В здравеопазването цари тотален хаос. В съзнанието на българина още от комунизма е останало мисленето, че здравеопазването е безплатно, а то е едно от най-скъпите неща в света. Д-р Александър Станишев, старши лекар и специалист по обща хирургия в Първа градска болница в София, коментира пред Фрогнюз, че очаква изненади с Националната здравна стратегия, която се подготвя.
Д-р Станишев е четвърто поколение хирург, внук на световноизвестния български хирург проф. Александър Станишев, разстрелян през 1945 г. от т.нар. народен съд.
- Д-р Станишев, трябва ли здравеопазването, респективно и здравето на хората, да стават заложници на политически крамоли?
- По време на криза никъде не страдат две неща. Едното е здравеопазването, а другото е образованието. В България е абсолютно обратното. И двете системи, особено здравеопазването, работят в много силна недофинансираност. Хората с право изискват от нас да ги лекуваме по всички възможни стандарти, които съществуват. Но никой не отчита, че в България имаме 8% здравна вноска, при събираемост под 50%, и от консолидирания национален бюджет отделяме 3,9%. В Германия здравната вноска е 13%, 94% събираемост и от държавния бюджет се отделят 13% за здравеопазване, в САЩ стигат до 17%. Изобщо в България имаме най-ниската здравна вноска върху най-ниската заплата, с най-ниската събираемост. За съжаление в съзнанието на Българина е останало от комунизма мисленето, че здравеопазването е безплатно, а то е едно от най-скъпите неща в света. Когато ние използваме разни платна, конци и други консумативи, то е на същата цена, която е в Германия или Франция. Да не говорим, че никой не отчита, че в разходите за лечение влиза и прането на чаршафи, поддържането на стерилност, пръскането срещу насекоми. Имаме консумативи ток, вода, отопление. Физически не можем да дадем толкова добро обслужване, колкото е в света, като имам предвид удобство на настаняването, тъй като работим в доста по-лоши условия. Имаме да догонваме. По времето на комунизма на това не се обръщаше внимание. Стаите бяха едни коптори по 12 човека. Аз и тогава съм работил, и категорично сега е много по-хубаво.
- Как оценявате управлението на сегашното правителство в сектор здравеопазване?
- В здравеопазването цари тотален хаос. В момента се подготвя Националната здравна стратегия, която трябва да покрие следващите 20 години. Това не е лошо, но според мен трябват повече от тези 3 месеца, в които министър Таня Андреева я прави. Нещо ще ни изненадат. Предполагам няма да е много приятно. В годините има няколко опита за изработване на Националната здравна стратегия. Първата беше по времето на Илко Семерджиев. Не беше толкова лоша, започна да действа, тогава се създадоха личните лекари, но я спряха. Тя въобще не стигна до болниците. Добра – лоша, беше грешка, че не беше довършена. Оттогава са правени още три опита, които се увенчаха с неуспех.
Относно Спешната помощ, аз съм против разкарването на лекар в линейка, това е абсолютно излишно изразходване на ресурс. Привърженик съм на системата на парамедиците. Парамедикът е човек, който поема спешните състояния. Той е обучен да интубира, да хване периферен източник, да започне преливане, да извърши сърдечна реанимация. Тогава болният се транспортира до най-близката болница.
- До каква степен се справя със задачата си НЗОК?
- Редно е монополът на НЗОК да бъде разбит, за да може да има конкуренция между здравните каси. Освен това болниците да знаят с кой как да се сключват договори. Сега ние сключваме договор със Здравната каса и тя ни казва: „Ние имаме 100 хил. лв., това е положението. От тук нататък вие правете каквото си искате.” Освен това непрекъснато намаляват плащанията, от което автоматично се увеличават дълговете на болниците. Изобщо цари голям хаос. Твърди се, че това е заложено в предишния бюджет. Нека да кажем ясно, че Дянков ни открадна милион и половина. Тези пари изчезнаха, никой не знае къде са, или поне няма желание да каже. Отидоха да покрият някакви дупки. Но това бяха здравните ни вноски, трупани от години.
- А нещо положително в сектор здравеопазване случва ли се?
- Да, в България се работи много и то с възможно най-съвременните технологии, които съществуват в света. И то не се работи с тях само в най-големите болници, а и в общинското здравеопазване, в университетското, в окръжните болници и т.н. Колегите, освен че работят много, работят и с голямо сърце. Хубавото е, че от 2-3 години се появиха и млади колеги, които специализират с огромно желание. Лошото обаче е, че когато аз взех специалност, което беше 90-те години, бяхме 2500 специалисти по обща хирургия в България, като не включвам гръдна и сърдечна хирургия. В момента действащи хирурзи сме не повече от 1500, от тях поне 200 са пенсионери, тоест на санитарния минимум сме. Малкото останали лекари в България правят всичко възможно да лекуват хората по най-добрия начин.
- Кои са основните предимства на безкръвните операции?
