Бившите ченгета, които могат да ръководят медиите, вече почти измряха, а Гарелов предпочита да рекламира гинко билоба, анализира за Фрогнюз шефът на правителствената пресслужба по времето на Жан Виденов.
- Да започнем с горещата тема, свързана със скорошното решение на Конституционния съд за отмяна на лустрационните текстве в Закона за радиото и телевизията. Съгласен ли сте, че това било все едно хора на Гьобелс да ръководят медиите?
- Че то бившите ченгета, дето могат да ръководят медиите, вече измряха. Един Иван Гарелов остана и Валери Найденов. Гарелов обаче предпочита да рекламира гинко билоба... (смее се). Аз по принцип съм против всякаква лустрация, защото тя започва да прилича на лустрацията от 1944 г., когато децата на т.нар. врагове на народа бяха низвергнати, недопускани да следват и пр. Нали сега говорим за демокрация?! Тогава каква лустрация? Но да се върнем на разликата между частните и държавните медии, каква е тя? Защо един бивш сътрудник на ДС или кадрови служител в частна медия може да бъде коментатор или дори някакъв шеф, като един Валери Найденов, напр., който твърди, че е създал „24 часа”, въпреки че това не е точно така, защото Петьо Блъсков го създаде. След това беше главен редактор в „Континент”, собственост на друг агент на ДС, който се оказа всъщност слуга на двама господари – едновременно на ДС и на РУМНО – банкера Атанас Тилев, този свят човек! Един Иван Гарелов, който години наред водеше „Панорама” по националната телевизия, сега има своя рубрика в частна медия, т.е. тези хора могат да бъдат в частни медии, а в държавна - не? Е, аз не виждам разликата. Вероятно презупмцията е, че държавните медии, които претендират да са обществени, но те са по-скоро държавни, защо изплащат заплатите на служителите си не от такси, а от бюджета, трябва да отразяват подробно правителствената политика. Това обаче не е така. Повече от 20 г. държавните медии са изключително недобронамерени към политиките на правителствата, каквито и да са те. Една медия по принцип трябва да упражнява критика, за да не изпълнява слугинаж, но и тази критика трябва да е на базата на обективна преценка, а не на лични отношения спрямо управляващите, вкл. и от страна на собствениците. Така че за мен няма разлика между държавната и частната медия, нещо повече – частната има много по-сериозен инструментариум за оказване на влияние върху обществено-политическите нагласи, отколкото държавната. За това можем да съдим и по т.нар. рейтинги, независимо от това колко обективни са те, като знаем кой ги прави: Кънчовците! Те са основните играчи в този сегмент и те се движат само от миризмата на парите, нищо друго не ги вълнува.
- Т.е ще излезе прав посланикът на Германия, който заяви, че у нас по-скоро се симулира медийна свобода. Усещате ли заплаха за свободата на словото?
- Най-много обичам, когато някой чужд посланик ми говори каквото и да било. Посланиците на западните велики наши нови приятели да си гледат собствените си държави и да не се бъркат там, където не им е работата! Защото примерите за свободата на словото и за това как се ограничава тази свобода в Германия са много и последният конкретен пример беше поведението на ръководството на „Дойче веле”. Затова много обичам, когато един чужд посланик започне да ми пише рецепта за поведение, за това кое и как трябва да бъде в нашата страна... Работата на посланика е съвсем друга. Навремето плюехме по съветските посланици, но те никога не са си позволявали да се месят по такъв начин в обществено-политическите взаимоотношения в нашата страна.
- Добре, да се абстрахираме от факта, че го е казал посланик. Това прави ли го невярно? Въпросът е има ли заплаха за свободата на словото?
- Тук отговорът не може да бъде еднозначен. Първо свобода на словото е нещо много относително, ако говорим за свобода, не за слободия...
- Като категорията свобода по принцип...
- Да, именно, а като опрем до словото, пък съвсем. Но у нас свободата на словото се разбира като разюздана слободия. Една държавна медия е длъжна да отразява обективно политиката на правителството, не става дума за слагачество. Докато една частна медия се съобразява с рецептите, разписани от собственика на медията. Така че понятието няма точни измерения, особено в частните медии. Никога не е имало свобода, винаги има съобразяване с вилицата, ножа, подноса, държан от този, който разпределя баницата.
- Как въобще се вмества тази тема в дневния ред на обществото. Защо се прокадват съмнения за изместване на фокуса на вниманието към теми, които провокират шум и скандали, за да бъдат промушени други?
- По принцип това е така и се прави в такава критична ситуация, в която се намира страната ни. Но според мен ние надценяваме интелектуалните възможности на хората, които организират медийната политика и всички тези мероприятия за отклоняване на вниманието в нашата действителност. Такова нещо могат да направят хора с много по-сериозен интелектуален капацитет.
- Отколкото кои?
