България бе близо до епично реми с 9 оцелели футболисти в Армения. Дори победа бе реална, защото имаше100-процентови положения, които щяха да принудят гермаския съдия да търси други начини, за да осигури загубата на нашия тим.
Но все пак чудото не се случи, въпреки усилията и волята на нашите състезатели. Без изключение всички те заслужават уважение и аплодисменти за поведението си на стадион „Республиканский”, където 12 000 арменски фенове показаха що е омраза.
Голове на Арас Йозбелис и Юра Мовсисян, и жестоки съдийски отсъждания на германеца Феликс Брих ни причиниха тежка загуба и усещане за несправедливост. Господ в петък вечерта бе забравил за нас. Не успяхме да удържим дори равенството, което ни оставяше в играта за плейоф.
Във вторник приемаме Чехия у нас. Ако бием запазваме някакъв шанс, но по-важно е да покажем, че сме отбор и не се предаваме до последно. Запалянковците ще разберат и ще оценят. Не онези с качулките, които посрамиха „Левски” и целия български спорт. Те не са част от истинската игра... Но това е друга тема.
Какво стана в Ереван.
Реферът изгони в 44-ата минута Николай Бодуров с директен червен картон. Секунди след това Йозбелиз вкара прецизен гол, който при по-добра реакция от страна на вратаря можеше да бъде спасен. Нейсе... Продължихме напред с хъс и упорство.
Изравнихме като по ноти с брилянтен фаул на Ивелин Попов. За съжаление същият Попов и Станислав Манолев изпуснаха 3 стопроцентови положения. Сякаш някой бе орисал нашите момчета да пропукат такива златни шансове по време на всички мачове в квалификациите.
Арменците дадоха всичко, за да стигнат до победа, която за тях бе историческа. Сякаш играеха танцът със саби на Хачатурян. Изпробваха всичко, а и личеше огромното желания за мъст – да си върнат за случилото се преди година в София, когато след непредизвикани грубиянщини двама техни футболити бяха изгонени. В Ереван съдията изгони двама от нашите - Светослав Дяков и Бодуров. Така им се получи на арменците да се докопат до победата – иначе нямаха шанс.
Селекционерът ни Любослав Пенев е абсолютно прав: станахме добри, почнахме да побеждаваме и се превърнахме в неудобен отбор. Моментално съдиите се заеха да ни поставят на мястото ни, сиреч по-далеч от фаворитите. Иначе няма как да се обясни слепотата на съдията, който не показа червен картон за бруталните фалове срещу Георги Миланов, например.
И пак стигаме до онази шекспирова фраза, че „има нещо гнило в Дания”. Дори и клише, тя изведнъж стана актуална. Очевидно някои кръгове в световния футбол предпочитат именно Дания да играе на Мондиала в Бразилия, а не ние.
А арменците... Те стигнаха дотам, да изразяват открита омраза към нашите спортисти и към страната ни. Защо? Заради някакъв мач и заради комплексите си на малка футболна сила? Излишно е да им се припомня историята и какво са направили българите за тях в трудни времена. Излишно е да споменаваме и Яворов с прекрасното му стихотворение, каквото дори арменец не е написал... Оставаме с успокоението, че тъпите и агресивни изяви в Ереван са дело на арменски лумпени, побратими на нашите лумпени.
Нека се радват. Постигнаха така мечтаната победа и си отвикаха, че сме цигани. Да са живи и здрави.
Ние пък може да съжаляваме за световното, но нямаме основание да се срамуваме от националите и техният треньор Любо Пенев. Те играха така, както трябваше да играят. Просто липсваше шанс, късмет и дявол знае какво още. Не се получи. Този път.
Но не сме с наведени глави и не ни е срам.
Румен Попов
