По данни на Светия Синод в България има регистрирани 3000 църкви и над 150 манастира. Само в 50 от тях има специална охранителна техника. Нито един държавен служител не е ангажиран пряко с охраната на тези обекти запазили през вековете уникални паметници за историята по нашите земи.
През последните 15 години над 1000 храма и повече от 60 манастира са станали плячка на иманяри и организирани банди, които захранват трафика с културното наследство на България.
Само през периода 1991-1993 г. от божиите обители са отмъкнати и продадени 4000 уникални икони. Най-търсени са образци от ХІV, ХV и ХVт век.
По Интернет се предлагат български антики
Търгуват наши антики по Интернет. Продажбите датират отпреди 7-8 години, по данни на Интерпол. Първи спецовете ни от НСБОП попадат на цели находки обявени в уеб-страници от САЩ. Любопитен факт: през 1998 г. звеното за опазване на културни ценности към НСБОП засича в интернет 40 000 български монети предложени за продан. Месец по-късно се появяват още 2000 ценни монети изровени по нашите земи - главно римски денари и антониани. Най-често се предлагат тетрадрахми. Веднага е подаден сигнал и опис по надлежния ред в Интерпол. Отктам обещали пълно съдействие, тъй като работели по подобни сигнали и от други европейски страни. Месец след разкритията звеното към НСБОП бе разформировано...
Според анализ на специализираната служба на Интерпол в Интернет се предлагат не повече от 10 на сто от предлаганите за продан антики по света. Обикновено ставало дума за не толкова скъпи неща и уникални предмети. Монетите били най-удобни за подобна търговия. Находчив българин през 1999 г. осъществил неизвестен брой сделки с чужденци по Интернет. Предлагал монети. След като получел парите по обявената си банкова сметка той изпращал "стоката" под формата на компактдискове с надпис "Българско народно творчество". Нито един служител от българските пощи не се усъмнил и не проверил пратките, защото били обявявани на смешни цени.
Пионер в търговията с ценности по Интернет е световноизвестната фондация "Пол Гети" от САЩ. Още през декември 1989 г. тя започва реализацията на свой проект известен като GKASP. Идеята е да заработи телематична система, в която да бъде вкарана база данни със сведения за различни ценни обекти и предмети. Именно в тази световна "банка" са записани и монетите изнесени от нашата страна, смятат специалисти. Италянските, английските, американските и др. спецслужби реагират като ужилени и веднага пускат в интернетпространството страници с откраднати и издирвани предмети на изкуството. С едни гърди напред в момента е ФБР, което създаде т. нар. "идентифициране на обекта", което вече е прието за световен стандарт. Вкаран е и в Интернет. Така веднага става ясно дали се предлагат крадени или легални предмети и находки.
Големите удари
Вила Армира край Ивайловград. В началото на 90-те години, за по-малко от 20 месеца този античен оазис е разграбен тотално. Отмъкнати са мраморна декорация и древноримски мозайки, които са уникални и нямат аналог в световната археологическа практика. Повечето предмети са от ттт в. от н.е. Натоварени на камиони са измъкнати цели колонви, релефни капители, херми. Най-ценната между тях се счита мозайката с изображението на горгоната Медуза.
Видин, 31 декември 1991 г. Извършен е професионален обир на Видинския музей. Откраднати са мраморна статуетка на Херакъл, бронзова глава на млад мъж, статуетка на Венера, тракийски конник, медальо на римския император Каракала, апликации и др. ценни предмети на искуството от античността. Спецове от НСБОП и досега са убедени, че в кражбата са замесени хора от музеите, полицаи и митничари. Мистерията се разплита чак през 1997 г., когато наши спецченгета попадат на следите на част от откраднатото в Германия. В частен колекционер нашите откриват бронзовата глава на млад мъж от Бонония. По-късно е засечена и статуетката на Херакъл Епитрапезиос. По данни на Британския музей тя не може да бъде оценена, защото в света има само още едно копие, което се съхранява в Парижката национална библиотека. Всъщност двете статуетки са безценни.
На територията на България има 15 000 могили. Повечето от тях са от тракийско време и какво крият недрата им още не е напълно известно. С такова наследство неможе да се похвали нито една страна в света. За сравнение може да се каже, че в Египет археологическите обекти от този тип са няколкостотин. В Гърция и Турция, където е било сърцето на византийската култура те също са наполовина по-малко от българските "находища". Освен това специалистите археолози и тези от Интерпол, които се занимават с "движението" на културни паметници и ценности по света двете южни съседки отдавна са опоскани от иманяри и голяма част от богатствата под земята са отдавна в частни колекции по света.
