на желанието да постигнеш нещо голямо в живота, в състезателния дух, в упорството да учиш за изпит дори. При тези хора има проблем с контролирането на агресивността и с преобразуването й в някаква друга форма на поведение. Един контрол над емоцията може да бъде говоренето на цинизми например. Вие нарекохте състоянието на момчето „превъртане”. Аз подозирам обаче, че това не е така. В повечето такива случаи в моята практика, не бих казал, че тези убийци са луди. Тук става въпрос по-скоро за изкривяване на характера в посока на психопатност. Основната характеристика на психопатното е човек да не е способен пълноценно да преживява емоционална съпричастност към другия. Ако за един човек животът е ценен, то за друг има по-ценни неща. Т.е. ценностната система на тези убийци е сменена. Този човек не може да бъде вкаран в психиатрия, защото има психопатен характер, а не болестно състояние. Абитуриентът, за когото говорим, доколкото разбрах се е справял със задълженията, които е имал в училище и в живота. Но той е имал проблеми с изразяването на емоциите си, бил е по-стегнат, по-самодисциплиниран, по-затворен. Това предполагам се е дължало на този дефицит на социални умения, които в тази възраст са важни за един младеж да намери мястото си в социалната йерархия на връстниците си. Когато ти не си се пласирал в тази йерархия, чувстваш дискомфортност, аутсайдерство. Този човек вероятно се е чувствал много самотен.
Принципно такива младежи не могат да се разпознаят като убийци, няма такъв маркер, който да покаже: „да, той ще разфасова съученика си”. При двама затворени младежи единият има по-пълна тенджерка, да използвам израза на колежка. В най-ранните години, когато ние нямаме спомен за това, как съзряваме и как преценяваме света около себе си, има много фактори за това, дали тенджерката ни е пълна. Вярата, че има достатъчно добри неща, които могат да ти помогнат с разочарованието, дали ще е социално, сексуално или друго е един от най-важните компоненти в живота. Докато при такива младежи, чиято тенджерка е празна, има една много сериозна криза какви са техните очаквания и претенции от живота и до колко могат да понесат и да реализират всичко, което искат да постигнат. Тук вероятно се касае за един много сериозен проблем още от раждането във връзката с майката. Обикновено там най-често се случват нещата. Тогава именно се гради правилото в съзнанието, че доброто трябва да е повече от лошото. При децата това се усеща още в началото, при кърменето. Наред с това човек да има импулс, свързан с ласка и нежност, той усеща и такъв на ревност и раздразнение. Когато завистта надделее, примерно завистта към гърдата на майката от това, че тя не пуска достатъчно мляко, се натрупва една негативност. В даден етап човек след това започва да се справя с живота, но така или иначе тези празнини от най-ранно детство си остават. Още няколко провала при израстването си и човек може да стаи голяма агерсия, с която обаче за момента няма контакт. Той усеща в дадени моменти неконтролируем гняв и импулси на ярсот, които не може да осъзнае от къде идват. Така че при тези психопати вероятно контактите с родителите са влошени, те не могат да намерят заместител на този дефицит в социалните си отношения. На някой ученик баща му може да кара скъпа кола и да му дават повече джобни. Друг пък няма такава възможност, но те отиват при баща си и майка си, които харесват или при други приятели и получават успокоение и им казват „няма страшно, понякога в живота се случват обрати и ти някой ден ще имаш пари. Ние те обичаме, ние те подкрепяме, ти си нашето момче, ти си най-важен за нас.” Това по някакъв начин те стопля и ти помага да преодолееш болката от социалното разслоение. При тези деца, които след това разфасоват трупове, липсва това успокоение и разбиране.
-Можете ли да направите едно сравнение между днешното време и периода преди 1989 г., когато подобни случаи са били рядкост? Това поколение на прехода израсна с евтините екшън-продукции от видеотеките, след това дойдоха и първите компютърни игри с основен сюжет убийства. Имат ли и те някакво влияние?
