Има изкуствено повишаване на посещаемостта в болниците. Куцо и сакато е в тях, за да са задръстени отделенията и да се отчита висок разход.
Това каза пред журналисти в парламента управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова. "През септември болниците отчетоха 135 милиона лева реален разход, от което ние заплатихме 80%. Заявките, които идват за октомври, са за над 105 милиона лева”, добави д-р Тодорова.
„Оказва се, че касата не плаща на пациента, а плаща, за да се издържа болницата. Физическите лица са константа сравнително, обаче хоспитализациите са много завишени. 100 000 повече хоспитализации ще има тази година в сравнение с миналата. По 700 лева средна цена на клиничната пътека – ето ги 70 милиона лева преразход”, обясни Тодорова.
„В доклада на Световната банка от септември се казва, че 30 % от пациентите влизат повече от два пъти в болница в рамките на година, което не е нормално. Една – четвърт от приетите пациенти за миналата година са били веднъж в една болница и за същото заболяване влизат във втора болница. Това говори, че първата болница не си е свършила работата, но е взела парите”, разкритикува лечебните заведения Тодорова.
„Трябва чисто законово да се даде място за продължително лечение. В България на практика няма легла за продължително лечение и долекуване. Не може да има само болници за активно лечение. След активното лечение човекът трябва да попадне в друго отделение или заведение, където да бъде отглеждан. Трябва да има такива болници или отделения", заяви д-р Тодорова.
„Крайно време е пациентът да има идентификатор и да се маркира в момента, в който влиза за преглед, за да го виждаме в реално време. Това е най-бързата работа - един четец струва 8 лева. Най-лесното е да има четец за всеки кабинет, за всяко приемно отделение. Ще ни се това да може да стане догодина", посочи тя. „Всеки има лична карта. Въпросът е как да идентифицираме децата", добави д-р Румяна Тодорова.
„Стига да има воля, това ще стане. Въпросът е на организация - все пак това са 30 000 лекари и ще има отпор", обясни Тодорова. По думите й здравната карта е нещо скъпо и е хубаво да носи допълнителен обем от данни и да има и европейско значение.
„Отвоювахме да вкарат 104 милиона лева в разходната част. В касата са, под условие, че Надзорният съвет може да вземе решение да ги харчи, само ако представи мерки съвместно с Министерство на здравеопазването до 1 януари. Тези мерки са свързани с оптимизацията не само на разходите, на контрола, а и изобщо в цялата политика.
Има какво да се прави. Системата е тромава. Ефект няма да има на 1 или 2 януари, но трябва да покажем, че нещата трябва да вървят в правилна посока, сега е хаос", подчерта д-р Румяна Тодорова.
