Архитектурата на града може да ви заблуди, че се намирате в Париж, въпреки наличието на малки къщички, разположени в непосредствена близост до високи мраморни сгради и безкрайно дълги авенюта.
Латинска Америка е може би една от най-желаните туристически дестинации било то от търсачите на силни усещания и приключения или просто от влюбените в културата, прелестите или обитателите на величествения континент, разположен в южното полукълбо. Аржентина изпъква на картата на Латинска Америка с големината и разнообразието си. Простираща се от Южната тропична окръжност (Тропика на Козирога) чак до Огнената земя, където се намира най-южният град на планета Ушуая, осмата по големина държава в света може да се гордее с прекрасни плажове, високи планински вериги, редки гори, плодородни низини, величествени водопади, приказни ледници.
Столицата Буенос Айрес е някак по-космополитна, по-модерна от останалите градове на континента, а както обичат да казват местните – по-европейска. Това се отнася и до обитателите на столицата, които повече приличат на южно европейци, отколкото на южноамериканци. Въпреки че във вените му тече топла, латиноамериканска кръв, местното население е по-скоро смесица от различни европейски народи, колонизатори, заселници, имигранти.
Изключително забързан град, мегаполис, с огромни, безкрайно дълги авенюта и интензивното движение, но по своему чаровен дори, когато вдишате облак газове, избълвани от автобус, произведен преди половин век или стъпите в кучешко изпражнение, което далеч не е рядкост, предвид професионалните разхождачи на кучета, впрегнали по пет и повече домашни любимци накуп, които можете да видите навсякъде. Като всеки голям град, Буенос Айрес е опасан с паркове, градини, зелени площи, езера, където може да се отдъхне един следобед под сянката на вековно дърво или палма, а ако желаете можете да се разходите из две от най-великолепните градини – ботаническата и японската.
Вярно, че в Буенос Айрес няма море и спиращи дъха гледки към заливите на Атлантическия океан, нито пък климатът позволява на местните обитатели да са целогодишно по бански и джапанки, затова пък чара на града се формира в една пъстра картина, забележителна културна и архитектурна смесица, симпатични, услужливи, жизнерадостни хора, интензивен нощен живот, достоен да се конкурира с Ню Йорк или големите европейски столици и не по-малко наситен културен афиш.
За разлика от други латиноамерикански столици, Буенос Айрес наистина се отличава с изключителен културен живот. Тук целогодишно се показват всевъзможни представления от всички краища на света, които изпълват безбройните театри и концертни зали, а по-големите авенюта сякаш имат повече галерии, книжарници и кина отколкото магазини за дрехи. Аржентинската столица има много музеи, където са изложени творбите на художници от различни поколения и епохи, от символите на няколко века латиноамериканска култура до последните крясъци на съвременното изкуство. Любопитно е да надникнете в музея Малба, където можете да видите накуп големи имена като Фрида Кало, Диего Ривера, Фернандо Ботеро и Хорхе де ла Вега.
Силата на културния живот, обаче по нищо не отстъпва на тази на нощния. Една обикновена вечер за местен жител започва най-рано към 11 вечерта, обикновено на ресторант с приятели. Менюто – месо, говеждо, пиле или свинско. Ядат се всички части и органи на животното, обикновено на скара. А ако хапвате на крак – емпанадас, тестени изделия с месен или безмесен пълнеж, обикновено приготвени на място. И по менюто аржентинците приличат на европейци, по-точно на италианците, тъй като освен с пристрастието си към месото се славят с тяхната паста, пица и сладолед и наистина са специалисти.
Късната вечеря е последвана от обиколка на баровете и дискотеките. Целият град оживява в малките часове. Нощният живот се е превърнал в култура и мания. В града няма нищо повече от барове, ресторанти, заведения, модерни и артистични, за всички вкусове и възрасти. Портеньосите[1] излизат вечер основно из квартала Палермо, но и баровете на ел Конгресо или нощните клубове на Пуерто Мадеро, също не са за пренебрегване.
Рядко младите са много запалени по тангото, но това не означава, че залите за танго не са пълни както с местни така и с туристи, особено сряда и петък. Можете да вземете уроци по танго или салса навсякъде из града. Има курсове за начинаещи, средно ниво или напреднали, в групи или по двойки, а можете и просто да седнете отстрани и да погледате финалния танц на учителите - хармонично, меланхолично, страстно, красиво и не толкова лесно за изпълнение.
За разлика от очакванията на повечето хора аржентинците избягват да се напиват и да губят контрол над ситуацията. Затова питието, което се радва на най-голям успех сред местните е матето, диворастящо дърво, от чиито листа се приготвя особен, горчив чай със стимулиращ ефект, подобен на кафето и множество положителни качества. Настройката от мате се възприема не само като напитка, която помага на хората да са бодри и тонизирани, но и като ритуал, традиция, която ги обединява. Матето се пие колективно, между приятели, които по този начин споделят нещо общо, създавайки топлина и близост. Матето остава най-типичното питие за Аржентина, но страната е също така известна с производството на изключително разнообразни, първокласни червени вина, най-подходящата напитка за придружаване на месните и тестени ястия, неизменна част от трапезата на всеки аржентинец.
Задължителна спирка за всеки посетител е кварталът Ла Бока, близо до пристанището, където бедни имигранти някога са използвали останалата боя за кораби, за да боядисат къщите си в най-причудливи цветове. Резултатът е малък оазис в иначе беден работнически квартал. Изведнъж попадате в пъстроцветна, жизнерадостна атмосфера от малки оживени улички с хиляди магазини и ресторанти, където улични танцьори отдават почит на тангото, зародило се в западналите бордеи на Ла Бока. Кварталът е не по-малко известен от името на футболния отбор Бока Хуниорс и стадиона, на който всички запалянковци са добре дошли за едно страхотно, не само футболно шоу под звуците на барабаните и светлините на фойерверките.
В туристическата обиколка не пропускайте да посетите съответствието на Белия дом, който обаче е розов - Каса Росада; площада Пласа де Майо, където и до ден днешен всеки четвъртък се събират майки, за да оплачат изчезналите си деца по време на военната диктатура; да изпиете едно кортадо[2] в кафене Тортони, сборен пункт на аржентинските интелектуалци още от 1858 г.; да посетите гробището Реколета, едно от най-забележителните в света, където почива многообичаната Ева Перон и някои най-видните личности в аржентинската история. На пазар за дрехи разгледайте авенюто Санта Фе, квартала Палермо Сохо и мола Абасто. А ако търсите традиционни аксесоари и джунджурии ръчна изработка посетете открития пазар на Сан Телмо в неделя или този на Пласа де Франция в квартала Реколета, всеки уикенд.
Буенос Айрес може да е отправна точка и за други интересни дестинации - най-красивите плажове се намират на няколко часа път с кораб или автобус, лесно можете да се доберете и до едно от чудесата на света – водопадите на Игуасу или да изберете да тръгнете по следите на гаучосите.
Каквото и да решите да правите в Буенос Айрес ви очакват невероятни мигове!
И една препоръка – снабдете се с испански речник, който споменава разликите с аржентинския, за да избегнете неловките ситуации.
[1] Така се наричат обитателите на Рио де ла Плата.
[2] Късо кафе с малко мляко.
Жаклин Вагенщайн
