Спортният журналист Александър Манов- бате Сашо, стана на 85 години. С младежки дух и на тази гросмайсторска възраст той твърди, че обича живота като ЦСКА и внуците си. Мечтата му е българският народ да се обедини, а самият той да стане отново на 40 години. Голямата му тъга е, че никога не е казал думата „татко”.
- Бате Сашо, ако се върнеш назад през годините, как виждаш човека и журналиста Александър Манов, любимецът на няколко поколения привърженици на ЦСКА ?
- Преди време един приятел ме запита: „Абе, Сашо, щастлив ли си на 85 години?”. Не обичам такива въпроси – щастлив ли си, посърнал ли си, но отговорих, че съм щастлим човек. Затова че съм живял и писал във времето за едни от най-големите български спортисти и съм бил съпричастен на техните успехи, радости и неволи. За всичко се е искало много труд, творчество и любов към това, което правиш. Щастлив съм, че в продължение на 40 г. работих в един прекрасен вестник . С „Българска армия” ме свързват много дни и нощи. Спортната му рубрика се четеше от млади и стари.
- Разкажи малко повече за работата си като спортен редактор. Тогава вестниците не бяха кой знае колко много ?
- Тридесет и седем години бях в армейския вестник, работих с чудесни млади хора. Почти 60 на сто от постиженията на България се дължаха на армейските спортисти. Сега за съжаление общоармейските първенства са история или не са същото. Няма високо спортно майсторство.
- А откъде тръгна за голямата спортна журналистика?
- Тръгнах от списание „Спортно село” с огромната помощ на моя учител Симеон Василев – Мончо, после продължих в „Димитровски воин” и „Народна армия”.
- Какво е ЦСКА за теб?
- ЦСКА за мен е всичко. ЦСКА е моето завоевание. Още от 1948 г., когато бях назначен за Главен инспектор на Върховния комитет за физкултура и спорт, двадесет годишен, имах възможността да поддържам връзка с ръководството на ЦДВ и ЦДНА и се запознах с едни от най-добрите футболисти на България – Нако Чакмаков, Стефан Божков, Кирил Ракаров, Христо Андонов, големия вратар Жоро Найденов. Без преувеличение ЦСКА е пътеводна звезда в живота ми и съм щастлив, че вече двадесет години съм директор на Музея на ЦСКА.
- А какво е "Левски" за журналиста Манов.
- "Левски" е приличен футболен клуб. Винаги е бил съперник на ЦСКА, но никога смъртен враг, както се опитват да го изкарат някои журналисти. Ще припомня, че Гунди и Пената спяха в една стая в националния отбор. Левски заслужава уважение, защото е с принос за българския футбол в чужбина.
- Кой е най-добрият футболен отбор на ЦСКА за всички времена ?
- Това е труден въпрос. През всички периоди имаше много добри и силни футболисти. Но може би най-силният отбор бе, когато играеха Христо Стоичков и Любо Пенев с треньори Димитър Пенев и Паро Никодимов. Тогава взехме всички купи. Отборът спечели приза за най-добро нападение. Не бива да се забравя и отборът, който в продължение на девет години бе шампион на България. Както и този, който би Байерн и отстрани Ливърпул , Нотигам и Аякс в европейския турнир на шампионите. Ще припомня още, че олимпийския медал за България в Мелбърн бе спечелен от национален отбор, в който всички футболисти бяха от армейския отбор.
- Бате Сашо, оня ден с един колега си говорехме за твоя юбилей и той подхвърли, че след ЦСКА обичаш най-много жените и водката?
- Не сте сгрешили. Аз съм земен човек, всичко приятно не ми е чуждо. И на тази възраст попийвам, обръщам се след хубави жени, не цъкам подир тях, но... Бохем съм – в добрия смисъл. Но винаги съм държал семейството ми да е осигурено, въпреки многото доноси, че съм си живял живота...
- Кои са спортните журналисти, за които можеш да кажеш, че са минали през школата на Сашо Манов ?
- Ще започна с Мишо Делев, Петър Крумов и Андрей Михайлов. През моята школа са минали Борислав Константинов, Кольо Рангелов, Радко Янкулов – сега шеф на БНР, Иван Нанков, Гаврил Гаврилов, Владо Памуков – шеф на спорта в „Труд”, Петьо Костадинов, Цончо Драгански и мноооого други. Аз съм може би единственият спортен журналист от ветераните, който е бил член на редколегия на международно спортно издание – „Спортен преглед”, който излизаше на пет езика.
- С Николай Колев – Мичмана сте били големи приятели, независимо че той е бил левскар?
- Бяхме добри приятели, не само защото живеехме в една махала. За мен той си остава единственият спортен коментатор, който си спечели име на талантлив и високо ерудиран за българските ширини. Никога не се е надсмивал по микрофона дори на слабости и неуспехи в ЦСКА, така както го прави една част от днешните коментатори, да не говорим за някои млади журналистчета, които са далече от човешката етика.
- По едно време се появи слух, че си бил левскар ?
