В българската действителост е така: когато човек като Христо Бисеров подаде оставка, тръгват най-различни версии, митове, клюки и дори фантасмагории. Защото българската политика в по-голямата част на денонощието е в състояние на слънчево затъмнение.
Христо Бисеров довчера бе заместник председател на Народното събрание и зам.-председател на ДПС. Преди това бе сред важните фигури на СДС и ковчежник на „сините”, за което бе наричан „сив кардинал”. Прозвището „сив кардиал” се свързва най-често с кардиал Ришельо, онзи злодей, който плетеше интриги в двора на Луи XIII, описани от Алеканър Дюма в книгата му „Тримата мускетари”. Както често се случва, на наша почва доста често се пръкват всякакви „сиви” и мрачни фигури като Ришельо, които биват замесени в мистериозни сюжети, но за съжаление липсват мускетарите, които да защитават доброто...
И така: Христо Бисеров подал оставка. Страхотна новина, без всяко съмнение. В България подаването на оставка е толкова рядко явление в най-новата ни история, че вече се чудим дали е възможно въобще български политик да притежава достойнство. Дори, когато все пак, се съобщи че някой си е тръгнал от важен пост, все се е оказва в крайна смека, че не е било доброволно.
От тази изходна позиция трява да стартираме и размислите около оставката на Христо Бисеров.
Най-сигурното нещо, което никой няма да опровергае, е, че той не е случаен човек. Случайните хора в политиката обикновено са като сезонните работници: наемат ги за свършване на една работа и после изчезват почти безследно. Бисеров е в играта достатъчно дълго, за да се изключат всякакви случайности.
Сигурно този човек има някакви заслуги, които, ако не национални, са поне партийни. Участвал е в инициирането и приемане на закони, част от които сигурно полезни. Прочу се обаче преди години не със законотворчество, а с построената си луксозна къща на пъпа на София – на 500 м от Орлов мост и на броени метри от Военна академия. Обяснваше, че всичко било в реда на нещата, че продал някакви наследствени имоти в родния Хасково и с париците купил имот в столицата, но не се наемам да твърдя колко хора са му повярвали. Аз поне не познавам такива.
Така или иначе Доган го е забелязъл, преценил и съответно поканил в партията си. Чрез Христо Бисеров още тогава бе даден знак, че ДПС не е етническа партия, а отворено за всички движение. В Брюксел харесват подобни жестове, колкото и те да са показни.
Каква обаче е цената на това преселение на Бисеров от „сините” към турците знаят само той и Доган. Можем да гадаем, но никога няма да научим истинските параметри. А че подобни действия имат цена – това е повече от ясно.
След оставката ще има всякакви обяснения, коментари и дори официални позиции. Истината обаче ще се спотайва някъде между редовете.
Можем да разсъждаваме обаче по темата. За да подаде оставка такъв кадър в политиката, са задължителни няколко неща.
1. Да е „настъпил мотиката”. Тоест, да е направил такъв гаф, който Доган и Местан да не могат да преглътнат. За да се стигне до подобно положение обаче, означава, че Бисеров да е имал почти неограничени правомощия, за да може да произведе толкова голяма беля. Ако ги е имал, значи е бил много, много важен елемент от генералния щаб на движението. И са му доверявани важни тайни. В такъв случай е логично да се запитаме: би ли могъл опитен и хитър политик като Бисеров да злоупотреби с това? Разбира се, че би – зависи от обстоятелствата. И от офертата, която често е в основата на подобни действия. На пръсти се броят политиците в света, които не са се изкушавали от задкулисие и вътрешно партийни интриги. Между тях няма българи. Така че гаф – това е едната причина. Тя е възможна, но няма да я научим. Не и по официален път.
