Искаме морал в политиката! Това е новият лозунг. Това е моторът, сърцето и душата на студентската окупация. Това е мотото и духът на протестите през последните месеци. Само че морал в политиката няма. Заблуда и глупост е неговото искане. И не защото го е казал Макиавели още в края на XV век, а защото историята на човечеството учи на това.
Моралът в политиката е утопия. Точка.
В България нещата са още по-опростени. Цялата философия на българската политика е събрана от десетилетия в едно изречение: Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря. Нахално до физическа нетърпимост.
Моралът в политиката е невъзможен априори и това е доказано от психолозите. В политиката попадат предимно безнравствени хора. Но техните егоистични стремежи, както казва Патрик Бюкенън, могат да се използват за благото на обществото. Ако обществото има мозък и го използва.
Примерите са безброй. Посягам към тях без някаква система и ред.
„Черните вдовици” се считат за висш морален връх в някои мюсюлмански общности и страни. Но нали точно „черните вдовици” участват в масови убийства на мирни жители, а често и на деца? Такава е обаче политиката на джихадистите. Такава е тяхната логика. Дори са измислили секс джихад – всяка жена е длъжна да задоволява сексуалните нужди на членовете на Ал Кайда. Това е истински морално! Неморално е обаче ако си покаже лицето пред непознат. Ето ти непонятна за нас политика.
Американските тайни служби слушали германския канцлер Ангела Меркел. От години. Германците са потресени. И французите са потресени, че е подслушван техният президент. Не било морално да го правят партньори. Да де, ама го правили.
Американците на свой ред заявяват, че това е политика на „активната защита”. Разбирате ли? Не искали нов 9/11, нови атентати и жертви, затова слухтели навсякъде. Мнозина осъждат подобна политика, но в същото време половината свят напира да живее в САЩ. Хем американската политика е неморална, хем жадуваме точно тя да ни управлява и закриля. Парадокс. Сигурно девизът на тези хора е да правят винаги това, което трябва, ако ще самите те да са учудени от себе си.
Друг пример. Сталин е изпратил милиони в сибирските лагери, за да изчисти компартията от предатели. Да, но и лекарите минали под ножа, и евреите, и много интелигенти, учени също. Дори писателят Исак Бабел е обявен за „порнографски отпадък” и осъден на смърт, а присъдата подписана лично от Сталин „с голямо удоволствие”, както сам се хвалил след това...
И досега обаче милиони руснаци обичат и плачат за Сталин, защото спасил страната от Хитлер. Не знам как ги съчетават тези неща, ей Богу.
По този повод съществува цяла теория, взаимствана от Макиавели. Тя гласи, че един политик и държавник може да бъде обвиняван за постъпките му, но ако резултатите са добри, той ще бъде оправдан. С други думи: целта оправдава средствата.
Целта винаги е „общото благо”. Как ще се постигне – въпрос на интерпретации, воля, умения, традиции, въображение, строгост, репресии и пр. Политиката има свой морал, учи Платон. Нейният морал няма нищо общо с ценностната система на обществото. Той е насочен единствено към потигане на рубеж и цели и не включва понятия като добродетелност. Непознаването на тази разлика винаги води до конфликти. Понякога безмислени и кървави.
Ньойският и Берлинският договори са неморални от наша гледна точка, защото късат живо месо от България, но са много справедливи от позицията на нашите съседи и великите сили по онова време. И те са плод на политиката.
Още по-неудачно е да се търси морал във властта. Защото властта е само средство за постигане на целите още от времето на Аристотел.
Генерал Скобелев за нас е героят–освободител на бял кон. Такава е била руската политика във войната с Турция през 1877-78 г. Нас ни устройва перфектно. Но не споменавайте генерал Скобелев в Полша, защото може да ви набият. Там той е считан за брутален враг, участвал в потушаването на Полското въстание от 1862-1864 г. Това пък е друг вариант на руската политика...
Политиката не оставя генерала на мира и след неговата смърт. През 1918 г. болшевиките сриват паметника на Скобелев с декрет, защото бил царски генерал и не олицетворявал комунизма.
В задачката се пита: в коя от трите ситуации е скрит моралът?
Да вземем Законът за защита на държавата. Борис III го подписва през 1924 г. като акт за спасяване на Отечеството. Разнопосчната употреба и тълкуване на същият този закон обаче води до пълни затвори и стотици смъртни присъди. Народната власт го отменя след 9 септември 1944 г. като нехуманен, но пък създава Народния съд, който избива и изпраща в лагери хиляди. Така диктувал новият морал.
В интерес на истината и недоволството срещу Тодор Живков не бе толкова заради бедност, колкото заради моралната деградация на онзи строй и управлението. Крахът на Източния блок също бе плод на ниския морал. Разбира се, не бива да се забравя, че по онова време в управлението властваха немалко неморални типове.
Точно това е дразнителят и днес: управляват ни неморални хора. Което води до институционална криза.
През 2009 г. министърът на транспорта на германската провинция Се верен-Рейн Вестфалия Оливер Витке подава оставка. Причината е, че е хванат да шофира личната си кола с превишена скорост. Хванат е втори път, което автоматично го превръща в рецидив, а самия министър - в нарушител-рецидивист. Звучи като виц, който не разбираме.
