Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов отказа да поеме отговорност за осъдителната присъда на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) срещу България по случая „Гуцанов”.
Това стана ясно от коментара му по темата и присъдените на социалиста 40 000 евро обезщетение, които държавата трябва да плати заради показния му арест, провала на делото и коментарите на екс шефа на МВР. „Темата „Борислав Гуцанов” сме изчистили в момента, в който делото е прекратено от прокуратурата”, коментира Цветанов в сряда и обобщи, че пред ЕСПЧ България няма адекватна защита. Това негово твърдение може да се разглежда като превантивно действие, тъй като Гуцанов е първият, арестуван по времето на ГЕРБ, чието дело е пропаднало, осъдил страната ни в Страсбург.
„Щом има решение на Страсбург, разбира се, че държавата ще си изпълни своя ангажимент. Там има критики към съда, към прокуратурата. Когато се пристъпи към тази реализация, това беше работа около три месеца. Три месеца, четири имаше обмяна на информация с френски партньори, като се установи, че действително парите, които са отпуснати от общинския съвет за закупуване на стари автобуси – една част са отишли за автобуси, а другите са се отклонили в други сметки. Ангажимент на прокуратурата беше със съдебно-следствените поръчки да бъде събрана тази информация.
След като прокуратурата след 4 години е преценила, че няма достатъчно данни или информацията е с огромно забавяне и не би могла да подпомогне разследването, те са преценили да го прекратят. Съдът, когато е взимал решението за мярката за неотклонение, смятам, че не е правилно аз да го коментирам. Явно са имали достатъчно доказателства, които са предоставени от прокуратурата, за да се иска постоянният арест, за което има критика в решението на Страсбург”, добави Цветанов.
Тук трябва да се отбележи, че докато бе министър, Цветанов се изживяваше като началник на прокурорите и често говореше от тяхно име. В същото време Цветанов обаче изобщо не коментира факта, че в решението на ЕСПЧ изрично е посочено, че лично той, като вътрешен министър тогава, с изказванията си срещу Гуцанов е нарушил презумпцията за невиновност. Борислав Гуцанов, който бе председател на Общинския съвет във Варна, бе задържан при операция „Медузите” през март 2010 г. Освен него в ареста попаднаха още трима души.
Задържането на Гуцанов бе определено като скандално, тъй като в дома му посред нощ нахлуха тежко въоръжени и маскирани полицаи, които разбиха входа на къщата му. Четиримата задържани получиха по няколко обвинения - организиране и ръководене на престъпна група, умишлена безстопанственост, длъжностни престъпления и сключване на неизгодни сделки.
Прокуратурата твърдеше, че с три сделки за общо 51 рециклирани автобуса през 2003 г., 2005 г. и 2007 г. групата е ощетила общинския бюджет. В същото време Цветанов даваше обширни интервюта, в които нито за миг не допусна, че операцията ще се провали в съда. Самият Гуцанов тогава заяви, че става дума за политическа саморазправа, чрез която ГЕРБ цели да смени мнозинството в общинския съвет с полицейски методи. Цветанов сега заяви, че е разговарял с Гуцанов в парламента.
„Това, което сме си казали, е, че всъщност животът продължава”.
„Операцията беше реализирана на база на доказателствата, които бяха събрани в началния етап на едно разследване, каза Цветанов. „Ние сме имали една-единствена цел – да защитим интересите на варненския данъкоплатец. Предложението за старите автобуси беше направено от шефа на общинското предприятие „Автотранспорт”. Беше установено, че това е под диктовката на председателя на общинския съвет и това беше документирано в началния етап на разследването”, обясни Цветанов.