2. Друга версия, по която може да се разсъждава, е Бисеров да е станал неудобен. В ДПС такъв вариант се свързваше доскоро само с един чоевек – Доган. Откакто той се оттегли от активна дейност – и с Лютви Местан. Но с какво може да стане неудобен Бисеров на тези двама политици? Той е наясно с правилата, с рисковете и последствията. За да стигне дотам, значи или е тръгнал да прокарва някакви свои виждания политика или се е срещал с неподходящи хора и е разговарял с тях по неподходящи теми. Тези опасни теми не са толкова много: протестите, оставката на правителството, работата на парламента и казуса с Делян Пеевски. Ако наистина Бисеров е имал мнение, различно от това на ръкводството на ДПС по тези въпроси и това е ескалирало до промяна на отношението към него, би трябвало да си каже. Бисеров, кажи си. Да го заяви окрито, за да дефинира и аргументира позицията си. Това би било истинско изключение от родните традиции, но все пак, ако е така – да говори. Иначе рискува името му да бъде овъргаляно в догадки и версии, които ще бъдат пуснати в обръщение. При това не случайно. Той знае как стават тези работи.
Това на пръв поглед основните причини, заради човек като Бисеров би подал оставка. Говорим, ако става дума за доброволен акт.
Би могъл обаче да е притиснат да го направи. Но това означава, че се е случило нещо съвем наскоро и много неприятно. Нещо горещо, защото иначе нямаше ДПС да го предлага за заместник шеф на НС. Да не забравяме също, че Бисеров бе сред най-острите критици на управлението на Бойко Борисов и най-активните защитници на Доган, когато бившият премиер го обвини, че го е „поръчал”. Скандалът по този повод в пленарна зала още се помни.
Разбира се не трябва да се иключват и евентуални бизнес причини. ДПС е партия, която е свързана с хора от големия бизес у нас. Нейни активисти също развиват различен бизнес и това не е никаква тайна. Доколко Бисеров е част от подобни кръгове – знае само той, Доган и Местан. Медиите със сигурост ще разровят и тази ниша. Какво ще излезе не е ясно, но едва ли ще е с висок процент на достоверност. Омертата в политическите среди е една от най-спазваната.
Не е изключено причината да е свързана със здравословни проблеми, каквито съмнения вече се появиха тук-там. Дано да са плод на нечие журналистическо въображение, но ако има и грам истина, е редно да се каже по някакъв начин. Всеки ще разбере, а и ще се озаптят по някакъв начин спекулациите в тази посока.
Така или иначе оставката е факт. Тя ще е повод за всякакви теории. Тези, които искат оставка на правителството и предсрочни избори ще обявят, че напрежението сред управляващите е стигнало точката на кипене. Ще се заговори и за разногласия, пропукване на крепостта отвътре и процеси на корозия.
ДПС, както винаги, ще говори чрез своя оперативен лидер. „Открито”, но без да излиза от сръчно окомплектованата версия.
Партньорите от БСП пък ще мънкат, че не се месят в работите на други партии.
Медиите ще експлоатират оставката до дупка. Без значение дали Бисеров ще излезе окрито да заяви, за какво иде реч. Защото каквото й да каже, трудно някой ще му повярва. А трудно ще му повярват, защото политици и управници ни лъжат повече от 70 години. Самият Бисеров е участвал активно поне в няколко парламента в това лъготене, така че да не се учудва на хорското недоверие.
Пред ръководството на ДПС Бисеров казал, че ще помисли кога и как да обяви мотивите за оставката си. А дано, ама надали... По-скоро ще изчака да стихне интересът около нея, за да поеме накъдето е тръгнал.
Огнян Стефанов
P.S. Докато пишех този анализ стана ясно, че и шефът на Следствието и зам.-главен прокурор Бойко Найденов е подал оставка. Както се казва: интригата се заплита. Мнооого неща могат да се кажат и кометират около това решение на Найденов и около случващото се в магистратурата. Дори само фактът, че депутатът от ГЕРБ и бивш шеф на НАП Красимир Стефанов бе засечен и сниман преди дни на среща в столично кафе с "онзи" Красьо Черничкия от Плевен, който бе спряган за кадровик в сянка на Висшия съдебен съвет, говори, че има нещо гнило в Дания. Има и още как!