В началото на 70-те години военният миистър на Англия подава оставка, защото е разкрита любовната му връзка с млада рускиня. Казусът е малко заплетен. Според пуританите да имаш любовница е голям грях. Но пък подаването на оставка е морален акт. Е да, но се появили съмнения, че сладкото рускинче, е агент на КГБ и работата станала тегава... Накрая взело, че паднало цялото правителство. За англичаните е ясно – умрели са от срам. Няма данни обаче, как се е приела случката в Съветския съюз. Според действащия по онова време морален кодекс шпионката Маша не е трябвало да прави секс с чужденци. От друга страна обаче, е....о е било служебна задача в името на Отечеството. Труден казус, откъдето и да го погледнеш.
Най-вероятно дашната рускиня е лягала с отвращение, а като се е пенсионирала, е получила дача в Подмосковието и медал за заслуги.
Опитвам се чрез тези примери да направя по-лесно смилаема истината за несъществуването на морал в политиката. Студентите, наричани от някои граждани „децата”, би трябвало да знаят това. Трябвало е да се поровят в книжките и Гугъл преди да окупират аудитории, сгради и пр. Тогава исканията им щяха да са по-конкретни, коректни, ясни и изпълними. Само революционност не стига. Артистичност – също.
Кучето е заровено другаде. Всичките ни беди идват от неработещата правораздавателна система. Тя е зле построена, нереформирана и корумпирана. Ницше казва: „Корупцията е другото име за есента на един народ”. И допълва: „Съветвам ви не да работите, а да се биете. Съветвам ви не за мир, а за победа!” Присъединявам се изцяло. Разбира се, не говорим за война буквално. Примерите с Франция през 1968 година са романтични, емоционални, но не вършат работа. Не е лошо да се знае, че тогава французите са живели с пъти по-добре от българите днес. Говорим за модел на политика и управление, създадени от Де Гол и считани за висш пилотаж в историята на ХХ век. Но е хубаво да споменаваме не само окупацията на Сорбоната, а и че само за дни протестиращите във Франция са достигали 10 милиона...
Полезен е и опитът на други страни. 6 млн души излизат на протести срещу мафията в Италия, когато през 1992 г. е взривен магистратът Фалконе. По същото време прокурорът Ди Пиетро от Милано започва арести на политици, свързани с мафията. Първо в провинцията, после и по върховете. Така се ражда операция „Чисти ръце”. Това означава, че като цяло политиката в Италия е била неморална, но в нея е имало хора с гражданска позиция и нравствени качества. Такива със сигурност има и у нас, но не са в политиката. Жизнено важно е да ги открием и да ги подкрепим.
Студентите може да окупират университетите, колкото си искат. Може дори правителството да подаде оставка в един момент. Но това няма да роди нищо. Защото дори не е готов новият изборен кодекс. Което означава, че депутатските листи ще се редят отново от партийните босове, според партийните и личните им интереси.
Означава също, че след есента, нашият народ ще се окаже в зимата на своята корупция, ако следваме логиката на Ницше...
Апропо, студентите съгласни ли са у нас да съществуват 52 ВУЗ-а, част от които бълват чалга специалисти с купени дипломи и уредени изпити? На 1-о място в света сме по вузове на глава от населението, и на едно от последните по грамотност. Как им се струва на окупаторите този факт, или той не е интересен? Но това е друга тема.
Студентите атакуват Конституционния съд и неговия председател. Изглежда справедливо, но не е. Трябва да се атакува законът, който позволява конституционните съдии да се назначават на квотен принцип. По този начин парламентарните сили вкарват във висшия орган свои хора, агенти за влияние и поръчки. Президентът също има квота, моля ви се. Какво очаквате от тези магистрати?
С партийни номинации се попълва и Висшият съдебен съвет. Той пък от своя страна назначава магистрати на възлови позиции в цялата система.
Това обрича цялото правораздаване на партийност, интриги, задкулисие и провал. Ще видим справедливост и възмездие за престъпленията на прехода през крив макарон. Забравете и за осъден мафиот, министър, премиер или депутат. Искането на нечий имуниет от време на време е само прах в очите на обществото и Брюксел. Осъдени няма, няма и да има докато се окупират аудитории, а не едни други зали.
Оттам трябва да се тръгне. Системата трябва да се удари в сърцето, а то е скрито като това на приказния гад Кошчей Безсмъртни зад много препятствия. Всичко друго е самодеен преглед на чувствата и емоциите.
Войните отдавна зависят от професионалисти. Окомплектоването на един войник през 80-те години е било 30 кг, заедно с автомата и резервните пълнители. Днес битките се решават от специално обучени бойци, които носят между 50 и 70 кг оборудване. Политическият Art е изпята песен, нужен е Military, ако разбирате накъде бия.
Незнанието и неопитността не са оправдание. Ще бъдат „напазарувани” и следващите водачи, ако това вече не е направено, помнете ми думата. Отдавна е време да се мисли за направлението на главния удар. Прибягвам до военната терминология, защото става дума за война. Репортажите с песни, скечове на асфалта и банички за „децата” вече не са дори забавни. Всеки протест трябва да отговаря на сериозността на положението.
Всички християнски, мюсюлмански, юдейски и други учители са ни лъгали по пътя напред, заради обстоятелствата и собствените си слабости и грехове. Трябвало е просто да ни кажат, че всички морални ценности са се родили върху планини от неморални постъпки.
Не искай повече, отколкото можеш да получиш. И вземи това, което искаш, ако можеш.
Огнян Стефанов
