Да затворим страницата с преименуването на турците и да я пратим в учебниците по история. Не бива да се забравя, че хора бяха изтезавани заради имената им, категоричен е депутатът Юсеин.
Ахмед Юсеин е зам.председател на парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията. Депутат от ДПС в 38-то, 39-то и 40-то народно събрание. Автор е на няколко поправки на Закона за репресираните от тоталитарния режим. На 7-та Национална конференция на ДПС през 2003 г. предложи съдът в Хага и Карла Делпонте да поемат делото за Възродителния процес.
Интервю на Мая Стоянова
- Г-н Юсеин, все повече се налага тезата, че възродителният процес трябва да влезне в учебниците по история, но самото дело за преименуването е зациклило от години и поради изтичане на давностния срок може да няма осъдени. Каква е позицията ви по тази тема?
- Асимилационният акт на режима на Живков срещу някои малцинства трябва да влезне в учебниците по история категорично. Даже сме закъснели. За това вина имат и историците, които сякаш се страхуват да бръкнат в тази рана и да я опишат. Децата трябва да знаят как са сменяни имената, кой е измислил и провел тази лудост, но и как виновниците са наказани от правосъдната система. Тук се сблъскваме с факта, че това значимо дело е пред провал.
Преди година прокурорът Първанов беше поканен в
парламентарната "Комисия по правата на човека и вероизповеданията" по настояване на ДПС. Поводът беше искане на Парламентарната асамблея на съвета на Европа в Страсбург да предоставим информация до къде е стигнало въпросното дело, има ли осъдени, какви са обществените настрония и историческа справка за преименуването на турците от комунистическия режим на Живков. Група политзатворници са подали жалба в Съвета на Европа срещу неефективната съдебна система в България и спряното дело. Този протест стана повод Страсбург да изпрати у нас м.г. свой представитнел - Хана Северинсен. Тя е констатирала, че разследването е блокирано, няма осъдени, а институциите бездействат.
-
Каква е ролята на политическия елит за това забавяне?
- Говорейки за преименуването на българските турци, не трябва да премълчаваме и един тревожен факт. Целият политнически елит и институциите в България се държат като щраус, заровил главата си в пясъка. Ни чули, ни видели, че едно от най-мащабните съдебни дела на 20-ти век се проваля. Крайно грешно е Възродителният процес да се представя като тема и проблем само на ДПС и турците. Питам, защо политиците, демократи и правозащитници, мълчат. Щом има накърнени човешки права, то това трябва да е проблем на всички демократи, независимо от кой политически спектър са. Безспорен факт е, че освен ДПС, няма друга политическа сила, правозащитна организация или институция, която да е провела срещи с прокурори и съдии, да е предприела действия, за да се изчисти това тъмно петно от името на България.
- В обществото витаят съмнения, че провалът на делото е договорена сделка между коалиционните пратньори БСП и ДПС?
- Това е абсурдна теза. За сделка и дума не може да става. Никой в ДПС не може да търгува и спазарява страданията и репресиите на турския етнос. Още повече, че нашият председател и част от ръководството на партията са лежали в затворите, имали са преки контакти с репресираните, споделяли са съдбата им. Критикуват ни, но с какви средства трябва да действаме - да затваряме пътища, да вдигаме бунтове, да правим демонстрации и т.н.?
В управлението на страната ДПС участва заради вота на избирателите, които ни посочиха като трета сила. Що се отнася до БСП, искам да вярвам, че са реформирана левица от европейски тип, която ще намери сили и политическа воля да се разграничи от престъпниците, извършили преименуването на турците и да ни подкрепи в търсенето на справедливост.
- Ахмед Доган бе категоричен, че за престъпления срещу човечеството давност не може да има. Какъв е този давностен срок, с който прокуратурата иска да се оправдае?
- Точни са думите на г-н Ахмед Доган - за престъпления срещу хората давностен срок не може да има. Опитите да внушат някакви срокове от 20 или не знам колко си години, е просто пълно нежелание да има процес и да си измият ръцете. Нацистки престъпници, укривали се близо половин век, бяха съдени през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век във Франция и Италия. Садам Хюсеин получи присъда за масови убийства, станали преди повече от 20 години. Хага продължава да издирва военнопрестъпниците от Сърбия, но в България съдебната система си има алиби - давностен срок. Ако изтече, ще е по нейна вина и нехайство.
На 7-та конференция на ДПС през 2003 г. аз направих предложението Възродителният процес да бъде поет от съда в Хага, а Карла Делпонте да прави разследването. Но след това някои медии и политици ни нападнаха, че проблемът е вътрешен и можем да си го решим в България, да не злепоставяме страната. Но фактите показват, че политическата ни класа и съдебната система не са в състояние да въздадат справедливост. Затова вероятно ще се търсят и други ефективни пътища.
