Самото споменаване на думата „еврокомисар” кара българите да тръпнат в някакво лошо очакване. Сещате ли се как великата Кунева казваше само „да” на европейските си началници и затова бе кръстена „Мадам йес” и у нас и в чужбина. Ще ви припомня и европейските перипетии и географски интерпретации на Румяна Желева, която счупи глупомера и ни изложи повече отколкото бай Ганьо с пляс-пляс във виенската баня. Сега на ход е Кристалина Георгиева - еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.
Преди около седмица тя бе в България и забърка един евробалкански буламач от съвети и обещания за подпомагане на цунамито от сирийски бежанци в страната ни, от който много българи се отвратиха. Ето затова българинът мрази думите „български еврокомисар”. Чуе ли ги, знае че ни вкарват от един в друг батак, при това все по-кален и заробващ, в който гайлето си е за негова сметка.
Помогна ли еврокомисар Георгиева на мизерстващите втора зима поред граждани на Перник и околията след голямото земетресение. Не, нали! Получиха един гол... А след като в Италия стана земетресение, рухнаха сгради и загинаха хора от Европейския съюз им дадоха 200 000 000 евро. На въпрос защо Гърция е получила по перото за бежанците досега 200 млн. евро, а България само 2,6 млн. евркомисарят отговаря, че разчетите са правени по стари прогнози и че „Брюксел дава, но в кошара не вкарва”. Яснооо! Макар да е с двойно гражданство, не се е отървала от упорития ни отечествен ген, да сме жестоки към сънародниците си.
„В случай на реална висока заплаха, на която и да е страна на ЕС, затваряне на границата не може да се изключва. Това е скъпо и на нас ни е по-евтино да се погрижим за тях...”, реди Кристалина Георгиева. Ей, не сме пудели. Та нали половината от сирийските бежанци влизат в България като закононарушители, а не чрез гранично-пропускателните пунктове. Забравя ли се, че повечето от тях са с унищожени документи за самоличност. И войната ги е подгонила, но е вярно и това, че повечето са икономически бежанци. Еврокомисарят казва да не политизираме проблема, но как да стане това, след като турските /и не само/ мафиотски канали за трафик на хора направиха луди пари от този незаконен бизнес, а в България зрее мирна хуманитарна криза.
„Макар сега да е най-важното да можем да ги приемем, трябва да върви работата по това как точно ще организираме живота им в нашата страна. Какво ще правим за образование, здравеопазване, възможност за работа и това не може да търпи дълго отлагане. Тези хора могат да бъдат полезни за икономиката ни, децата им да се учат в български училища, да учат български език и да се интегрират...” С една дума трябва да ги интегрираме по европейски. Чудя се, каква полза може да имаме от тези хора, след като българският народ е на смъртно легло – болен от недоимък, от вродена дебилност, продажност на политиците и... Първо трябва да оздравее, а след това да мисли и помага на другите. Ние десетилетия „интегрираме” циганите и не можем да се справим, а сега за петилетка трябва да пробщим сирийците. Лесно е да гълташ 28 000 евро заплата и да даваш парфюмирани съвети. Интересът на българския народ в европарламента може да се защити не с кланяне и повтаряне на „йес” на силния , а с отстояване на позицията, че страната, в която пенсията е 70 евро, не може физически да издържа и поеме бежанците. Казваш, че българинът е с широко сърце. И наполовина да е вярно, то може да експлоадира като балон, когато тоягите по гърбината станат повече.
Еврокомисар Георгиева прави паралел с приемането на 20 000 арменски бежанци в България преди години. Да, но тези арменци са били християни. Родната им земя е била безвъзвратно поробена от турците и те е нямало къде да отидат. Те са докарани в България с Червения кръст, а не нелегално. Има разлика. И то голяма. Но колко от тях са останали в България?