-Ако обвиним само филмите, ще бъдем доста несправедливи, но ако кажем, че нямат никакво влияние, отново ще сгрешим. Не искам да кажа, че преди времето е било по-добро, но едно нещо беше различно. Тогава имаше много повече буфери във възпитанието на детето. Не казвам, че предишните родители са били по-загрижени от сегашните, може би и да е обратното. Когато малките се пуснат навън да се самовъзпитават, защото това е непреодолим процес, те трябва да изпробват моделите, които са им дадени в семейството. Тогава авторитетът на училището беше много по-голям. За подобни неща, които се случват в момента – ученичка да прави стриптийз на учител, ученик да бие учител, беше абсурдно да се помисли. Тези деяния се санкционираха, и то сериозно. В момента топката се прехвърля между училището и семейството. Но се пропуска един важен фактор – социалният контрол. Всеки е правил типичните тийнейджърски неща и тогава – да се пие, да се пуши и дребни щурутии. Но тогава се знаеше, че има санкция. Ако не учителят, ако не родителят, то съседът ще направи забележка или някой случаен минувач. Ние много подценихме тези неща. В момента, колко души ще се обадят в полицията, ако видят група младежи да пуши трева около блока им или си бие инджекции? Най-много един. Със сигурност преди 20 години щеше да се обади половината кооперация. Не е вината в децата. Те не са се променили. Днес обаче са станали по-жестоки, защото нормите се размиха, защото няма кой да ги санкционира и да им постави границата. Няма кой да им каже:"ей, това е лошо, това е вулгарно”. Аз не го приемам. Ние възрастните може и да сме модерни, искаме да преживеем всичко набързо. В mp3-формат. Според моите бедни познания в тази област mp3-форматът означава, че се режат онези фини нюанси на звука, които човешкото ухо не чува, но те са много важни за цялостната плътност и кратина на звука. В момента възрастните правят същото. Опитват се да компресират живота си и да изживеят онова, което не са могли навремето. Така се губят нюансите и се забравят дребните неща, детайлите. Преходът обикновено от онзи лицемерен строй към този, е период, при който се минава към пълен индивидуализъм. Естествено, когато махалото се обърне, то да повлияе по същия начин на хората. Крайният индивидуализъм, в който сме в момента представлява алчността, липса на пътека, по която човека да израсте и да стане нормален човек. Пред всички нормални начини на живот в момента стои знакът „стоп”. „Така няма да забогатееш, по този начин няма да успееш, с учене няма да печелиш пари”. В момента единственият модел за забогатяване е влизане в схема или далавера. Не казвам, че това е масово. Има все още и хора с малко по-съхранена ценностна система. Хората станаха толератни към абсурда. Примерно, момиче прави стриптийз пред дирекцията в училище. Пуска клипа в интернет, той получава 200 хил. посещения. Тя си казва:”супер, станах известна”. Да, но по какъв начин? Навремето почти всички по-либерални прояви се заклеймяваха. И сега има нужда от подобно нещо, да се заклейми вулгарното и простащината. Това обаче на този етап може да стане трудно. Една от основните причини е, че в момента живеем в стрес от всичко. Наскоро казаха, че увеличаването на цените на Запад със 7% е увеличило и стреса сред хората и се очаквали социални вълнения. През последната година у нас има 24% инфлация, т.е. повече от 3 пъти по-голям стрес от този на западняците. Там обаче хората борят среса с ходене на психолог, а ние все още се доверяваме на врачки, когато имаме чисто социални проблеми.
снимки Вяра Йовева-Може ли да се направи един паралел между масовите разстрели в американските училище и разфасоването на ученици у нас?
-Може да се направи. Американското общество е доста по-индивидуализирано от европейското. Страната дава възможност хората да се справят самостоятелно с живота. Това от своя страна води до отчуждение. Имаше едно момче от корейски произход, което преди да застреля съучениците си беше записало клипче, което се публикува в интернет. С този акт той реши да компенсира отчуждението си от хората и да стане известен. Дори и да умре. Чел съм една статистика, че около 70% от серийните убийци са в Щатите. 80% от тях пък са в Калифорния – един от най-развитите щатове, моделът за подражание, в него е и Холивуд. В Европа пък става обратното. Нещата, които се случват са потайни, свързани с педофилия в Белгия и Германия. Този демонстративен характер го няма.
-Каква е вината на държавата и на обществото ни?
-Много се е говорило за това. Държавата също е в тревожност. Тя се оправлява от хора като нас. Те също са тревожни. Те също са толкова дезориентирани. Не можем да виним държавата за конкретното убийство. Но погледнете колко престъпления се извършиха през последните години по брутален начин, колко от тях са разкрити? Много малко. При нас има безнаказаност. Всеки млад човек, подобно на младите индианци, които са ходили сами в пустоща и са търсили своето име, минава символично през един преходен период в друг. Стават възрастни, от безименни в именни. Навремето, да кажем казармата имаше подобна функция. Отиваш в нея, газят те, мачкат те, ставаш мъж. Не казвам, че трябва да се върне, но в момента й липсва заместител.