- Никой не обърна внимание на това, но беше факт. Не искам да споменавам името на един спортен журналист, който пуснал слуха по време на една от колоездачните обиколки на България. Той стигнал до министъра на отбраната Добри Джуров и до неговия началник на кабинета генерал Матеев. Последният казал, че всеки който разпространява този слух, ще бъде наказан. Ха-ха-ха...
- Кои са най-големите спортисти, с които си правел интервюта ?
- Боян Радев, Димитър Пенев, Христо Стоичков, Мария Гигова, Олга Корбут, Валери Брумел, Александър Медвед, Сотомайор...Много са, не мога да ги изброя всичките....Няма да ни стигне времето.
- Дай да кажем най-накрая истината. Правел ли сте интервю с Пеле на световното в Англия и наказвани ли са заради това журналисти от други български вестници?
- Нееее, интервю не съм правил. Това бе шега. Поводът за това да ги мъмрят бе друг. Във Варна заседаваше олимпийският комитет начело с Хуан Антонио Самаранч и аз го попитах, кога Спортният комитет на дружеските армии / на социалистическите страни тогава/ ще стане член на МОК. Той отговори, че това ще стане, когато се обедини със СИЗМ / същата спортна организация на западните държави/. Някои от спортните журналисти във водещи вестници не бяха отразили това и бяха мъмрени от главните им редактори. Въпросът тогава бе много актуален, тъй като още бе времето на "студената война", дрънкаха оръжия, готвехме се за война...
- Ти си живял и преди 1944 г., при социализма и в годините след 10 ноември. Защо спортът забуксува през последните години ?
- До 1944 г. имаше и хубави неща. Отделяше се голямо внимание на физическото развитие на децата от държавата. По време на всяка ваканция се правеха детски лагери. Учители по физкулутура се занимаваха с децата и определяха кой за какъв спорт става – футбол, волейбол, тенис на маса, гимнастика и др.
След Девети спортът стана любим както на младото поколение така и на това от средната възраст. Тогава се организираха спортни състезания в училищата, предприятията и по селата. Провеждаха се републикански първенства и специалистите имаха възможност да подбират деца за включване в игрите за високо спортно майсторство. После всичко това избледня.
Днес хората по-малко се занимават със спорт, като че ли са обременени от грижите за по-висок или някакъв семеен стандарт. Не се отделя внимание на физическото развитие и укрепване на различните възрастови групи. Спортът стана меркантилен, стана индустрия, от която се печели. На мен ми е обидно, когато един спортист го определят като разменна монета и го продават за еди каква си сума. Не може един човек да се продава. Продават се само робите.
- Според теб случайно ли е, че на последната олимпиада се представихме много слабо ?
- Олимпиадата е мерило за израстване на младите хора и на спортистите. На олимпийските игри има възможност да се прецени как се развива една нация.
- Вече 20 години си директор на музея на ЦСКА. Кой са най-ценните трофеи в него.
- Всички! Ще откроя първата шампионска купа от 1948 г., кристалната купа от деветте шампионски години от 1954 до 1962 г. Не виждам в близките години този български рекорд да се счупи – един отбор да е шампион девет години. В музея са купите спечелени от Христо Стоичко и Любо Пенев, жълтата фланелка на Ненчо Стайков , спечелил Пробега на мира., кътовете на футболиста Иван Колев, класиран на девето място в УЕФА.
- Беше приятел с Иван Колев до края на живота му. Какъв бе той?
- Той бе изключителен и като футболист и като човек. Спомням си, че почти след всеки мач на ЦСКА привържениците го носеха на ръце. Когато спря състезателната си дейност продължи да работи като треньор, ръководител и председател на клуба на ветераните. Той допринесе много за връзките на ветераните на армейския отбор с тези от цяла България и съседните държави.
- Две думи за другия ти добър приятел – треньора на 20 век Димитър Пенев ?
- Голям приятел и много добър човек. Помогнал е на много хора. Артистът Краси Радков от предаването на Слави, който си вади хляба като го имитира, оня ден му целува краката на юбилея на футболния мениджър Емо Данчев.
- Колко книги си написал за ЦСКА ?
- Книгите са седем. В тях и албумите винаги е имало място и за съперниците на нашия клуб.
- Има ли въпрос, който никога не ти е бил задаван от журналисти ?
- Има! Никой не ме е питал за моето детство. Аз съм останал без баща на три месеца. Бил е убит след Септемврийското въстнаие. Никога в живота си не съм казал „татко”, майка ми не се е омъжила след това.
- С твоя опит в живота кажи, как ще се оправи България ?
- Трябва да сме единни. Не знам как ще стане. Ако го определя, ще съм геният на България.
- Каква е мечтата на 85-годишния Сашо Манов ?
- Да съм на твоите години или дори на 40. Когато стана на 125, ще искам да съм на 85. Защото още мога....
- Внуците ли са най-голямата радост на дядо Сашо ?
- Имам прекрасни четирима внуци. В рода ми всички са цесекари !
Въпросите зададе Красен Бучков
