Гангстерска
държава, неразкрити убийства, неясни политически субекти и високо ниво на
корупция характеризират лицето на родината ни, когато се пише и говори за нея в
чужбина.
В материал на
агенция „Асошейтед прес” от края на октомври миналата година се твърди, че едва
ли в България ще има предсрочни парламентарни избори. Според агенцията
огромният брой кандидати и съветници, кандидатирали се на общинските избори, се
дължи на перспективата да имат достъп до европейските регионални фондове, които
надхвърлят сумата от 1 милиард и 300 милиона евро. Някъде по същото време
турските средства за масово осведомяване обръщат значително внимание на
представянето на Движението за права и свободи на същите тези избори, като
подчертават доборото представяне в Кърджали. Медиите в югоизточната ни съседка
не пропускат да констатират един факт, който е важен за тях – расистката партия
Атака губела гласове. Внимателно търсене и проучване в медиите на Турция
установява, че там няма особен интерес към страната ни от практичната за самата
Турция гледна точка – България е член на Европейския съюз и потенциален
партньор, който би мотъл да я подкрепи в опитите да се докопа до заветното
членство, което за Анкара все повече се превръща в мираж с оглед на настроенията
във влиятелните държави на Стария континент. И ако за България няма кой знае
какво значение как страната ни изглежда в медиите край Босфора, то какво бихме
могли да узнаем за самите нас от далеч по- значими медии от самата Европа и
Съединените щати например. Пак през октомври 2007 година се натъкваме на един
позитивен факт. Вестник „Ню Йорк Таймс” хвали българското правителство за
взетите мерки срещу проституцията. В статията има и няколко кратки интервюта с
родни проститутки, както и информация за трафик на жени от България към Западна
Европа. „Ню Йорк Таймс” посочва, че българското правителство е обсъждало
вариант 
да взаимства от опита на Швеция, където според закона се наказва
клиента, а не проститутката. Научаваме още, че в съвместна акция през май 2007
година българската и норвежката полиция са разбили канал за трафик на жени в
Осло. Отново „Ню Йорк Таймс” обаче пише за България, този път със сивата сянка
от комунистическото минало. Около 4 500 източногерманци са се опитали да
избягат от оковите на ежедневието си през България и някъде около 100 от тях са
убити от български граничари. Държавата ни е представена като смъртоносната
задна врата на комунизма. Авторитетният американски вестник достига всеки ден
до няколко милиона читатели по цял свят, а за он-лайн изданието да не говорим.
Да приемем, че една десета от тях са прочели цялата статия и са запомнили нещо
от нея. Вероятно тези спомени са свързани с мракобесие, жестокост и прекършени
човешки съдби, както и с призраци от миналото, които се появяват понякога и
напомнят за това в какви времена сме живяли. От „Ню Йорк Таймс” се прехвърляме
към добрата стара Европа и най- вече отвъд Ламанша. Би Би Си и Могилино –
Изоставените деца на България – „Домът за сираци в Могилино е най- големия
работодател в селото. Там растат 75 отхвърлени деца. Малко от тях могат да
говорят, защото никой не ги е учил…” Авторът споменава за 18- годишната Диди,
страдаща от лека форма на аутизъм, която може да говори, но няма с кого. „Много
от децата са слепи и глухи. Някои от тях са приковани към леглата си, буквално
се стопяват. В България има повече деца с увреждания отколкото в която и да е