- Отколкото настоящите; хора, които работят в този сегмент. Не управляващите, а обслужващия персонал. Тези, които служат за трансмисия между правителството и медиите – те са обслужващ персонал, но тяхното задължение е да направят достояние държавната политика. В България няма имиджмейкъри, които могат да се занимават с подобен род мероприятия за отклоняване на вниманието. Такива аз поне не знам, освен двама-трима. Освен това такива неща тук се случват спорадично, още не сме дозрели до онова ниво да разлайваме кучетата там, където нас не ни сърби и да отклоняваме вниманието. Много хора бъркат двете понятия – връзките с обществеността и имиджмейкърите. Каже ли се ПР, някои хора получават оргазми, а всъщност връзките с обществеността са концептуално една дейност, а имиджмейкърството – съвсем друга. Но, уви, дори хора, които уж се занимават с тази професия, не го разбират. Ето, темата за Държавна сигурност е една от тези, която се вади с повод или без за отклоняване на вниманието. А има много по-сериозни теми. Още повече, че тази зависимост по никакъв начин не може да бъде реализирана, тъй като структура, наречена ДС, не съществува в последните 20 години. Това че ти си бил някога, преди 20 г. служител, агент или сътрудник на ДС, съвсем не ти вменява някаки задължения да манипулираш или да правиш нещо, щом няма за кого да го правиш. За самия себе си ли да го правиш?! Това е професионален онанизъм. Условията са съвсем различни вече и това, че този човек някога е сътрудничил на някаква специална служба, по никакъв начин не го прави уязвим. Но пък реагират хора, които би трябвало да имат по-сериозни преценки за обществените процеси. Те са обременени от своите антикомунистически позиции, защото ДС защитаваше друг обществено-политически строй. Но пък всяка служба по света го прави.
- Стигнахме до службите, значи. Едно от амбициозните политически обещания в началото на този сезон се отнася до преструктурирането на службите, като се започне от ДАНС и МВР, та се стигне до НРС и НСО. В коша с неизпълнените обещания ли ще остане или ще има упражнения върху службите?
- Още по-лошото е, че хората, от които на времето е зависело да бъдат преструктурирани тези служби, тогава са имали една позиция, сега имат друга. Паралелно с личните си интереси, те променят и позицията си. Което си е чист конформизъм. Не можеш ти да си бил шест години (говоря конкретно за лицето Бриго Аспарухов) директор на тази служба и навсякъде тогава да си отстоявал позицията, че тя трябва да бъде подчинена на президента. По онова време президентът беше Петър Младенов и някои хора си мислеха, че той ще има 7 или 5 безметежни президентски години, а разузнаването ще бъде съхранено като структура. Обаче той си подаде оставката след няколко месеца и всички тези надежди рухнаха. А след това разузнаването започна като една топка за пинг-понг да бъде подмятано напред-назад. Днес Аспарухов твърди, че разузнаването трябва да бъде на подчинение на изпълнителната власт и действително е така. Но тогава той мислеше по друг начин, а, както е известно, кучето скача според тоягата. Аз мисля, колкото и незначително да е моето мнение, че разузнаването трябва да е подчинено на изпълнителната власт, защото то обслужва и работи преди всичко за външната политика именно на изпълнителната власт. Президентът в България няма абсолютно никакви функции, освен представителни. И е много смешно, когато и днешният, и предишните президенти, които и да са били те, се пънеха да упражняват някаква власт или по-скоро да си вменяват по някакъв начин властови лостове. Единствен досега това упражнение успяваше да го играе Георги Първанов, защото беше председател на най-голямата партия. Той имаше лостове за влияние в изпълнителната власт, въпреки че сам като президент нямаше никакви позиции. Така стигаме до това, което е модно напоследък – задкулисието. Но без задкулисие политика не се провежда. Няма по-мръсна, задкулисна, интригантска, лицемерна, демагогска дейност от политиката. Навсякъде е така и на мен ми са ми много смешни днес хора, които са упражнявали тази дейност, подчинявайки я на лични интереси, как с чувство на гордост говорят за тази далавера. Визирам депутатът Кирил Добрев от БСП, който разказва с патос за татко си Кольо Добрев. Това, което стана тогава, си бише чиста лична далавера, даже не е и партийна. Защото една от темите, които Костов разискваше с Кольо Добрев, беше за това Костов да не закача, когато дойде на власт, хората от близкия му приятелски кръг. След 10-ти ноември у нас всеки гледа себе си в огледалото и си казва – утре може те да дойдат на власт, я да не ги закачам.
- Говорейки досега за медии и служби, ние всъщност засягаме въпроса за кръговете, които влияят върху тях, т.нар. олигархични кръгове. Всеки говори за тях, никой не ги назовава. Те се превърнаха в някакви фантоми, за които всеки пита и покрай които въпросът „Кой” стана най-горещият в обществото. Та и аз питам „кой” или по-точно „кои” са тези олигарси?