„За целта могат да се пренасочат средства от Европейския социален фонд и Европейския фонд за развитие на селските райони за местата в страната ни, където има най-много бежанци... Трябва да помислим как бежанците да подпомогнат местната икономика – аз сега си мисля за нашите обезлюдени села...” оптимистична е сякаш тази поевропейчена тирада, но..
Това ли е решението на проблема на обезлюдения Северозапад, например. Откарват се сирийски семейства около Кула и Видин и започват да им се дават къщи и земи в буренясалите райони. И какво ще стане след като бежанците станат наши граждани. Ще искат джамии, имами, учители по роден език и всички екстри за малцинствата. И ще се чудят децата ни след време защо минаретата са повече от камбанариите. Пък и защо се мисли, че бежанците ще искат да се заселят точно в изостаналите райони. Та на тях очите им и сега съм към София, а после на сто процента ще гледат само на Запад. И не само ще гледат...
Населението на България е спаднало с над 580 хил. през първото десетилетие на новия век, а за 25 години с 1.65 млн. души. Най-лошото обаче е, че темпът, с които се топят българите, се увеличава и според прогнозата на ООН през 2050 г. в България ще живеят не повече от 5 млн. Това е жестоката истина. По думите на еврокомисаря по кризите сирийските бежанци могат да помогнат за решаване и на демографския срив. Ужасно е, като си помисли човек, че прогонваме с мизерия и корупция най-умните си деца в чужбина, а искаме да заселим страната ни с араби. Без да знаят езика ни, без работа и неграмотни те ще правят само деца, а ние ще ги дондуркаме и отглеждаме, докато се стопим напълно. И това заради гордостта на Кристалина и такива като нея. По-добре да върнем децата си вкъщи, защото чужнеците рано или късно ще си хванат пътя. Ще останат само най-бедните и най-мързеливите. Сирийците не могат да ни решат демографския проблем. Това са само комисарски празни приказки, лицемерие и пиар на чужд гръб. Оправянето на демографската картина е само в ръцете и други мускули на българина, след като му се създадат условия за това.
"Тревожа се от ксенофобите, крайните реакции срещу бежанците. Да не слушаме тези, които ни казват, че обичта към родното, изисква омраза към чуждото...", учи Георгиева. Хайде, братя, хващaйте се на интернационалното българско-сирийско хоро и ще ни потупат по рамото, ще ни напълнят джоба. Помните ли, че едно време давахме братски пари за Виетнам, Камбоджа и Ангола. Не сте забравили, нали? И тогава не бяхме ксенофоби, и сега не мразим. На портала на едно от поделенията, където се гласят да приемат бежанци, още виси избелял лозунг от социализма: "Чужда земя не щем, но и своята не ще дадем!" Брей, колко хубаво е казано. Това не значи, че сме ксенофоби. Просто имаме едно на ум, че тези 5-10 000 бежанци може да ни стоварят още и още бели на главата и земята.
"Солидарността е двупосочна улица", като химна на обединена Европа звучи в ушите тази фраза на Кристалина Георгиева. Може би е така. Но тя винаги може да си вземе еднопосочен билет за една от къщите си на Запад. Докато ние сме тук и ще трябва да делим живот и залък с бежанците. Права е и затова, че солидарността е по двупосочна улица, откакто сме в Европейския съюз. За съжаление експертите твърдят, че разликата между това, което сме внесли и което сме получили от него е средно 500-700 млн. в наш минус. Дано не са прави.
Кристалина Георгиева бе вицепрезидент на Световната банка. Сигурно има българи, които не знаят това, но и тях и знаещите, и България този факт с нищо не ни огря. Сега е еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи и пак ни съветва с патос и емоция какво да правим с бежанците, но дори не си и мръдна пръста за хората от Перник. Рейтингът й се надува да небесата от социологическите агенции и нищо чудно след време да я видим в премиерското кресло.
Какво ли ни очаква, българино? За всеки случай нека да предупредим в аванс: "Пази Боже, сляпо да прогледа!"
Милен Клепачев
