Военното обучение /ВО/ в училищата отиде в нафталина още през далечната 1990 г. Днес оживява само в спомените на поколенията на 50 и повече години за „калашника”, първата целувка между боровете и буките и шумните забави в гората.
Четвърт век вече няма ВО и новите поколения възприемат идеята за влизането му в училищата като нещо екзотично и абсурдно. Те дори не се замислят дали е полезно или не. Някаква милитъри игра. Махнахме ВО заедно с комунизма и Варшавския договор, а сега напираме да го върнем и да изненадаме НАТО.
Условията за връщането на военно обучение бяха разписани в наредба, приета от Министерския съвет. В нея се казва: На 1 декември се въвежда начална военна подготовка за учениците в 9 и 10 клас. Тази подготовка е в рамките на 5 часа.
Обучението ще се провежда в часа на класния под негово ръководство и военнослужещ, определен със заповед на министъра на отбраната, цивилен служител от териториалните структури на Централното военно окръжие или цивилно лице на граждански договор.
Можем ли да похвалим тази образователна активност на военното ведомство? От позицията на Министерството на отбраната това сигурно е оправдано. Но дали е така от гледна точка на ефективността и вложените пари? Едва ли. Не ни ли стигат експериментите в образованието, та сме готови да правим още един? Най-лошото е, че тези идеи идват от скаутския ентусиазъм на хора - министри, висши чиновници и офицери от резерва, които са минали под една или друга форма военното обучение преди години и сега искат да го върнат умилени от спомена за комскомолските времена. Към това обаче прибавят хитро възможността да се осигури допълнителна заплата на някои бивши военни.
И друг парадокс. Само хора, които не са в час, биха предложили тези теми да са в час на класния. Учителите имат едва 36 часа в годината за свободен разговор с учениците си, а сега част от тях трябва да отстъпят на военните. Това е направо тъпо.
Докато ние умуваме за калашници и казарма Европа акцентира върху комуникативни умения на роден и чужд език, математическа грамотност и базови познания в областта на науката и технологиите, дигитални компетентности, умения за събиране и ползване на информация и междуличностно общуване, предприемачество и културни познания. Всичко това се финансира от европейски програми и фондове. Ние обаче си искаме военното обучение с пари от родния бюджет!
Забележете: в IX клас учениците ще зубрят : “Същност и съдържание на гражданско-военните отношения”, “Действия за оцеляване при актове от терористични, екстремистки и престъпни групировки и военни действия, както и при откриване на невзривени бойни припаси”, ”Задължения на гражданите на Република България по отбраната на страната”, ”Критична инфраструктура. Спасителни и евакуационни дейности с участието на въоръжените сили” и “Оказване помощ на населението от въоръжените сили при кризи от военен характер”.
Тези знания трябва да помогнат да оцелеем, ако нещо гръмне и стане напечено. Смешно е! Не ми се иска да цитирам мнения на някои тийнейджъри по въпроса от анкети и форуми, че лицата на авторите на идеята ще станат като божур.
Десетокласниците пък ще усвояват: “Въоръжените сили на Република България – история и настояще”, “Въоръжения и екипировка на военнослужащите във видовете въоръжени сили”, “Мисия и задачи на въоръжените сили на Република България. Ще учат също за участието ни в операции и мисии извън територията на страната, “Приемане на военна служба и на служба в резерва на въоръжените сили на Република България”, “Същност, цели и задачи на резерва на въоръжените сили на Република България”. Майко мила...
Ясна е целта: момчетата и девойките след две –три години да се наредят на опашка за кадрови войници в Българската армия. И то след като пред очите на целия народ разрушихме и оризилихме войската. То Рамбо не би се записал в такава войска, та те ли? Всъщност защитата на отечеството е въпрос на възпитание, а не на обучение. Представяте ли си как отличниците ще поемат към родните военни вузове? Хайде да не се лъжем. Някога имаше младежи, предпочели да станат танкисти или моряци, вместо цивилни инженери, заради патриотизъм и по-добри залати, но това отдавна е минало. Кандидатите за армията днес се броят на пръсти.
През 2010 г. 0,7 процента от младите хора в България на възраст от 15 до 29 години, чийто общ брой е 1 334 300 млн., изразяват предпочитание към военната професия. Пет години по-рано делът на тези симпатизанти е бил 1,3 на сто. През последните години става още по-лошо. Младежите бягат от пагоните.
Заповядао е военно обучение да има в 4548 паралелки в девети и десети клас. Над 600 ще бъдат преподавателите по начална военна подготовка. Те преминават обучение във военна академия. Има направени и разпространени дискове и брошури по темите. Честно казано, доста скъпо начинание.
В днешно време нещата са доста по-ралични...
Два са големите проблеми, които военните и техните лобита се опитват да решат. Първата истина е, че в последните години стана много трудно набирането на желаещи да служат в армията. Надеждата е някои тийнейджъри в часовете по ВО да се запалят по армията. Другата истина – много военни бяха освободени от армията и сега им се търси място за заплата. Това може и да е в интерес на някои военни, но не и на учениците. Всеки, който знае как се водят съвременните войни, е наясно, че подобни часове са напълно безсмислени. Освен това младите със сигурност предпочитат девиза на хипитата: «Прави любов, а не война»...
При направена анкета по софийските улици на въпрос „Какво мислите за военното обучение?” 90% от тези над 40 години отговарят, че идеята е добра и че трябва да има такива часове. Те са добронамерени, а подръжниците на идеята използват точно това неразбиране на обществото по темата, за да я реализират. Всъщност гражданите бъркат сигурността и дисциплината с военното обучение. Военното обучение ли ще компенсира пропуснатото в семейството?
На другия полюс са анкетираните ученици. Повечето недоумяват какво ги питат въобще.
Така или иначе ВО влиза в час на 1 декември. Това ще породи повече медийни куриози, отколкото полза. Накрая ще отчетем един скъп провален проект.
България е една от страните, която отделя най-малко средства от брутния си продукт за наука и образование. Армията ни, която е около 40 000 души, има бюджет 1 млрд. лв. А образованието ни получава по милост едва около 350 млн. Глуповатите експерименти обаче продължават. Вместо да се подобрят условията във войската, за да стане тя по-привлекателна, се търсят някакви странични начини за привличане на кандидати. Народът го е казал: «На гол тумбак – чифте пищови!...»
Няма друга държава в Европейския съюз, където в час на класния да се води начална военна подготовка. Някои дават пример с Швейцария, но разликите са толкова големи, че не си струва дори да се коментират.
Затова е по-добре средствата за военно обучение в училищата да бъдат пренасочени за ключовите области на образованието посочени от ЕС, а не за обречен експеримент.
Ако пък парите са от бюджета на армията, нека по-добре да отидат за ремонта на поне един самолет или вертолет. Или във фонда за децата на военни, чиито родители са загинали. Могат да погасят и част от дълга на Военномедицинска академия, която е водещо медиинско зеедение в страната. Така няма да се хвърля народна пара на вятъра.
Милен Клепачев
