Докато работя с проституиращи жени, навън сводниците ги чакат, за да ги върнат в занаята. Прескачат оградата, за да се доберат до тях. Но това ми се случва по-скоро с жертви на трафик, върнати от чужбина. Обикновено зад подобни пъклени истории стои цяла схема от хора, решили да печелят с цената на изначални човешки ценности. Едно такова момиче за тях е „златна мина” и са готови на почти всичко, за да си запазят привидно лесната печалба, разказва пред Фрог нюз психологът Димитър Цветков.
Димитър Цветков e директор на Защитено жилище „Заедно” www.podslon.org , което помага на младежи израснали без родителска грижа. Консултант е по кризисна интервенция към Държавната агенция за закрила на детето. Един от най-запомнящите се епизоди в професионалната му биография е работата в Кризисния център за деца, пострадали от насилие, случаи от която коментира в настоящото интервю.
-Много са случаите, в които жени са отвличани за проституция. Разкажете за тях. Как изглежда една такава жена, с която сте се срещнали.
-Най-различни са механизмите, по които една жена пълнолетна или непълнолетна ( за съжаление има много случаи на малолетни) бива въвлечена в трафик за проституция. Продължава да е актуална тенденцията за отвличане, придружавано с побой и насилствено упояване с наркотични вещества, за да те склонят да проституираш. На дневен ред обаче идват и други – доста „по-рафинирани” стратегии. Твърде изобретателни стават хората решили да печелят от тази нечиста дейност.
Много разпространена - особено сред малолетните и непълнолетни момичета, е следната схема: момче било то от най-близкото обкръжение и компания, с която дадено момиче се вижда и излиза, или пък с който го е запознала нейна съученичка или приятелка, на пръв поглед от много добро семейство, да започне връзка със съответната девойка, която също често е от добро семейство, учи в хубаво училище. Постепенно, уж между другото, той започва да я убеждава да спи с други мъже за пари. Обикновено използва аргумента, че е много закъсал финансово, преследват го кредитори. Другият му аргумент е, че е бил толкова глупав, че е проиграл известна сума на комар и го заплашват. Това се превръща в класическа схема.
Живеем във време на хипер консумация, в което са издигнати в култ материалните неща и свръх потреблението. Когато си млада и хубава това само по себе си е жокер за по-лесен достъп до материални придобивки. И когато издигнеш в култ материалното до чистата форма на проституция е една крачка. В стремежа си да изглеждат като от кориците на списание момичетата не рядко отключват хранителни разстройства от типа на анорексията, не рядко залитат и към мендикаментозни зависимости, или пък изпадат в дълбоки депресии. Когато в компанията на една млада жена има друга, която по отявлена или по-прикрита форма припечелва пари по този начин, тогава по „ефектът на доминоното” може да се стигне и до „зарибяването” на нейната приятелка.
- Има ли тенденция проституцията да се превърне в семеен занаят?
-Третата тенденция е именно тази - фамилният занаят.Тя касае определени региони и определени групи. Имал съм случаи, в които бабата е практикувала още по социалистическо време, в днешно време внучката й се занимава със същото. Обикновено са от малцинствен произход, но не е прецедент и в български семейства да има „предаване на занаята” от поколение на поколение.
-Тези жени навярно не са образовани.
-Не е задължително. Действително жертвите на трафик често не са от най-образованите. Предимно това са момичета, които са от по-скромни семейства, по-притеснени финансово, с по-ограничени ресурси не само материални, но и интелектуални,и/ или от по-малки населени места. Не е изключение обаче да бъдат въвлечени момичета с добро образование и от добри семейства.
-Срещали сте се с джебчийки от т. нар. „кардарашки родове”. Как се работи с тях?
-Кардарашите са „висша прослойка” сред ромите. Те са възпитани, често имат добро образование, обличат се добре. Не всички, но обикновено джебчийките принадлежат на такива родове. Момичетата биват въвеждани в занаята от най-ранна детска възраст. За тези семейства е цяла трагедия, ако нямат момиче. Именно жените са носители на материалното благоденствие на рода. И в същото време са абсолютно безправни и безгласни. Ето какво ми е споделяла една малка джебчийка: „При нас мъжете не работят. Те само играят на машинки и ходят по жени. Каките ми оставят всичко, което са изкарали и на другия ден пак тръгват да работят”.
-Може ли да бъдат отказани от джебчийството?
-Ако има вътрешна съпротива, тя е вторична. Резултат e от по-късно осъзнаване и много често това осъзнаване не произтича от нередността, че вършиш престъпление или правиш нещо извън закона и общоприетите норми, а от това, че да си жена в тази ситуация, означава да си безправно и безгласно същество. Механизмът на едно осъзнаване е доста труден и бавен процес.
