Президентът Първанов изравни рекорда на Иван Вуцов и си вкара два решителни автогола за кратък период от време. Първият ритнал в мрежата преди два месеца като поръчал да се организира шумно честване на 60-годишнината от създаването на Първо главно управление на Държавна сигурност – външното разузнаване.
Д-р Рихард Зорге
Още тогава е било ясно, че вероятността да си вкара втори е страшно голяма. Направи го преди два дни, като отмени първата си заповед.
Това е голям гаф. Ако е по съвет на хора от екипа му, трябва хвърчат гали. Ако сам е родил идеята - още по-лошо.
Георги Първанов е историк. Няма начин да не знае, че първите ни разузнавачи в по-новата българска история са онези наши дядовци, събирали сведения за руските, румънските и финландските войски, дошли да ни освобождават през 1877 - 1878 г. Можеше да го свърже и да поръча честване на 130-годишнина от първите бойци на „тихия фронт”. Можеше да отиде и по-далеч, да отпразнува първият разузнавателен дозор, докладвал на Аспарух, какво е положението отсам Дунав.
През последните дни немалко ветерани от тази служба се кахъряха, че нито му е времето, нито повода, да се правят шумни тържества. Бяха и притеснени от евентуалното медийно присъствие. Чудеха се как ще пият шампанско с хора, с които допреди 17 години са се дебнали от двете страни на Желязната завеса като авджия дивеч. Един от тях направо заяви: „Чудя се на Първанов как сам се набутва да му извадят отново рефрена за Гоце...”
А може и това да е била целта: обществото да види, че президента не само не се срамува, а се гордее с миналото си на сътрудник на ДС. Но чак да черпиш за това...
В задачата има още едно неизвестно: подкрепил ли го е вътрешния министър Румен Петков или „да”. Това е важно, защото точно Петков бе този, който извади досиета на журналисти, което повлече крак и се стигна до папката на Гоце.
Могат много неща да се напишат, но едва ли има смисъл. И ученици да беше питал президента, щяха да му кажат, че подобно тържество е коварен капан: все някой щеше да подхване темите за Георги Марков и „българския чадър”, за атентата срещу папа Йоан Павел Втори, за това как нашите момчета са предупредили Кадафи, че ще го бомбят американците и т.н. Там вероятно щяха да бъдат и колеги на избягалия през 1970 г. наш разузнавач Стефан Свердлев (така е записан в архивите на КГБ и ЦРУ), който описал пред американците, как нашите разведки пренасяли наркотици от Близкия Изток към Западна Европа, а парите „изпирали” чрез авиокомпания „Балкан” и ги внасяли в швейцарски банки...
Както казват хората: "Що ти трябваше на баир лозе", г-н президент?
Представете си и друга картина. Първанов чете слово, а на първата редица пред него са се строили колегите му от „онзи” период Ахмед Доган, Юнал Лютви, Красимир Каракачанов и пр. знайни и незнайни бойци на „тихия фронт”. Какво шампанско, какви медали, какви пет лева, би си казал всеки нормален българин.
Добре че все пак ни чакат истински футболен финали, като този между Милан и Ливърпул, за да видим истински голове. И истински мъже.