- Вие следите делото срещу възродителите от самото начало. Как се стигна до тази 17-годишна безплодна одисея?
- Разследването на престъпленията по време на Възродителния процес започна още през 1990 г. с отделяне на материалите по случая от прословутото дело N 1. През следващата година Прокуратурата на въоръжените сили повдигна обвинения срещу Тодор Живков, ген. Димитър Стоянов, Петър Младенов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински по чл.162, ал.1 от НК, за проповядване и подбуждане на расова и верска вражда. През 1993 г. прокуратурата се отказа от това обвинение и отправи ново по чл. 387, ал.2. До сега делото близо 10 пъти е спирано и възобновявано, връщано за доразследване, прехвърляно по компетентност между отделни нива в системата на прокуратурата. От него са отделени и образувани други 5 дела. Голямото зацикляне стана през февруари 1995 г. Военната колегия на Върховния съд връща делото за ново разследване, с изричното указание да бъдат разпитани всички лица, които имат отношение към репресиите през периода 1984-1989 г. Това, на практика, е абсурдно изискване, защото реално става дума за призоваване не на стотици, а на хиляди свидетели.
Есента на 1998 г. делото е прекратено срещу Живков и Димитър Стоянов, поради смъртта им. По-късно е спряно наказателното преследване и срещу Георги Атанасов, но през януари 2001 г. бившият премиер на страната отново е привлечен като обвиняем. С помощта и на Република Турция са установени и разпитани 312 свидетели, но все още съдебните органи не са установили точните адреси на 126 лица, за да дадат показания. На този етап становището на Главна прокуратура е, че делото, което сега е под N II-048, ще бъде възобновено след като се съберат необходимите доказателствени материали и по преценка на прокурора, който го наблюдава.
- Излиза, че отговорността се прехвърля между прокуратура, следствие и съд с институционални хватки. Според Вас, основателен ли е мотивът на магистратите, заради 126 неоткрити свидетели, да се блокира важно дело?
- Това оправдание е несериозно. Тежко репресираните по този процес са около 1300 човека. 517 от тях са лежали в лагера на о.Белене, знаят се поименно, публикувани са в Държавен вестник, признати са за репресирани. Известни са и политическите затворници с присъди. Над 300 пострадали са разпитани. Много от тях пристигнаха чак от най-южните райони на Труция, на собствени разноски, с надежда за справедливост. В Държавен вестник може да се намери и прословутият Указ 1313, с който БКП и Живков раздадоха официално държавни награди на близо 200 отличници, провели възродитерлния процес. В отделните райони на страната се знае кой служител на МВР и БКП е вършил изстъпления и си е превишавал правата, кой е издавал заповеди за насилие, кой е наредил на 26 януари 1984 г. армията и воена техника да бъдат пратени за потушаване на мирна демонстрация в Момчлиград. Установен факт е, че близо 40 процента от изпратените по затворите в Белене от кърджалйски окръг са от района на Бенковски и Кирково. Но това не е защото там са живели най-големите противници на комунизма, а местният началник на МВР се е престаравал. За дреболии е прекършвал човешки съдби, за да получи нашивки и награди. Публична тайна са и имената на голяма част от физическите извършители на убийствата по време на бунтовете през 1984 - 1989 г. Единият е избягал чак в САЩ, друг се е скрил в смолянско село, трети е жив и здрав, разхожда се из улиците, признава пред хората, че е убиец, но никой не иска да го съди. Българите трябва да знаят, че за репресиите по време на този процес, държавата е изплатила милиони компенсации и обещетения на пострадалите. Близо 2 мил. годишно харчим като добавки към пенсиите на малтретираните турци, вместо да отидат за образование и здравеопазване. Излиза, че преди 20 години една комунистическа върхушка си е направила експеримент, а сега всеки данъкоплатец трябва да плаща безобразията им. Но само прокуратурата и съдът не знаят тези факти, не са им достатъчни и се оправдават с изчезнали свидетели, някои от които вече може да са и покойници. Това е абсурдно и цинично, това е отказ от правосъдие. Пак повтарям, че провалът на това дело не е проблем на турците и на ДПС, а на нацията. Аз не мога да кажа на децата си: "Българите направиха това зло, мразете ги". Не мога да хвърля вината на целия народ, след като при възродителите имаше и турци. Много българи ни съчустваха и страдаха с нас. Те не трябва да носят срама и петното. Затова е наложително да се отсеят конкретните виновници.