-Смятат, че са неоправдани, че са втора ръка хора, така ли?
-Не, не смятат. Смятат, че това е обичайно и изначално.
-Как тогава ви се доверяват?
-Много е индивидуално. Радостно е, че сред момичетата, въвличани в проституция и сред момичетата, извеждани за джебчийство и сред просещите деца често имаме осъзнаване за доброто, но за съжаление това не винаги е трайна статистика.
-Много ли са ужасяващите случаи , с които сте сблъсквали?
-Момичето отвлечено на 12 години и държано заключено в къща, принуждавано всеки ден да обслужва ен на брой клиенти на един паркинг. Или дете намерило своя родител мъртъв от свръх доза. Или дете станало, свидетел на убийството на единия си родител от другия. Това е само малка част от „другия облик на нашата действителност”, с който съм заставал лице в лице. Тези деца обаче имат удивителната способност да се вкопчват в живота и да демонстрират желание да се справят въпреки ужаса, който са преживели на невръстната си възраст. Децата имат невероятното умение да възкръсват от пепелта като птицата Феникс. Техният път до усещането за „здраво” и „правилно” е инстинктивен и по-лесен.
-Знаете ли къде са сега тези деца?
-Да. Някои от тях влязоха в училища, за които си мечтаеха, и в които трудно биха учили при други обстоятелства поради факта, че бяха в много тежка криза. Голяма част живеят добре в момента.
Някои са настанени в защитени и наблюдавани жилища, някои са при близки и роднини, някои са върнати при биологичните си семейства. Пътят им е много различен и няма правила. Действа се спрямо ситуацията.
-Имали сте сблъсък със сутеньорите на проституиращите жени?
-Работил съм с такива жени, докато отвън сводниците са ги чакали, за да ги върнат в занаята. Прескачали ли са оградата, за да се доберат до тях. Но това ми се е случвало по-скоро с непълнолетни жертви на трафик върнати от чужбина. Обикновено зад подобни пъклени истории стои цяла схема от хора, решили да печелят с цената на изначални човешки ценности. Едно такова момиче за тях е „златна мина” и са готови на почти всичко за да си запазят привидно лесната печалба.
-Познавате ли жертви от чужбина, попаднали у нас?
-Познавам случаи на деца-чуждестранни граждани, които не желаят да бъдат с роднините си, защото ги карат да правят неща, които не харесват. Проблемът при тях е, че тъй като се жители на друга държава, е затруднено правото им на здравна помощ у нас , на образование.
Могат да получат социална и психологическа подкрепа, но за да бъдат лекувани се налага медиците да работят на доброволни начала.
- Една тенденция в последно време е самозапалването. Какво се случва в душите на хората, които се самозапалват?
- Самозапалването може да изглежда ефектен революционен акт, може дори да има своите поддръжници и обществен отзвук, може да даде редица ефекти към политическата динамика в момента... В основата си обаче това е нездраво движение, диаболично, вървящо против природата. Два са основните варианти за тълкуване: 1. Аз желая да ликвидирам себе си – акт на самоубийство, който се счита за грях във всички религии. 2. Действие, продиктувано от проблематичното убеждение, че си толкова значим, та посягайки на себе си ти ще разместиш пластове, ще промениш динамиката в средата около себе си.
-Защо напоследък все повече и повече хора посягат на живота си?
- Психоаналитичката Юлия Кръстева в книгата си „Китайки” говори за два типа самоубийство, визуализирани чрез литературата. При единия дава за пример руската поетеса Марина Цветаева, която казва „Аз не искам да умирам, аз искам просто да не съм”. Другият е с Кирилов от „Бесове” на Достоевски, който казва: Ако се самоубия ставам Бог, т.е толкова съм влиятелен, и мога да променя и да разместя пластове и реалности, че тази всъщност моя постъпка е равносилна на нещо генерално.
-Как мизерията и безработицата се отразяват върху човек?
- Зависи какво влагаме в понятието „мизерия”. Ако за децата преди 50-60 години върховна радост са били чаша боза и кесия бонбони, то днес фактът, че родителите на някой малчуган не могат да си позволят да му купят плейстейшън например може да е равнозначен на трагедия. Този въпрос всъщност синтезира повечето от нещата, които изговорихме по-горе. И нещо много важно – губи ни се понятието за „смирение”. Не примиренчество, не овчедушие, а именно смирение – осъзнаването, че понякога едно нещо се случва не за да ти навреди и лиши от удоволствия, а да ти помогне да израстнеш. И тогава не са необходими бунтове и крайни актове, а малко по-чувствителни сетива.
Интервю на Фрог нюз
