Национална кампания за включване на Седемте рилски езера в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО започва сдружение „Зелени инициативи".
Това обяви председателят на сдружението Диана Хусеин на кръгла маса, посветена на бъдещето на Рилските езера. Смятаме, че езерата отговарят на критериите на световната организация. Според Конвенцията на ЮНЕСКО природното наследство се отнася до изключителни физични, биологични и геоложки образувания, местообитания на застрашени видове животни или растения и местности с научна, природозащитна или естетическа стойност, а Седемте рилски езера притежават тези характеристики.
Вписването им в този списък ще им даде специален статут и защита. Кампанията ще включва и интернет референдум за влизането в ЮНЕСКО. Резултатите от него ще послужат за основание на българските институции да направят предложението.
Безспорен е фактът, че през последните години районът на Седемте рилски езера е обект на засилен туристически интерес, който вероятно ще продължи и занапред.
Същевременно в близост до езерата, в района на Сепарева баня и Говедарци е заявен инвеститорски интерес за построяване на целогодишно функциониращ мегакомплекс с 20 хил. легла. Според нас реализирането на подобен проект допълнително би допринесло за увеличаване на потока туристи към езерата и би застрашило биоразнообразието. Затова днес е изключително актуално да бъдат обсъдени и реализирани мерки за регулирането му и създаване на необходимата инфраструктура, подчерта Диана Хусеин.
Изследванията на специалистите по екология показват, че и в момента неконтролираните туристически посещения на езерата водят до започване на процес на антропогенна ерозия. „Едва ли някой от инвеститорите, вложили средства в туристическото развитие на региона и построяването на лифта, си е поставял съзнателната цел да унищожи един от символите на България", заяви зам.-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов на кръглата маса.
Според него въпросът не може да бъде решен само чрез изолирането и ограничаването на човешкия достъп до него. По-скоро е нужен устойчив подход в развитието, при който всяка икономическа инициатива да е в рамките на опазването на региона и околната среда.
Проф. д-р Вълко Бисерков, директор на Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН изтъкна, че възникването на проблема с ерозирането на езерата е могло да бъде предвидено още преди построяването на лифта до тях.
Според него само след преодоляване на нежеланието или неспособността на местната, изпълнителната и съдебната власт да въведат ясни правила за развитието на региона, може да се създаде и регламентира модел за бъдещо развитие на усвояването на специфични планински райони за туризъм. Институтът следи отблизо проблемите и се ангажира с изготвянето на експертни становища по него.
