Използването на икономични тоалетни казанчета с обем от 3 и 6 литра ще препоръча Европейската комисия, за да се намалят разходите за вода в общността. Новите единни правила за обема на тоалетното казанче и икономии на изразходваната вода в санитарните помещения се очаква да бъдат обявени идната седмица.
Целта на мерките е да се хармонизират стандартите, свързани с тоалетните. Новите правила ще бъдат в сила от Лондон до Букурещ и София. Те са разработени на базата на тригодишно проучване на навиците на европейските граждани, свързани с тоалетните. Очаква се Европейската комисия да препоръча използването на шест литра вода при задействане на нормално тоалетно казанче и три литра за тоалетните казанчета от икономичен тип.
Но англичаните настояват да ползват по четири литра вода за икономичните тоалетни казанчета.
В проучването на ЕК, струвало 88 000 евро, Великобритания е посочена като един от най-големите потребители на вода в тоалетните. Проучването е показало, че 30 процента от консумираната от британците вода отиват именно в тоалетните им.
За сравнение, при финландците за тази цел се отделят едва 14 процента от цялата потребена вода.
Според Брюксел новите правила за тоалетните ще помогнат за спестяването на 6600 литра вода на година и на домакинство.
България е сред страните, където в домовете най-често липсват елементарни санитарни условия - всеки четвърти живее в дом без вътрешна тоалетна. Това показват последните данни на статистическата служба на ЕС - Евростат. Румъния, България, Естония, Латвия и Литва имат най-големи проблеми със санитарните условия. У нас 15,2% от хората живеят в жилища без баня или душ, а 24,8% българи нямат вътрешна тоалетна.
Румънците обаче ни изпреварват - близо 37% живеят без баня или душ, а близо 39 на сто нямат вътрешна тоалетна. В Латвия без баня са 18,2%, а без тоалетна - 16%. В Литва процентът и за двата случая е около 16. В Естония - съответно 10,5% и 9,6%. В Испания и Холандия например нито един от анкетираните не посочва, че има подобни санитарни проблеми, а в редица европейски страни те засягат максимум 1% от жителите им.
