Но всички краткосрочни мерки като помощи и социални компромиси няма да доведат до структурни промени и са наливане в каца без дъно, казва за Фрогнюз публицистът Русана Бърдарска.
Русана Бърдарска е завършила българска филология (СУ) и европейска интеграция (Брюксел). Работила е за българско издателство (Летера) и за Евопейския месец на културата в Пловдив. Била е редактор (към чужда агенция, специализирана в контрола на качеството на многоезични проекти и изследвания) на материалите на български за изследването PIZA на OECD. От януари 2006 г. е служител на Европейската комисия, като от юни 2009 е начални-отдел в Генерална дирекция "Писмени преводи". Автор е на една книга с художествена проза, на няколко по-обемни и сериозни изследвания (за постсимволизма; за правото на петиция до Европейския парламент и за ромите), на академичен курс "Превод за европейските институции (изнесен 4 пъти в СУ и в Пловдивския университет) и на няколко статии.
Интервю на Ана Кочева
- Какво е особеното в ромската култура, което усложнява интеграцията? Преди време Азис беше казал „На циганите генетично ни е заложено да не учим, да сме мързеливи, да свирим и да пеем, и да носим боклука”. Това в звучи повече като извинение, отколкото като обяснение, но е повече от сигурно, че разлики в етносите има и то съществени. Къде са най-големите диспропорции?
- Гениталното осакатяване (genital mutilation), например, е част от определени култури, но е абсолютно неприемливо за европейските общества. От друга страна, културни различия, които не са ограничени в частния бит, а имат преки социални импликации (в социалната държава) следва да бъдат предмет на обществен дебат и обществен договор, а не на едностранни декларации и отстояване. Балансирането между културните различия на малцинството и правните норми, които отразяват повече или по-малко експлицитно културата и цивилизационния модел на мнозинството, е много деликатен проблем. И философията на multi-culti стигна до задънена улица именно поради невъзможността да се намери този баланс. Конкретно на въпроса и конкретно за ромите: ранен сексуален дебют, плътно обвързан с възпроизводство, възлагана и контролирана от патриархална култура роля на жената, многодетен семеен модел, характерен за други социално-икономически и културни модели, номадски битови навици и др.
- Какво е най-характерното за ромската култура?
- Тя и нейното социално конструриране се отличават със силна колективна идентичност и контрол. Ромите не само ходят родово на лекар и живеят по 3-4 поколения заедно. Един от основните елементи в ромската култура е тоталният контрол върху женската сексуалност и плодовитост, 12-13 годишните булки се продават, противозачатъчните средства се считат за атрибут на проститутките. Същевременно някои ромски общности, защото има значителни разлики между различните ромски общности, нямат морални задръжки и приемат проституцията, дори сред децата. Представата за “ние” и чуждия на общността е много силна. Всеки, който се отклони от законите на общността, упражнявайки някакъв по-индивидуализиран избор относно образование, семейство, професия, трябва да приеме цената на социално изключване...Ромите не могат да участват в производството на национален продукт, защото са трайно безработни. Те са трайно безработни, преди всичко защото нямат образование и професионални умения, и чак след това, защото са дискриминирани. Иначе трябва да си оспорват конкурентно с "комшиите" българи един стагниран и оскъден пазар на труда, който иска професионални умения и дава малко пари. Те нямат образование и професионални умения, защото не са посещавали учебни заведения навремето и защото държавата не инвестира в life-long learning в настоящето - не само за ромите, но и за всички. Ромите не са посещавали учебни заведения, защото са били бедни, защото са имали проблеми с езика, защото са били сегрегирани в отделни училища с ниско качество на образованието, но и защото образованието не е първостепенна ценност за тях, както за "комшиите" българи, и просто са преставали да ходят на училище, за да се заемат с други, по-“смислени” неща.
- Казвате, че при ромите е налице силна колективна идентичност и контрол. Как се съвместява това с факта, че проституцията е най-силно разпространена тъкмо сред тази общност, при това семейството понякога я толерира (модел баща-сводник)?
- Има съществени различия в културата на отделните ромски общности. В някои от тях проституцията е приета именно от общността, и контролирана от властовите и правни механизми на самата общност. Няма циганки проститутки, които да работят самостоятелно и за себе си или за сводник извън ромската общност.
