ПОЛИТИКА

Една година преди редовните парламентарни избори у нас партиите започнаха трескава подготовка. Едновременно с това обаче, те потайно се озъртат за евентуални пред или следизборни партньори.

Елизабет Дафинова

На всички вече е ясно, че времето на абсолютноте мнозинства е безвъзвратно отминало, никой вече не може да спечели пълна изборна победа и България ще се управлява от коалиции оттук насетне.

Миналата седмица под сурдинка се разнесе мълва, че НДСВ и ДПС на ниво зам.-председатели (Милен Велчев и Йордан Цонев) водят предварителни разговори за създаването на Либерален алианс, с който двете партии да се явят с обща листа на парламентарния вот. Зам.-шефът на жълтата партия категорично отрече пред Frognews.bg тази информация, а пресцентърът побърза да разпространи социологическо проучване, което показва, че НДСВ има реален шанс за самостоятелно влизане в следващия парламент. От ДПС също казаха, че не се чували за подобни преговори.

Идеята за Либерален алианс не е нова - тя съществуваше и преди парламентарните избори през 2005 г., като тогава за трети участник във формированието се спрягаше отцепилото се от царската формация „Ново време". Именно заради него кръгът „Панайотов" изрови земята със зъби и нокти, за да провали тази възможност, въпреки че някои социолози предричаха на това обединение по-голям изборен резултат дори и от БСП и евентуален втори мандат за управленската коалиция НДСВ-ДПС.

Пак преди вота през 2005 г. се очерта още един вариант за повторно премиерстване на Симеон Сакскобургготски. Политически инженери дадоха идеята тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов, който беше в апогея на своята популярност, да създаде отделна партия, с която да се яви на изборите, а след тях да влезе в коалиция с НДСВ. Предполагаше се, че процентите на двете формации ще бъдат достатъчни, за да управляват и да оставят левицата в опозиция. (Вероятно при подобна конфигурация щеше да се осъществи и мечтата на Борисов да стане вътрешен министър.) Но близките тогава да царя кръгове не харесаха и този вариант и той не беше проигран. И така се стигна до настоящата тройна управленска коалиция, а Симеон беше принуден да се отметне от думите си, че няма да прави коалиция с БСП. Това пък може би е една от причините за смяната на кръга от фаворити около него.

Близките до царя много добре знаят, че той е прагматичен и предпазлив човек, и обикновено се подсигурява с резервни писти за действие в зависимост от промените в ситуацията и политическите реалности. Затова те не изключват възможността в един момент все пак да бъде задействан аварийният изход Либерален алианс. Макар че преговорите ще се окажат доста тежки и поради факта, че Ахмед Доган веднъж вече се е парил в 38-ия парламент с Обединението за национално спасение (ОНС), в което освен ДПС влизха още пет партии на земеделци, либерали, десноцентристи, еколози и монархисти (БЗНС на Милан Дренчев, „Нов избор" на Димитър Луджев, Партия на демократичния център на Венцеслав Димитров, Зелена партия на Ал. Каракачанов и ФЦБ на Христо Куртев). Самият лидер на ДПС тогава прецени, че експериментът е неудачен. Сега обаче има нови обстоятелства. И ДПС, и НДСВ са членове на Либералния алианс. А поради пълноправното ни членство в ЕС партията на Доган трябва да положи повече усилия да размие етническите си очертания и в този контекст приемането на българи за членове и поставянето им на ключови постове не е достатъчно.

Във всеки случай проектът Либерален алианс за избори 2009 не е прибран и заключен в чекмеджето. Но преди да седнат на масата за преговори и НДСВ, и ДПС ще трябва да си направят много точна сметка какво биха спечелили и какво биха изгубили при евентуално съвместно явяване на парламентарния вот. И в случая вече не става дума само за аритметичния сбор от гласовете, които би могла да привлече едната партия или да донесе другата.

Вторият проект от 2005 г. - партия на Бойко Борисов - е осъществен в общи линни. Социолозите поне засега дават добри шансове на ГЕРБ за спечелване на най-висок изборен резултат. И тъй като в тази формация са фокусирани в най-голяма степен новите надежди на избирателите, то влизането й в предизборни коалиции с когото и да било от статуквото не е препоръчително. В тази насока са и заклинанията на неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, въпреки че вътрешни хора споделят, че той от време на време продължава да се среща с царя, независимо какво твърди пред медиите. Преди няколко дни например в интервю за в. „Труд" столичният кмет изрично се кълне, че коалиция с царя няма да прави, той дори бил отказал да бъде депутат от НДСВ. Както обикновено Бойко попремълчава истината и поизкривява фактите, за да ги намести в желаното от него русло, т.е. внушение.

