"Свирeпо настроение " е незабравим разказ на Радичков, нали не сте забравили как Бръмбара си търсеше прасето и току възкликваше: "Мамка му и прасе!". И аз съм в свирепо настроение, като гледам как ни затриват нашата България, мамка им и прасета.
И глупави студенти изпаднаха в свирепо настроение: "Червени боклуци! Оставка!"
Аз да бях на тяхното място щях ... щях да правя като тях. Възмущавам се от лицемерието си.
Светът е в свирепо настроение от лицемерната демокрация и от световната общност. Къде я видяхте тая демокрация, бре, къде е тая световна общност? Дайте ми телефонния й номер да й звънна.
Политолозите казаха световната общност и сякаш ви плюха в устата - вие след тях като папагали - "световната общност", та "световната общност".
Аз вече си казах, че съм лицемер - да бях студент, щях да правя, каквото студентите правят. Но аз съм дребен лицемер. В Русия, Германия, Франция се възмутиха, че САЩ подслушват света. Огромни лицемери! Те не се възмущават, а завиждат на САЩ, че са най-напред в комуникационните технологии и могат най-добре да подслушват.
В България настъпи деление: протестиращи и непротестиращи студенти и политици. При политиците - лесно. И да стачкуват, и да не ходят на работа в парламента - нищо. Искат Б. Борисов пак да овладее властта и те заедно с него. Да се уловят за шлейфа му, както в комиксите се возят на шлейфа на Батман.
При студентите е по-сложно. Медиците се учат на отговорност. Медик не може да каже "Аз няма да помогна на тоя пациент, щото сега протестирам." Инженерът не може да каже "тая формула не ме интересува, щото се боря за свобода". Извинявайте, драги студенти юристи, на вас по ви приляга. От малки се учете да пледирате за каузи, в които не вярвате. Бъдещите артистки и артисти...Хм... избрали сте много тежък занаят. Но ние ви обичаме и ви ръкопляскаме, нищо че и на сцената, и в живота говорите и вършите глупости. Вие, певци и певици...нищо няма да ви кажа, сами си знаете, че не можете да крещите до прегракване по улиците. В балетното училище си знаят, че ще се събудят схванати, ако пренощуват в окупирана аудитория и ежедневните екзерсиси няма да вървят. В музикалната академия, който ще става диригент, знае, че аплодисментите са без значение; на "Миса солемнис" опус 123 снобите ще ти ръкопляскат, щото е от Бетовен, пък тя е по-досадна и от хорала във финала на Деветата, дето е химнът на Европа. И Стокхаузен скандализира света, че таранът на кулите близнаци в Ню Йорк бил произведение на изкуството. Най-големите простаци са в Художествената, естествено, но дали си простак или нежна душа, там е без значение, важна е дарбата. Генко беше в перманентна стачка и свирепо настроение, псуваше всичко и всекиго и пак беше велик.
Не им е лесно на студентите. Освен на най-тъпите. Те ще станат политици. Сега те следват философия, социология, журналистика, рекламаджийство, пиараджийство. Учат се от професоря фитилджии. С лопата да ги ринеш. Толкова са много, че инфлация, бактън от тях. Викахме им диаматчии едно време. Един от тях с религиите се занимава, друг вика майната му на православието, важното е в НАТО да влезем, че тогава да видите какъв живот! Да бе, да, първият е дървеният философ Калин Янакиев, който разхвали студентския протест, защото е като лицемера Тартюф на Молиер; иска да има избори, за да стане депутат. Вторият е Мони Паси. В свирепо настроение съм и не спестявам имена.
Помните ли как започнаха младежките протести? Първом тък-ъ-дък, тък-ъ-дък по софийските улици, пърформънси с тъпани и вувузели, едно момиче се прави на картина на Дьолакроа с разголена цица, революцията води народа на барикадата. Антикомунисти, пък комунари?! Но кой ти разбира. Тя картината не е за Френската революция 1789 г., за Бастилията и пр., милички, тя е за Юлската революция 1830 г., която репродуцирала предишната власт, както българския протест, ако сполучи, ще репродуцира тиквенската власт. Не ви ли увряха тиквите да схванете?
При тиквата нямаше протести, когато Дянков режеше от науката, образованието и културата, а когато имаше протести, слугинските вестници на Пеевски си затваряха очите. Сега има протести. Защо? Защото може да има, преди не можеше да има, Б. Борисов беше наплашил мало и голямо. Мамка му и прасе.
На сцената на Сатиричния театър в София Константин Коцев-Пацо много хубаво казваше "мамка му и прасе". Веднъж той беше до мен, зад нас още двама, аз на волана, карах и пушех и Пацо, който не пушеше, изпадна в свирепо настроение. Не защото пушех, а защото аз пуснах радиото и запяха "Моето мъжко момиче". "Как мъжко момиче, бе!", взе да ми се кара Пацо. "За женско момче не можа ли да пуснеш?!" Милият Пацо! Умря през 2007 г. от Алцхаймер. Дано не е разбрал, че третият пол сега е световно насърчаван от правозащитниците и от съставителите на български учебници, просвещаващи децата по половите въпроси.
