Изчетох десетки неща са студентската окупация. Чух десетки мнения и коментари по телевизиите – и „за”, и „против”, в които омразата на разделението размеква юмрука на обединението. И затова си спомних великата реч на Ал Пачино въ в филма „Всяка една неделя” на Оливър Стоун”, където той дава сила и кураж на отбора си в един футболен мач на живота, за да стигнат до победата.
Пренесена във времето тази реч не е само за този отбор по американски футбол. Тя е и за нас, българите – тук и сега. Тя е за всички, които милиметър по милиметър, сантиметър по сантиметър искат да приближат часа на своя мач на живота, за който българските студенти удариха камбаната. Вижте тази страхотна реч.
„Не знам какво да ви кажа. Остават 3 минути до най-голямата битка в професионалната ни кариера. Днес е решителният ден. Или ще станем отново отбор, или ще ни смачкат. Ще ни смачкат сантиметър по сантиметър, мач по мач.
В момента сме в Ада, господа. Повярвайте ми. И можем да си останем там и да се оставим да ни бият или можем с бой да си пробием път към слънцето. Можем да се измъкнем от Ада сантиметър по сантиметър.
Аз не мога да го свърша вместо вас. Вече съм прекалено стар.
Когато се огледам и видя младите ви лица, си мисля, че направих всички възможни грешни избори в живота. Не знам дали ще ми повярвате, но пропилях всичките си пари. Прогоних всички, които някога са ме обичали. Напоследък дори не понасям лицето, което ме гледа от огледалото. Когато човек остарее, той губи някои неща. Това е част от живота.
Но ние разбираме това, чак когато започнем да ги губим. Накрая разбираш, че животът е игра на сантиметрите. Също като футболът. Защото и в двете игри - и в живота, и във футбола, имаш ужасно малка възможност да грешиш. Една стъпка в грешната посока и всичко отива на вятъра. Една секунда закъснение и изпускаш момента.
Сантиметрите, които ни трябват, са навсякъде около нас. Те са във всяка малка възможност, във всяка минута и секунда. Целта на нашия отбор е да се бори за сантиметъра. Трябва да разкъсаме себе си и всички около нас в името на този сантиметър. Ние се борим за него със зъби и нокти, защото знаем, че когато съберем всички спечелени сантиметри, те ще определят границата между победата и поражението! Между живота и смъртта!
Във всяка битка този, който е готов да умре, ще спечели сантиметъра. И ако аз продължавам да живея, това е защото не съм се отказал да се боря до смърт за сантиметъра. Защото това е животът! Сантиметрите, наредени пред теб! Не мога да ви накарам да победите!
Погледнете човека до вас! Погледнете го в очите! Ще видите очите на човек, който ще се бори заедно с вас! Ще видите очите на човек, който ще се пожертва за отбора, защото знае, че когато се наложи, ще направите същото и за него!
Това означава отбор, господа! Сега от нас зависи дали отново ще станем отбор или всеки от нас ще умре сам. Това е футболът, момчета. Това е всичко. И така ... какво ще направите?“
Страшна реч, нали. Отборът „България” не е ли в същото състоние днес и сега. С тази разлика, че ние трябва да се борим за всеки милиметър, защато безвъзвратно сме загубили двадесетина години в реформи лъжепромяна. Студентите с окупацията май направиха първия милиметър. Останалите не биха могли да ги пробият сами....
