Членувам във фейсбук-групата „ЗА Земята на България” от първия ден на създаването й. В нея се обсъжда най-вече големия световен проблем, свързан с изкупуването на земеделските земи на бедните държави от страна на богатите държави и корпорации.
И притесненията са основателни – всички познаваме историята на Палестина, както и изкупуването на земеделските земи на Африка от големите американски мултинационални компании Монсанто, Дел Монте, Каргил, Синджента, които наскоро заявиха намерението си да превърнат Африка в „основния износител на храни в света” . Ще пропусна печалния факт, че цялата продукция на тези корпорации е ГМО.
Лесно човек може да си помисли, че борбата за налагане на мораториум върху продажбата на българските земи на чужденци ще спаси България от окончателно затриване. Затова реших да напиша някои неща, които толкова усилено се крият от обществото, че ни принуждават да се борим с несъществуващи дракони, тотално разсейвайки вниманието ни от истинския проблем. А той е, че земята на България отдавна се разпродава и то заради закони, приети с помощта на същите юнаци, които днес популистки се представят за „защитници на българското”.
Но нека започна от самото начало. Законите, на които искам да обърна внимание са два: Първият е Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи, а вторият е Търговският закон с неговия прекрасен член 117 , гласуван дори от Атака през 2009 г. – днес първи „пазители на българската земя”. Веднага ще обясня за какво става дума.
Според Закона за земеделските земи, чл.3, собственик на земя в България може да стане всяко едно юридическо лице, сиреч – фирма, регистрирана в България. И това е така от 1992 г. – правителството на СДС, начело с Филип Димитров.
Тоест, всяка една чуждестранна фирма и всеки един чуждестранен гражданин, които регистрират фирма със седалище в България, може да купува земя. Прави се от години.
И тук стигаме до втория проблем, за който вероятно не сте чували: Как един чуждестранен гражданин и една чуждестранна фирма могат да открият фирма в България? Ако през 1992 г. това не е било толкова лесно, то днес става за 3 дни, благодарение на чл. 117 от Търговския закон.
В България сега може да се открие дружество с ограничена отговорност с огромната сума от... 2 лева. Не се шегувам. Всеки може да отвори ЕООД или ООД за два лева, и дори да си спести цялото ходене по службите, плащайки на една от множеството счетоводни фирми скромната сума от 180 лв. Цялата процедура отнема 3 дни, а вие, чужденецът - европеец или не – ще имате фирма в България за общо 182 лв.
За това изменение, внесено от Министерския съвет на ГЕРБ, на 17.09.2009 г. са гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1. Дори не ми се обсъжда факта, че подобен омерзителен закон, развръзващ ръцете на всеки измамник, желаещ да регистрира фирма с нулева отговорност (точно това означава ООД), е гласуван с пълно мнозинство от „народните” представители. Вместо да вдигнат сумата за регистрация на този вид фирми и да попречат на неправомерното й изтегляне седмица след регистрацията, приемат подобен закон – мечта на измамниците! Ако желаеха да подпомогнат младите предприемачи, същестуват хиляди други начини. За регистрация на ЕТ са нужни 50 лева, предприемачът носи пълна отговорност пред закона и такъв не може да бъде чужденец, който не пребивава постоянно в страната. Толкова по темата с фалшивите мотиви за приемане на противонароден закон.
Възмутена чета стенограмата. Атака се бие в гърдите, че е първата, пожелала закона, а днес се обявява за „защитник на българската земя”. Чист популизъм. И не се отнася само за Атака, а за всички, гласували през 2009 г., които днес „налагат мораториум”.
Приятели, следните мултинационални компании са регистрирани в търговския ни регистър:
Монсанто България ООД
Синджента България ЕООД (същата, предвиждаща в Африка инвестиции от 1 млрд долара в земеделски земи)
Каргил България ЕООД
Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън - ЕООД
Всяка от тези фирми има правото да купува земеделска земя. После могат да сеят каквото си решат и да дупчат както си искат. Има и хиляди други чужди фирми и фирмички, които всъщност са... български.
Това е положението. Лично аз не се притеснявам толкова от европейските граждани, решили да си купят някъде вила с прилежаща земя. Според мен е хиляди пъти по-страшно, че никой не споменава за законите, които наистина развързват ръцете на чужденците и мултинационалните компании. Изобщо не се мисли как хем да се подпомагат младежите, желаещи да си открият фирма, хем да се попречи на измамниците и на чуждите фирми да си веят байрака. Ако трябва да протестираме срещу нещо, най-добре е да се съсредоточим в цитираните по-горе закони.
Докато наблюдаваме театъра на политическите партии, „загрижени” за България и на техните "опоненти", изгубваме от поглед си факта, че отдавна не съществуват никакви пречки за изкупуването на земята. Никакви.
Даниела Пенкова