Но аз за протеста да продължа. Протестантите с тъпаните и вувузелите отидоха да се надупят на френския и немския посланик. Рефлексът на кучето на Повлов - навремето България се надупваше пред СССР. Вие да не вземете да повярвате на в. "Комерсант", че сега "Газпром" капитулирал пред нас, та кандисал за действително изключително изгоден за нас договор за газа по "Южен поток". Не бе, милички. България е дребна фигура на световната шахматна дъска, а Украйна не е дребна, особено откакто украинецът Хрушчов подари Крим на украинците. "Газпром" жертва малкия интерес заради големия - Украйна да не прави въртели с газопреноса. Сега ако и Кобрата набие Кличко...Не съм против украинците. И хич, ама хич не съм против украинките.
Българските протестанти ломяха стъкла на бял автобус, къртеха плочки и бордюри за барикади в 41-вия ден на протеста. Инфилтрирани наемници ги захранваха със закуски и утринно кафе да са ранобудни. Карай да върви. Дженк да става. "It‘s fun." Да ми отиваше на годините щях да съм с тях и волен...
Не бе, не Волен Сидеров; ами волен ездач, Easy Rider яхнал моята детска мечта Харли-Дейвидсън с банда рокери към морето да нервим тулупите. Тях ги нямаше в Евксиноград, но карай да върви, карай да е весело, важно е изживяването.
По-добре студентите да си прекарват нощите в аули, отколкото в нощни клубове - писа ми онзи ден един читател. А друг ми прати мате от Аржентина. Как разбрал, че ценя мате? Казвахме му йезуитски чай, вероятно йезуитите го донесли от Южна Америка и сега аз, стар за младежките изживявания, търся си кратунката за мате и бомбилята, "bombilla" е сребърната тръбичка, с която се смуче мате. Полезно питие, защото съдържа витамин В3, който е никотинова киселина, но Ш-ш-ш-т! да ме не чуят войнствените забранители на тютюна и алкохола. Няма да издам тайната, че непушачите са по-застрашени от Алцхаймер, отколкото пушачите. За "българския чадър" издадох тайната и един читател изкрейзи. Ще си мълча, че да не вземе още някой читател да изкрейзи, ако издам тайната как Владо Костов, аз и Томски щяхме да правим телевизионен "Наблюдател" и го направихме само Томски и аз, защото Владо щеше да си загуби хубавата пенсия от радио "Свободна Европа", ако не си останеше потърпевш от българска сачма с рицин, дето му била заседнала в надбъбречната му лой, та не го убила. Тогава в. "Демокрация" с главен редактор Йордан Василев, мъжът на Блага Димитрова, написа, че Владо бил полковник от разузнаването, аз подполковник, Томски майор. Ядосах се на в. "Демокрация". Владо полковник, пък аз само подполковник. Това беше през 1993 г. и се полагаха устоите на демократичния печат. Всеки журналист мечтае за своите десет минути слава. А си имам моите, макар и десет секунди. Казах по ефира във "Всяка неделя", че в Чернобил е станала авария и ме чуха в Румъния и западно от България, понеже тогава "Всяка неделя " беше слушана и трансгранично и вярвам немалко хора съм алармирал да си стоят вкъщи със затворени прозорци. Само дето не казах Чернобил, а казах Чорний был, щото си рекох, че шведите от лабораторията в Упсала, дето ги чух на моя US военен късовълнов приемник, по не знаят руски от мен.
Настръхнаха тогава началниците ми, които ме бяха уволнили от БТА, за да не мога да казвам новини. Аз ги ядосвах, понеже вечно закъснявах за летучката в 10.00 ч., и те казваха: хайде, Джимо, кажи световните новини, пък аз ги знаех по-добре от всеки, щото след вечерно дежурство отскачах при Владо Костов в "Работническо дело", слушах световните радиостанции, в 03. 00 ч. давах на Владо моята анонимна колонка "Новини от последния час", връщах се вкъщи, превъзбуден от работа не заспивах, превеждах Хемингуей и Фицджералд. Вземах пари колкото няколко заплати. Понеже им се зловидеше и искаха да ме хванат на тясно, отмъстих им. Имаше почин "самооблагане" - на общо събрание на колектива всеки поотделно обявяваше: аз 1% от моята заплата, аз с 1.5 " се самооблагам и т.н. Аз, за да ги унизя, казах 7% и ги смачках. Те трябваше да наддават в патриотичния почин. Станаха пререкания на събранието: Ние плащаме партиен членски внос, а Джимо не е партиец, така че не е справедливо да се равняваме по Джимо и т.н. Сполучих да си навлека трайна, искрена омраза. И сега си навличам хейтъри. Не знам какво щяха да ми направят за това, че казах в ефир какво е станало в Чернобил. Те махнаха с ръка след няколко дни, когато ТАСС смутолеви за Чернобил, и "Работническо дело" помести няколко реда в дъното на последната си страница. Важното е, че им натрих мутрите. На Б. Борисов, комуто Кеворк се подмазва, още не са му натрили мутрата . Макар във Вашингтон да казваха за ББ каквото Ф. Д. Рузвелт казвал за никарагуанския диктатор Сомоса: "Той е кучи син, но е наш кучи син". Не проумявам. Щом вече не проумявам света, май ми е време да си ходя, а? Е, не съвсем.
Позвъни ми на вратата една много красива дама. Посочих й закачалката в антрето, казах й: събличай се, но не съвсем.
Димитри Иванов
в. Сега