Над 4000 българите, които си изкарват прехраната с иманярство. Това са данни, събирани от НСБОП през последните години и допълвани от музейни работници. Повечето от тях работят в групи от по 2-3 души. През последните години обаче този поминък се професионализира. Дилърите, които изкупуват изровеното от иманярите вече работят с около 20 добре екипирани групи от по 8-10 човека. В тези иманярски взводове влизат и охранители на "разкопките". Често те са щатни служители на полицията или военни. Поне един от групата е "историк" и познава доста добре археологическата материя. Музейни работници също са зачислени към профиекипите като консултанти и оценители. На тях и на униформените се плаща заплата, а на копачите се дават премии в зависимост от стойността на намерените антики. Тези групи се придвижват с джипове, разполагат с изкопна техника, имат набор от всякакви документи и разрешителни, някои от тях ползват и скъпи мотоциклети, с които досстигат до труднодостъпни места в планинските региони.
Останалите няколко хиляди иманяри са дребни риби. Изкарват, колкото да изхранват семействата си. Обикновено са бедни хора от селата, които след кърската работа обичат да нарамят кирката и да тръгнат по следите на легенди и предания.
Най-голяма е армията на иманярите в Пловдивско. Там са едни от най-привлекателните могилни акрополи. Хисаря, Старосел, Първомай, между Пловдив и Пазарджик, с. Исперихово, Асеновград - това са само част от райските за иманярите райони.
Силни позиции имат и групите от Шуменско, Варнеско и Преславско. Не им се дават и циганите от Червенобрежкия край, някои от които известни като "златарите". Силен период са имали и копачите покрай Дунав в района на Никопол, Гиген и Байкал. Сега обаче тям няма хляб, защото всичко вече е опоскано, твърдят спецове. Старозагорските групи също са сред челниците. В Хасковско обаче има традиции и от десетилетия райони като Тополовградския, Ивайловградския, Врамор и Устрем са сред перлите на иманярските набези. Традиционно силни са Великотърновския, Гоцеделчевския, Петричкия, Силистренския край. Напълно ликвидирани от нелегалните археолози са цели тракийски светилища край с. Ручей, с. Самакитка. Варварлски нашествия на иманярипочти ликвидират древния римски град Рициария край Видин. Той е разположен на площ над 400 дка. По време на акции се е случвало полицаите да засекат по няколко групи едновременно, които с техника последен модел, ровят античните терени. Голям е интересът и към село Арчар. Случвало се е дори иманярски групи да водят бой с оръжие в ръка за отстояване на територии. Дълго време се кри, че местни полицаи са били замесени в трафика на ценности във Видинския край. Прпеди година и половина част от тях бяха уволнени, но МВР отново скри основния мотив - участие в контрабанда на паметници на културата.
Военният полигон край Сливница е друго любимо място на иманярите. Там облаче те влизат с благословията на офицери от МО, които също се включват в "археологическите" разкопки, а след това и в трафика на откритите ценности през ГКПП Калотина. Контрабандния канал е описван неведнъж в доклади на НСБОП и митническото разузнаване, но скандалните разкрития са прикривани заради висш полицейски шеф, който прикривал трафикантите. Същият канал е използван и за прехвърляне на дрога към Косово, за което нееднократно са ни предупреждавали сръбските служби, а от година-две и американските и британски спецслужби. В доклад на ФБР дори е описан начина на пренасяне на антики и дрога чрез нови автомобили или с животни за износ. Проследяването по една от операциите е продължило повече от 6 месеца през 2003 г. Тогава отново е лъснало участието на полицаи и митничари в трафика.
Проф. Божидар Димитров, шеф на НИМ:
Хиляди иманяри копаят в момента из цялата страна. Официалната статистика сочи, че са около 3000, но това са тези, които постоянно се занимават с иманярство. С очите си видях крепост край Нови пазар, разделена с въжета на квадрати, където преспокойно копаеха бригади от 2-3 окръга. Те вече не се притесняват от никого и си ровят посред бял ден. Не ги смущават и последните промени в закона и отежняващите наказания и глоби. Това просто не действа, защото няма специализирана полиция, която да ги преследва. Останалите структури се опитват да направят нещо, но не им стига ресурс и сили. Спомнете си италианският филм с Джулиано Джема, който преследваше трафиканти на културни ценности с хеликоптери, с джипове, карабинери провеждат масирани акции и пр. Тук засега това е невъзможно, макар че от 10 години предлагам да се създаде специализирана полиция. Тя не е много скъпа. В 27 окръга да има по 5-6 обучени човека, няколко хеликоптера от най-обикновените и няколко джипа. Не е съпоставимо колко ще струват тези структури и колко безценни неща ще останят у нас като се пресече трафика. Сега дори да ги хванеш, какъвто бе случая в с. Брестовица, Бургаско, спипахме ги посред бял ден благодарение на полицейски информатор. Като ни видяха с полицаите пуснаха кирките и ни се усмихват. Питаме ги какво правят и те казват, че са се разхождали и неочаквано видяли инструментите и отишли да видят, за какво става дума. През последните 15 г. няма нито един иманяр вкаран в затвора.
