Комисията “Бонев” скри досието “Гоце” през 1997-а. Общо 21 имена на агенти на ДС бяха скрити в първия доклад. От 44 души осветиха имената едва на 23-ма, а 21 бяха покрити.
Това каза бившия зам.-председател на Комисията по досиетата Евгени Димитров пред бТВ. Темата за агентите на ДС не бива да бъде водеща в страната. "Тази тема се подава на обществото, когато у нас има друга проблематика. Тези политици, които коментират темата, са същите, които от началото на демокрацията не свършиха нищо по казуса", коментира Димитров.
Припомняме, че преди дни Конституционният съд премахна лустрационните текстове от Закона за радиото и телевизията, които забраняваха на служители и сътрудници на Държавна сигурност да участват в управлението на БНТ и БНР и да са членове на Съвета за електронни медии (СЕМ).
”Тогава не излезе досието “Гоце”. Скриха до СДС? Питам това какво е. Иначе темата вече се изтърка, защото я влачим 23 години. Темата винаги се вади, когато има нещо по-важно за решаване. Темата се пуска от хора, които толкова години не пожелаха да приключат нещата. Има стенограми от първата комисия, в която Богомил Бонев казва на комисията, че са извадени имената на двама души и той се чувства неудобно, че не може да кажа всички, обяви Евгени Димитров. – Какво стана още през 1997-а. 427 млрд. лева тогавашни пари са откраднати. Това го казва Кольо Добрев. Излязоха на яве 7 секретни сметки на Филип Димитров. После 35 млрд. лева се завъртат в приватизацията. Ето как тръгнаха олигарсите”, каза бившият председател на Комисията по досиетата.
Според Георги Лозанов нищо чудно следващият председател на СЕМ да е сътрудничил на Държавна сигурност, след като Конституционният съд постанови, че бивши щатни и нещатни сътрудници на ДС могат да заемат постове в Съвета за електронни медии и в ръководствата на БНТ и БНР.
"Това са поредица от действия, които обезсмислиха това, че архивите на ДС бяха разсекретени. Трябваше да има последователност в действията на политиците. Според мен се води една символна битка в обществото. Явно принадлежността към ДС не отминава и става част от публичния образ на някои хора. Те искат да покажат, че в крайна сметка те ще решат този въпрос", добави Лозанов.
През цялото време отварянето на досиетата беше използвано като инструмент за натиск и влияние. Държавна сигурност е символ на миналото и малко се чувствам неудобно, че през 2013 г. все още водим тази дискусия, коментира журналистът Светослав Иванов.
"Не трябваше досиетата да се отварят с идеята, че всички журналисти с досиета са сътрудничили на службите по един и същ начин. Много хора бяха очернени и обявени за гадняри незаслужено. Със сегашните законови поправки пък на някои хора им се мият лицата, включително и на доносниците", добави журналистът.
