Сигурно не е лесно да се ремонтират улиците, особено по-главните, в град, в който всекидневно пребивават около 2 милиона души и се движат понякога близо милион автомобили. Още по-трудно се изпълнява подобна задача, ако организацията е повърхностна, работи се на парче и никой не си е направил труда да проучи къде ще бъде пренасочен потокът на движението и какъв капацитет могат да поемат околните ул
При това положение улиците, които са съседни на ремонтираната, буквално се задръстват, а това изнервя и шофьори, и пешеходци. Защото пешеходни пътеки или няма, или никой не им обръща внимание. Другият проблем е, че по накои от главните пътни артерии движението се увеличава двойно. И съответно става по-затруднено, по-бавно и влудяващо за всички участници в него.
Така например, по доста по-тясната ул. „Гео Милев”, която е поела почти целия автомобилен трафик от затворената за ремонт отсечка на бул. „Шипченски проход”, вече всеки ден се извививат плътни редици от коли и в двете посоки. За пешеходците е почти невъзможно да пресекат на която и да било друга зебра, освен тази на светофара на ъгъла с ул. „Николай Коперник”. А водачите на МПС-тата (между тях и не малко ТИР-ове) бързат да хванат зелената светлина на светофара, натискат газта и досасните пешеходци са им последна грижа. Разчитащите на краката си от своя страна също бързат по работа или други дела и доста рисковано криволичат между движещите се коли. Разбира се, всичко това не минава без псувни и всевъзможни закани и от двете страни.
Още по-лошо е положението по по-тесните пресечки на „Гео Милев”. По тях традиционно е пълно с паркирани на тротоарите или от двете страни на платното автомобили, а самите тротоари приличат на „разорана целина” – неравни, с изпочупени и криви плочки. Рискът, движещият се по тях, да си счупи краката или да се пребие, е поне 70%. (В подобно състояние са и тротоарите на не малко столични булеварди и главни улици, като на повечето от тях настилките са изпотъпкани и потрошени от тежките бетоновози, обслужващи никнещите като гъби строежи.) Та думата ми беше за липсващите или негодни за ходене по тях бордюри на по-малките улици. Преминаващите по тях твърде често поемат риска да се движат по платното, за да не се осакатят. Но по преките на „Гео Милев” и това вече не може да се прави, защото много тарикати на четири колела се опитват да се измъкнат от главното задръстване, като по този начин създават локални такива. Или пък карат като автомобилни състезатели.
На водачите на тролеи и автобуси от градския транспорт също не им е лесно при удвоеното движение на МПС-та и пешеходци по техния маршрут. Те твърде често са изненадвани от претичващи хора или някой бързак на колела, който държи на всяка цена да се шмугне пред по-тежкото и тромаво возило. Набиват спирачки, а пътниците се блъскат, падат един върху друг, някои дори се стоварват на пътеката по средата. Започват викове, ругатни, псувни, заплахи, както по адрес на „некадърния” шофьор, така и на джигитите с лъскавите лимузини и джипове отвън. Ситуацията е много неприятна, когато в превозното средство пътуват и деца или хора над 70-те. Вероятността някой от тях да получи тежка травма или да му стене лошо не е никак малка.
По начало необявената гражданска война между шофьори и пешеходци тлее от години – откакто софийското жителство беше премахнато и столицата започна да се пренаселва и откакто всеки, видял се с пари, бързаше първо кола да си купи. И тази война ще се ожесточава, защото нищо не се прави за облекчаване на движението в София, а от страната продължават да прииждат хора, търсещи работа тук. Градът вече се задъхва и нищо чудно един ден трафикът просто да спре, защото никой няма да може да помръдне в никаква посока.
Само че на кого му пука, че столицата се задъхва, гражданите й са изнервени, избива ги на обиди и заплахи помежду им, а един ден, когато ситуацията стане нетърпима и безизходна, може и да започнат да изпълняват заканите си. Общинарите не се интересуват от друго, освен да изсмучат още каквото могат до есента от софийските имоти и фирми. А когато се дели плячка за последно, битката е изключително безпощадна – то затова са и периодичните скандали в СОС. Кметът пък го е ударил на политиканстване и всезнайковщина – раздава акъл наляво и надясно по всевъзможни въпроси, съветва различни представители на институции как и какво да вършат. Софийските депутати, а и не само те, вече са на предизборна вълна, карат се гръмко по маловажни теми, но подозрително мълчат за големи скандали и лъснали далавери. Министрите са се окопали в министерствата си и никой не знае какво мишкуват там. Какви конкурси за обществени поръчки се правят, какви проекти за усвояване на европари се одобряват.
И докато личният интерес на онези, които избираме да движат държавните и обществени дела, е приоритетен, гражданите на ненормално и хаотично разрастващата се българска столица ще живеят в задушаваща бетонна джунгла и ще озверяват от ден на ден. А започналите ремонти и миене на улиците със сигурност ще допринесат за последното. Защото поне миенето може да се извършва нощем. А и ремонтните работи, където е възможно, също може да се правят на три смени, за да се скъсят сроковете. И да се намали напрежението, а не с безкрайни разтъкавания и работа яваш-яваш да се нагнетява. Но, очевидно, ще трябва да се въоръжим с още търпение и да стискаме зъби, защото до края на май ще тръгнат поправки по 10 от общо 15 улици и булеварди, и движението по тях ще бъде спряно. А от началото на юни до края на лятото в София трябва да бъдат направени основни ремонти на две улици, един булевард и две кръстовища.