- Социалният антрополог Харалан Александров беше направил една прогноза, че гетото ни превзема до 10 години. Не знам колко години са минали междувременно, но прогнозата е стряскаща. Може ли да се противодейства в такива кратки срокове?
- Eдинственото, което можем да направим е да адаптираме правните норми, с активното участие на самите роми(!), така че те да благоприятстват интеграцията - чрез научаване на езика, ограмотяване, приобщаване към други културни и битови норми, образование, придобиване на професия и работни навици. И ДА ПРИЛАГАМЕ ЗАКОНИТЕ, без негласни компромиси, които поддържат статуквото. Това следва да се комбинира с положителна дискриминация, но в смисъл на толериране на положителни примери. Всички възможни мерки са дългосрочни, ще дадат резултат след едно, даже две поколения. Но всички краткосрочни мерки като помощи и социални компромиси (неплащане на сметки, лекуване без здравно осигуряване, несанкциониране на правонарушения и пр.) няма да доведат до структурни промени и са "наливане в каца без дъно".
- Факт е, че образованието трябва да изкорени етническата сегрегация. Как обаче ефективно може да се приобщи ромското дете към учебния процес?
- Неотдавнашната дискусия в България от каква възраст да бъде задължително, по закон, децата да посещават детска градина, и протестите на българите, доказа колко сме недалновидни. В Белгия (където живея и където има огромна арабска общност) е задължително детето да тръгне на детска градина – почти целодневна - на 3 годишна възраст, и ако родителите му не спазват това законово предписание, се преследват съдебно, вкл. с отнемане на родителски права. Образованието до 16 годишна възраст трябва да стане задължително и законът да се прилага без компромиси. В крайна сметка законът ще защитава именно ромските деца и подрастващи. Баничките, учебниците, дрехите, предоставяни от множество фондации като стимул за ромите да пращат децата си на училище, не дадоха кой знае какъв резултат. Както и надлъгването между властите и ромите за детските надбавки, които се дават само ако детето е записано на училище. Децата бяха записвани, и... не ходеха на училище. Учителите, преподаващи в смесени паралелки, започнаха да преминават професионално обучение по ромски език, за да се облекчи преподаването. Преди време много шум се вдигна около програмата на МОН за масово ограмотяване на ромите; гледахме по вестниците снимки на ученици в началния курс с мустаци и на нагиздени и гримирани ученички. Нямам сведения как се развива и какви резултати дава тази похвална програма, но крайната цел не е просто да научим ромите да четат и пишат на български, нали? Макар че несъмнено с това трябва да се започне. Образованието не само трябва да изкорени етническата сегрегация, но до определена образователна степен трябва да е задължително наистина и за всички, без негласни социални компромиси, и родителите, чиито деца не посещават учебни заведения, трябва да се подвеждат под отговорност, като това се отразява и на родителските им права. Както между впрочем е в нормалните европейски страни.
- Бях свидетел на факт как една ромска студентка, много умно момиче, имаше проблем със своите. Изучила се, тя вече подлежи по-скоро на „изключване” от своята общност. А като се има предвид, че българската невинаги е достатъчно толерантна подобни личности се оказват със сериозен проблем – между два свята, недобре приети в нито единия. Какво е решението?
- Мерки за положителна дискриминация (стипендии, общежитие, привилегирован прием) и защита на младежи от ромски произход, които продължават образованието си и/или придобиват професия. Излъчване на политическо представителство на самите роми, което е лигитимно пред самата ромска общност, което може да носи политическа отговорност, което участва в политическия живот и служи като медиатор. Прекъсване на порочна практика ромите да бъдат купувани като електорална стока, обгрижвани с помощи и защита на (иначе законово гарантирани и прилагани) права от НПО или "представлявани" от самопровъзгласили се криминални ромски лидери. Трябва да се преразгледа и строго да се прилага законът по отношение на сексуалните контакти с и между малолетни (до 14 годишна възраст), съвместно съжителство и бракове на лица под 16 години, уредените и/или насилствени бракове, проституция на лица под 18 годишна възраст.
- Защо впрочем наричаме циганите роми, при положение че мнозина от тях самите се дразнят от този „етноним”? А и в лингвистиката е прието да се говори за цигански, а не за ромски език.
- Това е един от резултатите на политическата коректност – избягване на пейоризираното циганин.
още по темата четете - ТУК
