Вие не сте българи! С тези думи се обърна депутатът от „Атака” Димитър Димов от парламентарната трибуна към колегите си от ГЕРБ и БСП по време на препирните около втория вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски. Никому неизвестният Димов обаче може да влезе в историята.
„Не сте българи...” Не са, Димов – тракийци са. И наполовина италианци, плюс малко гърци. Това гласи последното научно изследване на гените ни. Проучването е автентично, доказано, обявено пред света, прошнуровано и прибрано в секретната секция на БАН.
Такъв е миксът, от който сме съставени. Славянският ни произход и братството с руснаци, поляци, сърби, словаци – всичко отиде по дяволите. Край на „здраствуйте братушки”, минаваме на ciao fratelli (здравейте братя, - ит.). Или както е казал Марк Твен: Няма нещо, което да не може да се случи днес. Е, случи се.
Срещу ръжена на науката не може да се рита. Затова, хващайки се за вопъла на Димов към събратята му в парламента, където и той, като тях, се е оказал по пътища, нямащи нищо общо с логиката, наистина е дошло време за пълна промяна. Промяна, която да загърби миналото с всичките му заблуди, грешки и гордости и да състави план за ново бъдеще. Точно в този момент имаме нужда от подобно нещо. Каквото било – било, кака вече не е к...а. Не сме вече българи, омешани със славяни, а само тракийци. Край на онази шумерска песничка: „Срещнали се на полянка, прабългарин и славянка. Цуни-гуни, вади-тури, народили чукундури. Хем ебливи, хем крадливи, но най-вече завистливи”. Симпатично, но не много креативно.
Време е за промяна, но не от типа „перестройка”, а истинска. Например България да се преименува на Тракия. Все пак 49 % от кръвта ни е тракийска, сочат изследванията върху т.нар. митохондриална ДНК, която предава наследството от майката на децата, както и върху мъжката Y-хромозома. 16 на сто от останалите гени са като тези на северните гърци, а дори повече са като на населението в Средна Италия. Затова не е лошо 120 и нещо дневните протести да корегират основните си лозунги за смяна на системата с такъв за пълна промяна. На всичко! Рестарт на държавата. Не да се местим, макар че близо 2 милиона вече го направиха, а тук на място да променим основно нещата, белким тръгнат по-добре.
Нова държава – нов късмет.
Ето, Бирма си смени името на Република съюз Мианмар без никакъв проблем. Смениха си също знамето - на жълто зелено и червено (нашето е бяло, зелено и червено...) и химна. И Барак Обама първи ги поздрави, отивайки им на крака.
Нали и без това все се тупаме в гърдите, че сме наследници на Спартак и Орфей. Тук са царували владетели като Севт III, Ситалк, Спарадок, Котис и др. И няма да сме държава на някакви си 1332 години, а на повече от 3000. Сериозна работа.
Пълната промяна ще ни изкара автоматично от орбитата на братушките и ще ни подреди до истинските ни братя – италианците и гърците. По този начин газовата ни зависимост от Русия няма да е толкова осезателна, а Атина най-после ще ни пусне колекторна връзка, за да не треперим пак зимъска Москва да не ни врътне газовото кранче. Италианците пък ще ни помогнат да си завършим магистралите, защото са големи майстори в тая работа. Не е без значение и че мафиите ни ще се побратимят, което със сигурност ще увеличи инвестиционния поток към нас. Както и паричният поток към магистратите, но това е друга тема.
Но да караме по същество. Сегашният ни химн отдавна не отговаря на действителността.
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Не остана една вярна констатация в него. Стара планина отдавна не е горда, защото е обезлюдена и с изсечени гори.
Дунав също не синей, защото е мръсна до сиво и черно. Не пасва и „Мила Родино, ти си земен рай...” Дрън, дрън. Какъв рай, бе, хора. Ако беше рай, нямаше всички да се оплакват от него. Вижте какво пишат всеки ден медиите и тогава пейте „рай”. Рай – друг път.