- Кой има интерес да няма присъди срещу архитектите и реализаторите на Възродителния процес?
- На първо място политическият елит от целия спектър. Той 17 години нагло демонстрира неангажираност към тази тема. Това поведение рефлектира и върху правораздавателната система. Но и обществото изглежда не е готово да поиска справедливост.
-
Справедливостта, която търсите, не е ли вече доста закъсняла? От какви присъди
имат нужда обществото и жертвите на комунистическата асимилация?
- Справедливостта никога не може да е закъсняла, за нея няма давност. Категорично става въпрос за морално възмездие, за морални присъди. Да се знаят имената на конкретните виновници - от най-висшите етажи на държавата, до селата. Никой няма намерение те да бъдат изтезавани, пращани по каторги и затвори, да им се налагат финансови санкции. В интерес на истината, много от възродителите, които са известни на обществото, повече от 20 години живеят в страх и напрежение от това, което са вършили. Ходят по улиците с гузна съвест, че могат да бъдат разпознати. Оставени на свобода, те са изтърпяли присъдите си и това е наказанието, което им е отредило времето. Но това не означава, че правосъдната ни система трябва да е безмълвна. Присъди трябва да има и тогава, най-после, да затворим страницата "Възродителен процес" и да я пратим в учебниците по история.
- Липсата на присъди срещу възродителите Ви създаде проблеми с изселниците в Турция. Организации на политзатворници и лагеристи твърдят, че не вярват на ДПС и тръгнаха сами да търсят справедливост в Страсбург и Брюксел.
- С репресираните изселници в Турция сме имали много срещи и разговори. ДПС организира и срещата им в София с главния прокурор Филчев, знаят какво сме направили по темата до този момент. Но най-железният им аргумент е, че осъдени възродители няма. Затова те предприеха самостоятелни действия и търсят справедливост чрез институциите в Европа. Уморили са се да чакат и да вярват на обещания, а това им поведение е обяснимо. Много от тях живеят с представите от времето на Тодор Живков, когато управляващите можеха да привикат всеки прокурор и съдия и да им наложат каква присъда да постоновят. Някои от изселниците в Турция смятат, че след като ДПС от 7 години е в управлението на страната и има власт, може да командва и съдебната система.
Освен това, ние не сме съгласни и с някои тяхни констатации и претенции, които са изнесли пред Съвета на Европа. Например, че в България е имало етнически геноцид спрямо турците, че в лагерите и затворите поголовно са избивани хора, а репресираните - не са реабилитирани политически и не са получили обезщетения. Недоволни са и от размера на обезщетенията и допълненията към пенсиите. Но истината е, че законът е един за всички пострадали от комунизма, колкото получава бай Иван, толкова и за Ахмед. Не можем да делим хората.
-
За ДПС е деликатно да бъде в ролята на обществен защитник по темата за
Възродителния процес, защото допусна в редиците си и хора, утвърждавали
политиката на БКП и провеждали асимилацията?
- Има истина в тези обвинения, но след голямата екскурзия през лятото на 1989 г. част от турската интелигенция напусна страната. Ние нямахме подготвени кадри, а искахме да участваме адекватно в управлението на регионите и страната. Това наложи определени компромиси. Но принципно, позициите ни са ясни - ако магистратите открият и в нашите редици възродители, ние няма да отворим чадър върху тях, нека бъдат съдени.
- Започна отварянето на досиетата на бившата Държавна сигурност. Очаквате ли от този архив да излезнат факти, които да поставят в нова светлина делото за преименуването?
- Очаквам да има интересни разкрития и затова ДПС беше сред инициаторите на Закона за досиетата. Обществото, например, не знае цялата истина за т. нар. терористични актове на гарата в Пловдив, Буново и др. Известни са ни официалните версии на комунистическата власт. Сигурно ще изплуват и имена на много турци, които са донасяли на Държавна сигурност и са правили кариера, за сметка на свои близки и роднини. Но поколенията трябва да знаят истината и ние не се страхуваме от нея.
- Главният прокурор Борис Влечев се закани да има наказания и дела срещу магистрати, бавели дела. Ще поискате ли наказания и срещу работещите по това дело?
- Борис Велчев, на този етап, показва нов, принципен стил на работа и ако е верен на него, трябва сам да поиска имената на магистратите, виновни за провала на това дело и да ги предложи за наказания. Разследването трябва да вземе под личен контрол и да съдейства за бързото му приключване. Ако забрави да изпълни дълга си, ДПС и репресираните ще му напомнят с необходимата категоричност кои са виновните.
