Аз съм много добър християнин. И името ми е християнско, казвам се Даниел. От Руанда съм. Това са първите думи на един от многото цветнокожи в центъра на столицата, който заедно със свой приятел споделя слънчевия неделен ден край Баня Баши джамия в София. Всеки ги е виждал, но не им е обръщал внимание. А с времето стават и все по-забележими, тъй като броят им се увеличава. Ако преди две години беше изключение негър из софийските улици, то сега е правило, особено в областта на Централните софийски хали.
Много мъже на възраст не повече от Христовата, с видим африкански произход, стоят на групички и „убиват” времето, като изглеждат много заети в разговори и сравняване на мобилните си телефони. На мнителния българин веднага му светва: Тук се прави някаква далавера! Екип на Фрогнюз реши да провери на място.
Тъмнокожият Даниел веднага се съгласява на разговор. Преди него обаче двойка мъж и жена учтиво отклониха опита ни. Трябвало да говорят спешно по телефона, а след това имали бърза работа. Извиняват се няколко пъти заради отказа си. А след повече от половин час продължават да седят спокойно на същата пейка. Бяхме възпитано финтирани.
Даниел е по-разговорлив за разлика от приятеля си, който дори не пожелава да разкрие откъде е родом. За по-лесно ще го наречем Приятеля „Х”. За сметка на своята тайнственост ни заговаря на български, а твърди, че е само от 5 месеца в София. „Грешка, грешка, обърках вратата, голяма грешка...”, изпя на времето Джанго Зе. Подобен рефрен подхвана и Приятелят „Х”: „Балгария бесе голяма греска. Лосо, лосо!”, е отговорът му на въпроса: „Е, как избрахте точно България, момчета? Тук и местните се чудят как да избягат.” „Ситуацията ще се промени”, контрират те.
Приятелят „Х” мечтае да стигне до Франция - сякаш това е заветната точка на неговия житейски път. Даниел е настроен по-религиозно-философски. Той и в България можел да остане, щом Господ е рекъл, стига да има условия. А такива засега няма. Поне в последните 7 месеца – от толкова той е в София. С Приятеля си „Х” се познават от бежанския лагер в Бусманци. Сега живеят в този в „Овча купел”. На въпрос други приятели от Руанда наоколо имат ли, те са категорични, че всички са дошли сами от най-различни африкански държави. Познават се покрай лагерите. Тъй като в София са на свободен режим, могат да се движат без ограничения в града. Обичат да се въртят наоколо, да релаксират, да се смеят, да си говорят и да обменят опит.
Маршрутът на Даниел от Руанда бил много дълъг. Единственото му желание било да попадне в християнска държава. Според него, ако цял свят изповядва християнството, всички ще живеем в мир. Освен това „българите се борят за бъдещето си и ние се борим за бъдещето си”, обосновава се Даниел. Обаче „няма работа, няма медисина, лосо”, приглася приятелят му. И двамата са вещи в строителните работи - „зидар, зидар”, уточнява на български Приятелят „Х”. В Африка, ако имаш пари да си купиш такси, можеш да си докарваш нормално по 100 долара на ден, дават пример момчетата.
В общежитието всичко е наред, няма драма. Не се разделяме на християни и мюсюлмани, опровергава очакванията ни за грозни случки между различните религии Даниел. „Някои си мислят, че ние - черните хора, сме лоши. Ние не сме. Ние разбираме хората. Обаче понякога оставаме неразбрани. Българите се държат добре с нас. Тук всички сме сами, идваме сами. Даниел се чува от време на време с баща си, загубил е майка си, деца няма, но има брат и сестра.
Фрогнюз потърси за коментар и Държавната агенция за бежанците. Предвид създадената натовареност на ведомството покрай сирийските бежанци сведохме въпросите си до минимум. А именно: Увеличил ли се е броят на бежанците от африкански страни в България през последната година? Каква част от тях работят? Агенцията за бежанците съдейства ли им за намиране на работа? По-висок ли е криминогенният фактор в района на Централните софийски хали, предвид непосредствената близост на джамия, синагога и църква?... Вече седмица от Фрогнюз чакаме отговор. Дали ще го получим?
