Ако сте играли белот знаете, че когато губите една игра, последната ви надежда е да се възползвате от правото си на реконтра.
Ходът е отчаян, често се налага да го предприемете тогава, когато сте опряни до стената, но когато залогът е дали да загубите безславно или въпреки обстиятелствата да излезете с чест и високо вдигната глава от ситуацията, нямате друг ход.
Протеста срещу монополите „Не на политическата олигархия“ е именно това – реконтрапротест.
Едни хора, които повече не желаят да бъдат лъгани от ляво и от дясно решиха да излязат на улицата и да заявят, този път окончателно – „Ние не желаем повече да бъдем мачкани и лъгани от системата!“.
Сега всички вие ще кажете – как може да се сравнява един протест с една игра на карти?
А ние ще ви отговорим – играта на карти я играят от 24 години едни хора, които често сменят партньорите си по политически и обществен белот, но за сметка на това постоянно ни цакат с каквото им падне.
Странно как тия хора, с малки изключения са все едни и същи вече четвърт век.
В тази игра на карти едни са играчите. А всички останали сме картите, подредени в колода, наречена „избирателни списъци“.
Реконтрапротеста, който започва да се случва на територията на България е последната вълна на протестите.
За тези, които играят белот – това е последно десет.
Реконтрапротеста не е „красив и умен“. Той е отчаян от лъжите на протеста и контрапротеста.
Той не вярва нито на „красивите и умните“, които напоследък е по – правилно да се наричат „малобройните“.
Той не вярва и на пародийния контрапротест, организирал хора в подкрепа на правителството, които не знаят за какво се намират на площадите.
Той не вярва нито на управляващите, нито на „опозицията“.
Протеста „Не на политическата олигархия“ има простички искания.
Не на монополите.
Не на политическата далавера.
Не на политическата каста, не на Овчаров, не на Бойко, не на Сегргей, не на Росен, не на Волен, не на Местан.
Тотална промяна на политическата каста.
Реконтрапротеста е похода на хората, които няма какво да губят, защото вече са загубили всичко.
Защото България е прекрасна страна, но отвратителна държава.
Дали реконтрапротеста ще успее? Това ще разберем съвсем скоро.
Но когато дори хора като Иван Костов заявяват, че моделът на летните протести у нас е претърпял своят крах, защото политика не се прави с артистично – ехидно повторение на един и същи въпрос, а с политически и икономически аргументи, то тогава трябва да сме наясно, че последната надежда на всички е обявяването на реконтра.
Картите са раздадени, залозите са направени.
Започва есенно – зимният сезон и всички с ужас очакваме кой ще ни тресне още на първа ръка от последната игра на карти.
ЕРП – тата ли, или Топлофикация?
Дали ще позволяваме повече да ни се подиграват – това зависи от самите нас.
В тази последна игра на карти ние имаме едно преимущество – онези горе дори не подозират какво е нашето последно десет.
Нека само им загатнем какво ги чака. На площада, всяка неделя оттук нататък.
Настана време за реконтра.
Връшане назад няма.
Стамен Николов