- Олигарсите трябва да ги посочат тези, които вървят по улиците пред прозорците на МС и на НС всяка сутрин и всяка вечер. След като те организират протестите си в името на своята позиция срещу присъствието на олигархията в България, би трябвало те да ги посочат. А Пеевски е само мотивът, но не е причината за протестите. А ако попитаме много от тези хора защо са срещу него, те имат един отговор: че бил дебел и грозен. Да, де, ама много хора са такива, но имат акъл в главите си. Обвиняват го, че бил медиен магнат. Добре, де, ама навсякъде по света собствеността върху медиите се държи от магнати, а не от хора, които произвеждат краставици и домати, нали? Някой протестира ли срещу Мърдок, или срещу Красимир Гергов, който пък даже публично си призна, че е нарушавал законите на Р България, бидейки собственик на една медия, когато не е имал право да я притежава като собственик в същото време и на рекламни агенции. И едва когато беше променен законът, този човек в ефира на своята телевизия публично си призна, че имал електронни медии. И какво от това? А пък Мърдок от своя страна да не би да се беше притеснил от съсобствеността си с Гергов заради неговата принадлежност към службите?! Но да се върна на протестите. Нямам нищо против тях, но те трябва да произвеждат нещо! От друга страна пък, тези, които управляват в момента, нямат абсолютно никакво чувство за самосъхранение, защото вършат глупост след глупост, което ражда нови поводи за протести. Но протестът не решава нищо. Пък и изборите сами по себе също са форма на протест. Недоволни винаги ще има, но демокрацията е избрала изборите като начин за изразяване на недоволство. Много сме далеч от начина, по който Швейцария решава въпросите си чрез референдуми.
- Накрая един въпрос по особено болна тема от последните месеци – тази за бежанците, която мнозина разглеждат като бомба със закъснител. Напоследък се заговори, че те всъщност са филтрирани и подбрани, че Турция неслучайно пропуска у нас определен контингент. Вярвате ли в подобна дългосрочна стратегия, която цели внасяне на радикален ислям, а оттам, недай боже, и тероризъм?
- Първо зависи не само кой какво говори, но и кой го казва, защото от една страна говорят хора сериозни, от друга такива, които са пенкилер. Аз съм сигурен, че тук влизат и хора с присъди, но има и една друга тема – защо влизат без документи? Първо, когато има такава критична ситуация, се правят два или три пункта на границата в зависимост от нивото на кризата и интензивността на потока и хората влизат през тях с личните си документи. Какво кара някои от тях да си хвърлят документите? Почти невъзможно е да се установи кой кой е. Има методика, на базата на която се провеждат т.нар. интервюта, но ние нямаме необходимия капацитет от преводачи. За да може да се води интервюто, трябва абсолютно доверие на преводача. У нас специалистите с арабски език са твърде малко и затова се ползват хора от арабския контингент. Но на такъв човек нямаш право, чисто професонално, да му гласуваш доверие! За съжаление тези хора, които говорят за екстремизъм и тероризъм, имат право да се опасяват. И друго - защо Турция ги пропуска по този улесняващ начин? Ние имаме примера с 11 септември, а имаме и друг по-близък – Бургас, въпреки че аз имам малко по-различно мнение за този случай.
- В смисъл?
- Там по-скоро самият Израел създаде благоприятна среда и обстановка за осъществяване на такъв терористичен акт. Преди много години, когато възстановиха полетите на израелските авиолинии, един час преди кацането на самолетите, на Аерогара София и по време на престоя им, никой не можеше да влезе в района на аерогарата, освен пътник с билет и с документ за самоличност. А тук автобусите бяха оставени без абсолютно никакъв контрол. Кому пречеше, ако Израел искаше, автобусите да бяха вкарвани в охраняемата зона до самолета и туристите да бъдат прекачвани. Защо израелските специални служби не вършеха това, което сега вършат? Защо трябваше да тичат след събитията? Има една дейност, която се нарича превенция, а те са може би едни от най-добрите в света в този сегмент. Това безхаберие за мен няма обяснение. А и още не се беше разнесъл димът от автобусите, когато те обявиха някого като извършител. На базата на какво? Имаш ли достоверна информация, или преследваш някаква друга политическа цел и се възпозваш от конкретния случай. Много е възможно да са тези, които те обявиха, но не е професионално да се реагира по този начин и мен ме изненада тази реакция, както и поведението на израелските специални служби. А въпросът за бежанците е много тежък, а ние, за съжаление, продължаваме да си чешем езиците, да си прехвърляме взаимни обвинения, а нещата излизат извън контрол. Кметицата обвинява изпълнителната власт, изпълнителната власт – на баба си хурката и става мижи, да те лажем! Дано тези хора, които правят тези черни прогнози, да не се окажат прави, въпреки че имат своите основания. А и има една приказка – бий самара, та да се сеща магарето.
Интервю на Фрогнюз