Най-разумно е да върнем по-предишния химн - „Шуми Марица”. Марица си е тракийска река и ще ни отива. Това, че тече окървавена я прави още по-близка до сърцата ни, защото и те често се обливат в кръв, като чуят поредната статистика за нещата у нас. Точно така, именно статистиките са най-големият аргумент за пълна промяна – от името до химна, знамето и системата за управлениние.
Ето някои цифри, които със сигурост ще ви убедят да прегърнете предложението за рестарт.
Четири от 5-е най-мръсни града в Европа са български. Перник, Пловдив, Плевен и Добрич. Само полският Краков разваля пълния ни триумф. В Перник въздухът е смъртоносен 180 дена в годината, а в Париж – само 15 дена. Ето това наричам аз пълно превъзходство! За сведение, мръсният въздух не идва от работещи заводи, а от печки с дърва и стари трошки.
Водим и в други области. Българските селища са най-слабо водоснабдени и канализирани в целия ЕС. Ето ви пример: цяла седмица в Омуртаг и селата край него няма вода. На петия ден им я пуснали за 2-3 часа. В Бон и Баден-Баден сигурно недоумяват, какво е това, защото там не е спирала водата повече от 60 години, но ние знаем, че имаме селища, където водата се появява дори още по-рязко от Омуртаг. По уханията ще ги познаете... Та се питам: това ли е земният рай? Богати с подпочвени води, но жадни и мръсни ходим... Ега ти рая, би възкликнал някой с по-амбициозни хигиенни навици...
Но да продължим нататък. Понеже вече сме наполовина италианци, редно е да правим някои сравенния и връзки по статистическа линия. И там и тук една от най-контрабандираните стоки са цигарите. В Италия център на този бизнес е Неапол. Красивият и неутразим Неапол, градът на Камората. У нас генералният щаб на цигарета търговия се оказа... плевенското село Буковлък. Буковлък – българският Неапол. O sole mio... Да не се обидят италианците, но Буковлък води доста на Неапол в тази сериозна дисциплина. Първо, в Буковлък има повече цигани отколкото в Неапол и второ – във всяка втора къща и кола там полицията е открила контрабандна стока. В Неапол нещата со по-рехави, така да се каже. КПД-то е по-ниско, ако трябва да се изразя по-научно.
Но да не се отплесваме в заслужен патриотизъм.
Около 15 000 българи получават инфаркт всяка година. 66% от смъртните случаи въобще са предизвикани именно от такива заболявания.
От инфаркт и инсулт умират годишно около 75 000 българи. Цял един Благоевград! И нито един тракиец. Разбира се, защото няма такава статистика, но звучи добре, съгласете се. Така че, що да не почнем начисто. А ако увеличим пиенето на червено вино за сметка на домашните скоросмъртници, ще си живеем дългосрочно като братовчедите от Италия, Франция, Португалия, Испания и Люксембург, които имат най-ниски коефициенти на смъртност от исхемична болест на сърцето — под 50 смъртни случая на 100 000 души. Така че - ха наздраве и спазвайте указанията: червено с мезе.
Коси ни, както косачка люцерна, и ракът. 223 000 са болните от рак у нас. От тях всяка година се преселват там горе 17 000. Може „там горе” да е по-добре, но ни липсват...
Не е много райско, когато 40 % от доходите ни отиват за храна. Ако трябва да говорим и за качеството, съвсем ще стане тъжно положението... Средно в Европа този процент е около 20. Ако станем тракийци може нещата да потръгнат. Тракия е била селска страна. В плодородните равнини и полета е развито орното земеделие, допълвано с пасищно скотовъдство, а в планинските райони животновъдствотоиграе водеща роля. От земеделските култури зърнените са предпочитани, отглеждани са също и различни плодове и зеленчуци, лен и коноп. Най-голямо значение има лозарството — любовта на траките към виното е пословична. От ечемик приготвят питие наречено брютон. Отглеждани са различни видове дребен и едър добитък, също и великлепни коне. Важно стопанско значение имат ловът и риболовът. Развити са домашните и някои специализирани занаяти — рударство и металообработване, грънчарство, кожарство, дървообработване и др. Ако възродим тези традиции - иди ни стигай. Стандарът ни ще полети нагоре.
