Нужна ни е спешна промяна на политическия модел, за да няма купуване на гласове на избори. Това заяви пред журналисти президентът Георги Първанов. Това стана след откриването на Деветата международна писателска среща в НДК.
Срочно трябва да се проведе радикална реформа на политическия модел в България, започвайки от начина на финансиране на партиите, през регистрацията на партиите, част от които съществуват само заради бизнеса, който съпътства тази дейност, и завършвайки с организирането на избирателната кампания, заяви още Първанов. Според него са нужни и промени в избирателната система, за да могат избирателите да гласуват за хора, а не за партийни листи.
Радвам се, че имам честта да открия Деветата международна писателска среща в България, заяви президентът Първанов преди да отговори на въпроси от българското всекидневие. Той поздрави гостите от Турция, Русия, Азербайджан, САЩ, Израел, Индия и др. страни и им припомни, че България е родина на третата световна азбука и твори своята история и литература на свой език от векове. Срещата е под неговия патронаж.
Участват 60 творци от цял свят. Организатор е Съюзът на българските писатели с председател Николай Петев. Още преди дни Петев се обърна към всички, които обичат литературата да заповядат на срещата, която ще се проведе в София и Варна. Мотото на Деветата писаелска среща е „Силата и слабостта на думите в информационната епоха".
Участниците в срещата поздрави и Стефан Данаилов, министър на културата.
Някои млади автори обвиниха организаторите през седмицата, че провеждат казионно мероприятие, на което не присъства новата българска литература.
Не продавай, дъще
Николай Петев
(откъс на седмицата от сайта на СБП)
Коминът на старата прадядова къща дими. Извисява някакви нови, бели, като
че ли непознати послания към звездите. Поне неразбираеми от мен. Кой ли ги
изпраща? Кой ли ги разбира? В едно съм сигурен - старата къща нови думи ни
казва. Това е така, може би, защото в нея живее моята малка едногодишна дъщеря.
Явно тя ги изпраща. Какво ли казва на тъмното небе и на мразовитите трепкащи
звезди? Какво ли е по-различно от моето детско послание, от това на баща ми, от
това на дядо ми Никола? И защо толкова ме интересува? Когато искаш
да разбереш някого, то е защото го обичаш. (Бащите много се разтапят по
дъщерите си. И обратното. Науката е дала своето обяснение.) Аз толкова я
обичам, че искам да й кажа всичко, което знам, да й говоря, дори когато съм
излетял през някоя сутрин заедно с лястовиците на юг към звездите. Те вечно са
изпращали и посрещали човека. Хладни и топли, изгряващи и залязващи, вечни.
Когато аз няма да мога да й говоря, те ще продължат да й изпращат сигнали.
Вдигай глава и ги слушай, дъще. Човек, който не гледа небето, е свит, може би -
потаен и прикрит човек.
Мило мое момиче,
Твой ще бъде новият свят. И аз едва ли ще мога да го предугадая, да го предположа, за да те запазя и съхраня в шепа, в гнездо, под покрив, завивка и с душа. Ти ще четеш това писмо вече когато си голяма, когато ще знаеш много повече за света, пък и за себе си. Дали няма да ти се стори претенциозно? Повярвай, не искам да е така. Просто искам да ти помогна, за да бъде животът ти пълен, дълбок, сътворителен, умен и красив. Моят бе такъв. И ти ще имаш деца, и ти им напиши писмо. Длъжни сме.
Предлагаме и стихотворение от неучастник в Деветата международна...
Безпаметно затишие
Vanya 777
застанал в брега
на влажният си поглед
се спускаш нежно
в деколтето
от преливащи чувства
и изпиваш с пръсти
тръпнещи стонове
отекващи
(като камбана)
в бялата ми кожа
откъсваш сладостта
разтворена страст
до задъхване
и потича
сатенът под нас
за да се слее
с храма
от спрялото
в стрелките
безпаметно затишие
претворено в прегръдката
на утро изтъкано
от - обичам те
