Днес 19-ти ноември е международният ден на клозета. А той пък е маркер за принадлежност. И културна, и географска. Да! След многовековно ходене на българина „по вънка” цивилизацията навлезе и по нашите земи, но май още не е стигнала до обществените тоалетни. Тъкмо по тях точно разпознаваме „де е България” – в Европа или в Ориента. Другояче казано – не само по дрехите, но и по клозета ще ни познаят...
Твърди се, че от момента, в който тоалетните замирисват, стават мръсни и неподдържани, без тоалетна хартия и сапун, започва Ориентът. И очевидно това е точно така. Не може да го опровергае никой, който е пътувал по маршрута Виена-София, напр. Нещата замирисват още от бивша СФРЮ, а след българската граница стават направо Дантевски, в смисъл на „надежда всяка тука оставете”.
Спомняте ли си 2009 г., когато България лъсна като турска тоалетна (тур. кенеф от kanif) върху декоративно пано в централата на Европейския съвет в Брюксел. Паното си играело с предразсъдъците, показвайки всяка държава-членка на ЕС с клише за нея. Изложбата носеше името "Entropa" и беше съставена от модерни инсталации, като България беше представена с конструкция, която изобразяваше "турска тоалетна" - тип клекало, според превода на френски и английски на табелката под творбата. Не стана ясно дали чешкият художник Давид Черни, автор на паното, е имал взимане-даване с нашенските вецета, но едва ли изобразеното му е хрумнало априори. Презентацията му обаче възмути целокупното национално чувство на българина и всички ние гръмко ревнахме срещу артинсталацията, без да си дадем сметка, че трябва да „има нещо гнило” в цялата тая работа. В смисъл, че след като представата за нашенската обществена хигиена е точно такава в европейското око (а може би и нос), явно крушката си има някаква опашка, колкото и унизителна и миризлива да е тя.
Има ли смисъл да се изреждат най-гнусните обществени тоалетни? Сигурно е, че всеки има какво да добави в този списък – гаровите клозети се конкурират по ужас с училищните, те пък с някои от прилежащите към заведения или други обществени места. По-лъскавите в това отношение правят приятно изключение – те вече почти по правило предлагат не просто сносни, ами направо луксозни места за „оправяне на грима”, както е популярно да се казва евфимистично, за да не се посочва точната причина за оттеглянето до „едното място”. За сметка на това болничните и школските са повече от покъртителни. Спомняте ли си преди години, когато ученици и възрастни от столично училище клекнаха на този ден за минута в знак на желанието на децата училищните тоалетни да бъдат оправени. Даже бяха поканили и тогавашния министър на образованието Сергей Игнатов като патрон да кампанията да се включи към събитието и да изрази солидарност, клякайки и той.
Показателен е и друг пример, в който в столично училище родителите се хванали да финансират „рифрешването” на тоалетните на своите деца след посещение на група техни френски съученици, които били подобаващо отвратени до степен, че се стискали дни наред, докато едно от децата-гостенчета за малко да получи преплитане на червата. Срам и резил! Също като резила на една берлинска гара, където, посещавайки обществената тоалетна, човек установява, че българският език е международен. Да, точно така. На вратите там пише на турски, български и арабски: „След употреба, моля пускайте водата”. Като осмислиш написаното и езиковата компания на това послание, гордостта ти минава и заминава, редом с нуждата...Е, остава и едно утешение, че воланът бил по-мръсен от градски клозет. Установили го британците.
Пак те казват, че по дъската на градска тоалетна имало някакви си 80 бактерии; направо нищо работа, ама не се знае кои точно тоалетни имат предвид. Нашенските едва ли някой си е правил труд да изследва, а и едва ли би било приятен научен експеримент. След статистиката предоставяме и малко исторически факти: Първите тоалетни са се появявили 2500 години преди новата ера в Индия и Пакистан. Те позволяват измиване с вода и са свързани с обща дренажна система. В Рим тоалетните са обикновено част от обществените бани. През 1681 година за първи път се използва френската дума тоалетна. Първоначалното значение на думата е процедура за правене на прическа и обличане, оттам се появяват и думите тоалетен стол и тоалетна вода. В началото на XIX век се появяват първите обществени тоалетни с чинии и възможност за сядане. През 2001 година пък е създадена Международната организация на тоалетните. Има ли наши членове и кои са те с български адрес не ни е известно. Но със сигурност би си струвал опитът да се приобщим към цивилизования свят, обръщайки сериозно внимание на хигиената, в това число и обществената. Та, честит ви ден на тоалетната! И сполука!
