„Ти гониш! Пу за мене! Спукано гърне! Пу за мене да съм консул!” все по-рядко се чуват из квартали и махали. Те са заместени с „Ще ми вдигнеш ли левела? Айде Кънтър страйк в мрежа! С кой отбор си във Фифата?”
Игрите от далечното, пък и не чак толкова минало, с които хлапетата огласяха махалата, вече са почти на изчезване, а правилата им звучат странно за днешните деца. Липсват и гръмогласните викове от терасите на сърдити баби и лели: „Ще ми стъпчете градинката бе, калпазани! Ще ви обадя на ваш’те! Само да сляза, ще ви скъсам ушите!”. Няма ги и татковците, които редовно ходеха да поправят стъклата на комшията, защото синчето е решило да изпробва силата на шута си срещу фасадата на блока. В момента модата е да се „цъкат” компютърни стратегии, Кънтър страйк в „pc-мрежа” и футболната виртуална ФИФА.
Почти само футболът се оказа класиката в момчешките игри от близкото минало, която се е запазила и до днес. Ако играчите са по-малко, веднага се намира решение на проблема. Играе се на една врата, момчетата се разделят на два равни отбора, обикновено 2-ма на 2-ма. Играе се до 5 гола, след което някой от играчите, вкарал решителното попадение, сменя вратаря. Играта е известна повече като „Всеки лаком”. Друг „мъжки спорт”, който си има и компютърен еквивалент „Кънтър страйк”, е играта на фунийки. Всеки си намира от някъде (най-често от мазите) стара малка метална фунийка. По-напредналите я облепят с цветно тиксо. От едната й страна се пъха навита хартиена стреличка, подлепена с тиксо, а от другата – момчетата духат срещу „врага”. Навремето, когато започваше подобна война, момичетата веднага се прибираха по къщята или във входовете, защото някои калпазани слагаха на върха на стреличките топлийки. След като се издухат всички ракетки, се започва трескаво търсене на т.нар. лепки, сиреч растения, чиито плодове са лепкащи бодли. Най-якото е, когато се надуши наблизо женска компания. Супер голям е кефът да уцелиш някое къдраво момиченце в косата с 2-3 такива бодилчета. В някои от случаите се стига и до „извънредни подстрижки”. 
„По-аристократичните” младежи пък предпочитат кротката, но хазартна игра на стъклени топчета, някъде разпространена и като „игра на лимки”. Правилата са следните: начертава се кръг с пръчка в пясъка. Всеки хвърля по едно топче в него. Започва редуване на играчите, които се стремят с друга лимка да избутат топчетата на другите от кръга. Победителят прибира стъклените играчки на другарчетата. Професионалистите използват и някои пинизи, като например да играят с по-голямо топче.
За разлика от момчетиите момиченцата си измислят далеч по-безопасни игри, като дама, скачане на ластик, „на учителка” и скачане на въже. За „дамата”, известна в някои градове и като хаджилък, е нужен само тебешир и камък. Начертават се големи квадрати с цифри от 1 до 10 под формата на лабиринт. В първото „ниво” играчите скачат с два крака, като целта е да попадат само в очертанията на квадратите. В следващия кръг се хвърля камъкът в очертанията на „дамата” и в който квадрат попадне, той трябва да се прескочи от състезателя, но вече на един крак. Играе се докато остане само един, който не е сгрешил. Може би една от най-култовите момичешки игри е „ластикът”. Децата скачат между опънат от други две момичета ластик по определени предварително начини. Казват различни стихчета, понякога придружени с мелодия в такт с подскоците. Има много варианти на тези песнички. Най-популярната у нас е: „Ем-а ес-ас-а ес-ас-а пи-пи-а (от английски: M-I-S-S-I-S-S-I-P-P-I – Мисисипи, изречено буква по буква с леко преиначено произношение). Други варианти на български са: Ема-ема есаса есаса пипия. Ема есаса есаса олимпия. Момиченцата с ранно развит интелект пък обичат да си играят на „госпожа”(учителка). Най-инициативната хлапачка раздава на останалите ученички задачи, след което ги проверява и поставя оценки с подпис отдолу. Съществуват и игри, в които участие могат да вземат, както момчета, така и момичета. Не че няма случаи, в които