друга европейска страна.” Някой бе казал, че цивилизоваността на една държава
са личи от отношението към хората в неравностойно положение, както е модерно да
се казва в последно време. В този смисъл би следвало разстоянието между
цивилизацията и България да е доста голямо, въпреки че адептите и захранените
със смешна националистическа попара веднага ще скочат и ще започнат да ни
напомнят за траките, съкровищата открити по родните земи, азбуката на Кирил и
Методий и още подобни факти. В същото време си задавам един въпрос, защо Кристо
отказва да говори на български? Както и си задавам друг въпрос, какво щеше да
се случи, ако продуцентът Кейт Блует не бе снимал ужасите в този дом в село
Могилино? Случаят Могилино послужи някой хора у нас да се опитат да поизперат
гузните си съвести, че даже станаха известни покрай това. Но в България има още
десетки подобни домове, за които нищо не се прави, защото Би Би Си не е
направила филм и за тях. Може би и защото скъпите брошки и всевъзможни
джунджурии, с които се кичи социалната министърка Масларова са по- важни в
нейната битност и изживяване като такава. Нейната нова колежка в правителството
на Сергей Станишев- Меглена Плугчиева
гостуваше в Дарик радио вчера. Тя нахока водещия Кирил Вълчев, че медиите
в България пишели, показвали и говорели
само негативни неща. Бившият посланик в Германия би следвало да има представа, какво
би се случило в родината на Гьоте и Вагнер, ако някой министър се заяде по
подобен начин с медиите. Нелепите и смешни обвинения на Плугчиева, която има
все пак доста добър медиен комфорт, са меко казано странни. Но не би могло и да
очакваме друго от госпожата, която направи толкоз шеметна кариера благодарение
на своите неоспорими качества. Задавам си и още един въпрос – какви са тези
качества? Търсенето на оправдания е
характерен прийом за родните политици. Надявам се също така, владеещата немски
език дама да не достига висотите на своя колега Петър Димитров. Защото ако
вярваме на варненския доцент – обявяването на независимост на Косово може да се
сравни с Освобождението на България от турско робство. Да, точно от турско
робство, а не от османско присъствие.
„Организираната
престъпност процъфтява, имиджът на България се руши” – пише в статия „International
Herald Tribune”. Авторът на статията
твърди, че в България е невъзможно да правиш бизнес без да дадеш подкуп или да
се сблъскаш с мафията. Споменати са и прословутите 150 поръчкови убийства, за
които никой не е бил осъден. Авторът пише още за спряното финансиране от ЕС, за
последния скандал в МВР и за това, че нито един от висшите служители не е
осъден за корупция. И как да бъде осъден, ако се вярва на Батко, то всичко е
наред и в рамките на закона. Независимо, че „Ди Велт” написа, че точно той е
профукал 50 милона евро, пари на европейските данъкоплатци, давайки поръчки на
фирмите на собствения си брат. Дори Барак Обама по време на свирепата
надпревара с Хилъри Клинтън за номинацията на Демократическата партия за
президент на Съединените щати коментира, че невзимането на мерки срещу
корупцията и организираната престъпност би компроментирало бъдещото
сътрудничество между България и ЕС. Хвърляйки поглед върху написаното от
медиите в Германия и Австрия за България, не може да бъде открита видима
разлика в написаното от английските такива. То е идентично на текст от „The
Times” – „Пазете се от България”.