Засега обаче положението е кофти. В Топ 3 сме и по домашно насилие в Европа. Всяка четвърта българка е яла шамари и е била ругана като кираджийски кон. Това не знам как ще се промени. Може би ако българката стане тракийка ще придобие повече смелост и ще даде отпор някакъв. Или преминаването от ракия към вино... Де да знам. Науката мълчи по този въпрос. Генетици, кажете нещо. В това отношение не бива много да разчитаме на кръвната връзка с италианците и гърците, щото и те са грубички, според Евростат.
На 3-о място сме в света по трафик на бели робини след Украйна и Молдова. Сещате се за какви робини става въпрос. 150 000 били нашите моми в Западна Европа. Много ги търсели. Хубави пари изкарвали за сводниците и баровците в България. Ако вземат че се върнат всичките със сигурост ще възикнат две пложителни явления. Едното е ренесанса в популацията и сексуалното здраве на нацията, който ще настъпи. И второто: туризмът ще дръпне със сигурност. Май наистина е време парламентът да приеме закон за проституцията.
Както сами се убеждавате и в черните статистики има по някой лъч. За него трябва да се хванем, за да излезем на светло. Затова ни е нужна пълна промяна. Няма я вече Югославия, но има Сърбия, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина. Какво им е? Живеят си най-добре. Словакия и Чехия и те заживяха поотделно без проблеми. Няма го и Съветския съюз, който уж беше непобедим и нерушим. Горби му видя сметката за нула време, за което някои от бившите съветски републики сигурно са му благодарни и до днес.
В своя блог един млад съвременен трак пък е написал: В чест на своя баща бог Дионис траките възприели като основен поминък пиенето на вино. Понеже не знаели кога точно е рожденият му ден, те го празнували на няколко пъти в годината за по няколко седмици. Тези периоди се наричали «Дионисии». В катедра «Тракология» на Университета пък редовно се провеждат възстановки на тракийските ритуали, които водят до съвсем същите фази и резултати. При един такъв експеримент професорите най-после откриха откъде идва името «трак». След едноседмична Дионисия, в един кабинет, тъкмо към края на Мистериите нахлула възмутена чистачката на факултета и се развикала «Хайде стига сте тракали тия чаши – вие дом нямате ли си? По цели седмици трак, трак, трак!». Тогава професорите изведнъж се досетили, че античните автори наричат «траки» хората, които тракат чашите по цели седмици.
Разбирате ли сега дълбочината на промяната, която ни очаква. Няма да е лесно, но пък е величествено.
Севт III,
Тракийски цар
P.S. Винаги съм знаел, че един ден Тракия пак ще я има. Римляните какво ли не направиха, да я бастисат, но се оказахме жилави. Който мина оттук – все е съжалявал после. Римската империя се разпадна, после Византийската, Османската и тя, а накрая и Съветската, с нейната измислена перестройка... Тракийският ген обаче устоя. Може би е време да докаже своите предимства. Българска и тракийска кръв са сплав, която не е за подценяване. А може и ЕС да отпусне някое евро по линия на тракийското присъединяване, например. Много яко. И да ви питам, наследници мои, мислите ли, че случайно третата глава от „Земята под нейните нозе” на Салман Рушди е със заглавие „Легендите на Тракия”? Героят на романа израства в имение в Бомбай, което се нарича „Вила Тракия”, а всичко около исторята е свързано с Орфей. От „тракийската митология”, подчертава Рушди, а не от „гръцката”. Умен човек.