госпожица да играе мач или млад господин да скача на въже, но подигравките никога не закъсняват. Класика в жанра на общите игри е тази на "чичо доктор", но така се забавляват вече поотраснали и с по-други мераци хлапета. Най-готините и забавни „общи” игри са народна топка, криеница, стражари и апаши, сляпа баба, развален телефон, не се сърди човече. При народната топка се избират двама консули, които застават на разстояние от 15 метра един от друг. Между тях са останалите участници. Целта е консулите да уцелят с топката останалите, които отпадат от играта или, както се казваше, „да бъдат очукани”. Сред най-шумните игри пък е криеница или жуманка. След „броенка” се избира момче или момиче, което се обръща към стената на някоя кооперация и брои до колкото са се разбрали предварително. През това време останалите дечурлига търчат из входове, под коли, зад дървета и къде ли още не, за да се скрият от „жумещия”. След това той трябва да ги открие и с бягане до стената да каже „пу за тебе”. Ако обаче, докато брои, малчуганът се обърне и погледне, из махалата се разнася страхотна глъчка: „спукано гърнето!” и трябва да се преповтори играта. По подобен начин протича и гоненицата на стражари и апаши. Хлапетата се разделят на 2 отбора. Единият трябва да търси укрилите се из района апаши и да ги „плени”. При всички тези игри, за избиране на консул или пък за това, кой ще е на вратата във „всеки лаком”, се използва т.нар. броенка. Всички се нареждат в кръг и един от тях започва ритмично да посочва с пръст другите, припявайки някакъв измислен рефрен. Ето и някои от най-популярните детски броенки, които днес са малко позабравени, както и всички тези махленски игри от днешните малчугани. Сега никъде не се чува „спукано гърне” или „ти гониш”, а само „колко фрага направи, Айде, Кънтър страйк в мрежа, с кой отбор си във ФИФА-та, ще ми продадеш ли героя си от стратегията.”... Язък само за броенките, помните ги, нали?:Ала бала ница, турска паница. Хей гиди Ванчо, наш капитанчо! Корабите спряха, турците умряха, само наш остана Ванчо капитана. Хвърли се в морето спука си шкембето.;
Вчера ме нападна хулиганска банда. Казаха ми "Стой!" и "Парите брой!". Аз извадих си портфейла и преброих двеста лева. Казаха ми "Стига, че милиция пристига."; Горе на Балкана бие барабанът. Долу във полето се пече кюфтето! Ей, дядо попе, кажи на детето да не яде кюфтето, че ще му се пукне шкембето!; Две петлета се скарали пред поповата врата. Поп излезъл и им казал: "Иж, миж, ти жумиш!" Камбаната бие, попът се мие. Камбаната спря, попът умря!; Балонът се надува, надува, надува. Надувайте, момчета. Да стане на парчета. Бум!; Ооо, (Мики,) Мики Маус, на колко си години? Аз съм на три, ти на колко си?; Онче, бонче, счупено пиронче, риба щука, махай се оттука! (...отивай на боклука, да ядеш памука; татко се ожени за прасето Гени, родиха се прасенца с розови гъзенца!);От небето до земята златна стълбичка виси. Цар, царица, принц, принцеса – кой избираш първо ти? Правичката си кажи и не ме лъжи! 1, 2, 3 (Точно ти!);
Ринги ринги рае, наш петел играе, чужд петел го гони за кило бонбони!; Фе, фе, мирише на кафе. Дяволът се кръсти с кьопавите пръсти. Отиде на реката, удари си главата. Намаза я със йод и стана идиот! Фе, фе, мирише на кафе. Дяволът се кръсти с трите криви пръсти. Отиде на война, уби една муха. Опече я на шиш, покани цял Париж! Чарли Чаплин се напил, сто бутилки ром изпил. На кръчмаря не платил и жена си той набил със метлата по главата със шишето по дупето. Чарли Чаплин се напил и жена си той набил. Тя му раждала деца, той ги пържел на яйца; Китка, китка магданоз, кой избираш първи – тоз! Цингара мангара фук. Пълни гащи с лук.Поздрвяваме всички, които се чувстват деца, с подбрани моменти от премеждията на култовия Точно - мрънкащото, но наивно и добродушно хлапе от "Войната на таралежите".
Васил Василев/Клиповете могат dа бъдат видени само чрез Internet explorer/
Тончооо, ще ти дам една топка!
Търговията по детски
Честит празник, деца!
