Училището не е дом и път. То е пътуване и участ. Времето е окупирало всички. Всяка секунда окупира. Истините са много, гледните точки са безкрайни. Поколенията грешат непрекъснато. Но те грешат и създават живот. Това е вечният морал. Това е животът. Другото е политика, тънки сметки и отцеругателство. Така разсъждава поетът Николай Милчев, с когото разговаряме в Деня на народните будители.
Не съм човекът, който дава оценки. Не деля дните и действията на добри и лоши. Искам да си обясня обаче когато окупираш, какво отваряш? Когато стоиш зад заключена врата, какви ключове за влизане предлагаш? Времето е окупирало всички. Всяка секунда окупира. Истините са много, гледните точки са безкрайни.Ако моите ученици окупират моето училище, ще ги поканя да се качим на покрива и оттам да погледаме небето. Каквото ни каже то, това е. Така Николай Милчев коментира ставащото в университетите.
Не мисля, че учениците са без цели и без идеи. Те може би са объркани, несигурни, плахи и агресивни едновременно, но те вече не могат да бъдат излъгани. Който се опитва да ги подлъгва, ще плати голяма цена. Да лъжеш бъдещето, значи да го изгубиш. Моите ученици да имат вкус към литературата, да я усещат, да ѝ се радват, да я вкусват. Не искам никаква друга награда, освен зениците на учениците да са пълни, признава поетът.
Цялото интервю с Николай Милчев четете ТУК