Вестникът, който преди доста години написа, че Европа не вижда цивилизацията,
защото има мъгла над Ламанша, обрисува отечеството и ситуацията тук доста
нелицеприятно. „Британските купувачи на имоти по Черноморието се сблъскват с
неприятни факти. На пръв поглед е изключителна възможност: вила на плажа за 30
000 паунда, която може да се ползва за почивка и да се дава под наем извън
сезона. Наемът ще покрие разходите по поддръжка на имота, а нарастващите цени
на имотите гарантират огромна печалба при евентуална продажба.” „Сънди Таймс”
се включва в темата и негово проучване, публикувано на страниците на вестика
установява, че на много британци им е обещана до 10% възвращаемост от наеми, но
те получават наполовината от това, ако изобщо са успели да си дадат имотите под
наем.” Междувпрочем напоследък за родните бандити било модерно да обират вилите
на британци в нашенските села. Там винаги имало тлъста плячка, мълви се из
българския ъндърграунд. Едва ли чуждите журналисти изпитват злоба и ненавист,
за да създават отрицателен образ на страната ни. Всички те посочват, че
България е невероятно красива страна и, че много българи са не само гостоприемнни,
но и модерни хора. Много от тях дори са удивени от балканските парадокси и
трудно вдяват как при нас нещата вървят така. Много от тях изпитват нескрита симпатия
към страната ни и нямат нищо против нас. Но всеки се досеща, кой ни създава
образ на тъмен балкански субект. През миналата година отново на страниците на „
The Times” излиза статия „В
България с кола”. „Отпътувайки от Рилския манастир виждам надпис, на който пише
Lucky Drive (попътен късмет). Само от няколко часа шофирам в България,
но вече знам, че късмет наистина ще ми трябва” – твърди авторът и продължава –
„Сега се наслаждавам на красотата на Пирин – очарователни долини, цветни ливади
и снежни върхове. България е земен рай за туриста като изключим пътищата. Сещам
се за предупреждението на сайта на британското външно министерство (www.fco.gov.uk): пътища в окаяно състояние, липса на пътни знаци,
агресивни и въоръжени шофьори, повсеместни автограбежи и престъпници, които се
преобличат като пътни полицаи и спират коли. Най- големият ми проблем бе да
изляза от София. По тази причина едва ми остана време да се възхитя на
красивата долина на река Струма. Отчаяно търся надпис, който да ме насочи към
Рупите. Пристигайки виждам добре поддържани селски градини и семейства, които
си почиват около лековитите извори.” – отбелязва журналистът. Да, той се е сетил за предупреждението на сайта на
британското външно минисетрство, аз пък нещо се сещам за Батко, онзи същия, за
когото стана дума малко по- нагоре. В няколко материали вестник „Гардиан” пише
за България, че е евтина и привлекателна туристическа дестинация. Страховитото
лице на България се появява в купчина статии и обзори, посветени на поредното
поръчково убийство, извършено на публично място. Всеки средностатистически
европеец би останал с впечатлението, че България е най- подходящото място на
света, където някой може да бъде убит безнаказано. Но всичко това е представено
с още подправки – журналисти от „ The Times” 
посещават нашето Черноморие и пишат за малолетни
проститутки, пияни разхайтени чужденци, мръсотия и липса на всякакъв контрол и
уют. Тези пикантни подправки допълват родния гювеч. Едно мазно, лютиво, тлъсто и даже гадно
ястие. Кои са готвачите на този гаден гювеч, е ясно на всички. Некадърната им
работа обаче е гювеч за тях в преносния смисъл. Тази седмица стана ясно, че от
държавния бюджет ще бъдат отпуснати 100 000 лева за провеждане на лобистка и
рекламна кампания на Ирина Бокова – за да можела да се кандидатира за Генерален
директор на ЮНЕСКО. Ирина Бокова – бивш министър от правителството на Жан
Виденов и настоящ посланик във Франция. Даже бе кандидат за вицепрезидент през
1996 година. Вероятно това е новото лице на България, а не онова, което често
се вижда в чуждата преса – грозновато и неприятно. Преди време по новинарския
канал „Еuronews” се появи
Даниел Вълчев, говорейки на великолепен френски език и свирещ на пиано. На
всички ни е ясно, че кабаретните превъплащения на този франкофон доведоха до
пълни абсурди в родното образование. Всъщност страната ни е описана много добре
от великия Ърнест Хемингуей, когато преминава по тези ширини с влак някъде по
времето на Септемврийското въстание, а в кратките му записки има една подходяща
мисъл за Даниел Вълчев – „В България интелектуалците са хора, натрупали
достатъчно знания, за да не бъдат никога повече честни.” Всичко останало, което
се пише за родината ни, са допълнителни щрихи, рисувани от много дружелюбни и благоразположени художници, но
за жалост онези, които им позират просто
загрозяват един наистина красив пейзаж.
Александър Иванов