- Тези операции са известни между хората като безкръвни, но те не са такива. Това се нарича миниинвазивна хирургия, тъй като се работи през минимални отвори. Нейното основно предимство е, че имаме много по-бързо възстановяване на пациента. Скъсява се престоят в болницата, както и периодът на възстановяване. При операция на жлъчката при класическия метод човек е около 2 месеца неработоспособен и престоят му в болница е средно 10 дни. При лапароскопската хирургия престоят му е 2-3 дни и на 15-ия ден е способен да работи. Това води до много сериозен икономически ефект.
- Кои са недостатъците на тази хирургия?
- Лошото в България при миниинвазивната хирургия е, че Здравната каса, поради недофинансирането, не поема еднократните инструменти, които ние използваме, и хората са принудени да ги купуват. На цена достигат до няколко хиляди лева в зависимост от операцията.
- Общата практика в Европа каква е? Покриват ли се тези скъпо струващи консумативи от Здравните каси?
- Естествено, че се покриват. Разбира се има няколко типа на финансиране на здравеопазването. Във Франция пациентът плаща сам например 10 хил. лв., колкото струва лечението му, и след това Здравната каса му възстановява около 9 800 лв. В Германия всички разплащания са си между болницата и здравните им каси, а там те са над 50.
- В кои случай особено препоръчвате на пациентите безкръвния метод пред конвенционалния?
- За мен лапароскопската хирургия е златен стандарт при жлъчка, при гинекологията в повечето случаи. Но например не съм съгласен, че е по-добре да се използва при хернии. Съображенията ми най-общо казано са, че не си по-ефикасен – правиш три отвора, вместо един от 7 см. и това оскъпява операцията. Освен това времето за възстановяване не е толкова скъсено при безкръвната операция.
- Лапароскопската хирургия ще измести ли изцяло традиционната?
- Традиционна хирургия винаги ще има. И двете имат своето място. С традиционната хирургия се работят по-тежките случаи, тъй като изискват да си по-близо до процеса. Особено при тежките перитонити трябва да работим отворено. В момента по света текат спорове за онкологията. Все повече се налага становището, че е по-добре да се работи с т. нар. лапароскопски асистирана хирургия. Това представлява първата част на операцията, в която се прекъсват кръвоносните съдове и се освобождава тумора. След това се прави малък разрез, за да се извади образованието. Всъщност това е комбинация между двата метода.
- Каква част от обучените специалисти остават да практикуват в България и има ли недостиг на кадри?
- България остана без медицински сестри, това е изключително страшно, защото без момичетата не можем. Поне 50% от българските медицински сестри са в чужбина. Търсенето напоследък леко намаля, защото пазарът се пренасити, обаче започна търсенето на лекари. Част от тях от Франция, Германия, заминаха за Северна Европа и САЩ. Ние в момента даваме между 500 и 600 лекари годишно, които емигрират. Например в отделението по хирургия имаме 3-ма специализанти, но единият предпочете да замине в чужбина. Там специализира срещу около 1800 евро заплащане и осигурена квартира. Всеки нормален човек би го предпочел. Освен по-високото заплащане, условията в болниците са по-добри, пациентите са по-спокойни. Ние се съобразяваме с желанията им и правим всичко възможно младите ни колеги да специализират не само по програмата в България, а им осигуряваме условия да правят това и по света.
- Хирургичното отделение на Първа градска болница с каква апаратура разполага?
- Всеки момент ще получим възможно най-добрата лапароскопска апаратура, с която ще разширим дейността си, тъй като включва и нови инструменти с чупещи се рамена. Ние сме една от малкото болници, които притежават апаратура за ТЕМ (трансанална ендоскопска микрохирургия). За разлика от т. нар. безкръвни операции, това е операция през естествен отвор, с която се оперира правото черво или началото на дебелото черво с тръба, която се поставя през ануса. Притежаваме ултразвуков скалпел, наричат го още хармоникскалпел, различни електроножове. Изобщо в момента сме снабдени с всичко, което има като апаратура в медицината. Имаме още апарат за извършване на биполярно рязане и коагулация на съдовете, което ни дава възможност да прекъснем кръвоносния съд. Апаратът грубо казано залепва съда и това спестява време, спестява слагане на чуждо тяло, каквото е конецът. По отношение на апаратура се направи страшно много, особено през последните 3-4 години. Болниците, в частност и нашата, сме изключително добре оборудвани. Новите апаратури по болниците на първо място са благодарение на европейско финансиране. Ние като общинска болница получаваме голяма помощ от Софийска община. Освен това сегашното управление на Първа градска болница правилно си прави сметките и се купува това, което е нужно.
В хирургията работим с изключително балансиран колектив. Отделението ни приема и оперира 24 часа в денонощието. Разполагаме с достатъчен брой специалисти и специализанти, почти необходимия брой медицински сестри, с изключително добри условия за пациентите. Очакваме в скоро време да се направи и основен ремонт на отделението и да осигурим още по-добри условия на пациентите ни. Сега във всяка стая има отделна баня, разполагаме с 26 легла, всяко от които оборудвано с кислороден панел, както и индивидуален таблет с Интернет. И дори се научихме да сме любезни.