През 2005 г. Бойко Борисов беше водач на царските листи в Благоевград и Пловдив-област. Той проведе предизборна кампания по свои си правила, но не постигна очаквания от него резултат. А от депутатството се отказа, защото много искаше да стане вътрешен министър или поне да си остане главен секретар на МВР. Само че царят вече не беше в такива позиции като през 2001 г., а и безпардонният Румен Петков даде ясно да се разбере, че няма да цепи басма на никого, че той ще свири първа цигулка в МВР и ще контактува с медиите. Т.е. мястото под прожекторите се оказа твърде тясно за арогантния Румен и жадния за похвали и внимание Бойко. И който беше в по-слаба позиция, трябваше да отстъпи. Бойко се поразсърди на царя, но надутият му рейтинг го изстреля в кметското кресло на столицата. Ама сърчицето му и манталитетът му си останаха в МВР, и това много си личи. Самият Борисов в други интервюта, за които може би е забравил, че е давал, се жалва колко много искал да остане в МВР, но царят не му помогнал, не си мръднал пръста и т.н. За него не е никакъв проблем днес да говори едно, а утре със същата невинна убеденост точно обратното. Или днес да призовава Доган на една ръка разстояние, за да му покаже кой е мухльо, а пък утре да тръби из медиите, че лидерът на ДПС е най-великият политик. И така, както днес се кълне, че коалиция с царя няма да прави, то утре може на всеослушание да обяви, че най-естественият му съюзник е именно Симеон. Така че, ако НДСВ се пребори за място в следващия парламент, нищо чудно да управлява и трети мандат този път в коалиция с ГЕРБ.

Между другото, шансът да управляват с ГЕРБ имат и БСП, и ДПС, и „Атака" - нищо, че сега Бойко стреля във всички посоки като пиян каубой в кръчма.

Що се отнася до участието на СДС в избори 2009, то до голяма степен май ще прилича на ексхумация на труп. Дори и абревиатурата вече не може да се изтъргува на сметка. Синята партия отдавна се е превърнала в куха черупка - без идеи, без кадри, без нови лица (а пък новият й лидер се държи неадекватно), без енергия, без политика. Затова пък близнакът й ДСБ кипи от енергия и се дере настървено като зло куче на верига. Проблемът обаче е, че и зомбитата на Костов отдавна вече не правят политика, а са я заменили с провеждането на милиционерски активни мероприятия под ръководството на генерал Наско. Самият Иван Костов седи невъзмутим в „небесния си чертог" и се държи сякаш няма нищо общо със случилото се и случващото се в тази държава до този момент. Не случайно по-умерените и реалистично настроени негови последователи се отдръпнаха от първата бойна линия. Във всеки случай поведението и на двете десни партии разочарова и отблъсква дори и малкото им останали симпатизанти.

Любопитна е заигравката на ВМРО с ЛИДЕР, партията на Христо Ковачки -демек на воеводите с едрия бизнес. Очевидно в предстоящите избори Краси Каракачанов е решил да заложи на парите, без значение какви са и откъде идват, а не толкова на идеите. Иска му се да играе на сигурно, въпреки че дебелият портфейл на ЛИДЕР никак не е сигурен трамплин за скок в парламента и следващото управление. Местните избори показаха, че не всеки път хвърлените милиони осигуряват кметско кресло. Пък и властимеющите неминуемо ще намерят начини за противодействие. Тия дни покрай частичните избори в Сандански премиерът Станишев се зарече да обяви война на купуването на гласове. Освен това, когато една партия сменя партньорите си на две или четири години според материалните им възможности, неминуемо тръгва по пътя на куртизанката и олеква някак си в политическото пространство.

Доста странна и популистка е и тезата на Каракачанов за подписване на декларация или пакт за изваждане на ДПС от властта. Как ще стане това, ако електоратът на движението пак гласува дисциплинирано и масово? И в крайна сметка ДПС отново влезе в НС с подобаващ брой депутати, а пък ВМРО-ЛИДР имат много по-малко или изобщо нямат? Освен това ДПС вече има приличен стаж в това как се търгува подкрепа за кабинети или управление в коалиция. Да не говорим, че една демократично избрана партия, каквато е ДПС според законите и в очите на Европа, няма как да бъде отстранена от властта с декларации, договори и заклинания. Другото означава излагация пред цивилизованите държави.

Явно автентичните десни формации са изчерпани, изхабени и обезкървени до такава степен, че чак са започнали да се израждат. И от тях идват предложения като импийчмънт на президента, защото не свикал Консултативния съвет за национална сигурност по някакъв си повод или пък забрана за участие на ДПС във властта чрез клетви и договорни клаузи. И колкото по-безумни умотворения хвърлят в общественото пространство лидерите на десните партии, толкова повече намаляват желаещите да си партнират с тях (справка - Яне Янев, лидер на „Ред, законност и сигурност") или пък да гласуват за тях.

Засега май само БСП още не се озърта за коалиционни партньори, но то е, защото преди това има да разрешава много тежки и сложни вътрешни проблеми. Всъщност, от степента на разплитане (или разсичане) на червените гордиеви възли ще зависи и коалиционната политика на столетницата.