Мръсните пари, генерирани от масовия престъпен бизнес и невиждания бум на контрабандата, предимно с горива по западната ни граница по време на югоембаргото, са в основата на възхода на бандитските и полукриминалните групировки в България.
Впоследствие тези организации съставиха гръбнака на черния и сивия сектор в българската икономика, заяви заместник-председателят на ГЕРБ и бивш вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов по време на международната конференция „Сигурност и стабилност в Югоизточна Европа“ в Будапеща, съобщи пресцентърът на ПП ГЕРБ. В доклада си по темата „Организираната престъпност и корупцията като заплаха за демокрацията и пречка за европейска интеграция“ Цветанов подчерта, че балканските страни преживяха изключително трудно периода на началните години на прехода от авторитарно управление към демокрация.
„Разбира се, и у нас, както и в другите балкански посткомунистически държави, съществуваха и още има вътрешни фактори, които допринасят за сравнително високите нива на престъпност и корупция на общоевропейския фон. Например в България реформите в сектора „Сигурност“ оставиха на улицата много бивши служители на реда, които преминаха на „другата страна“. Освен това не бяха разкрити досиетата на агентите на бившата Държавна сигурност, които заедно с комунистическите кадри успяха да изградят бъдещите олигархични кръгове и запазиха огромно влиание в нереформираните институции в годините на прехода. Това се превърна в основа за корупционните мрежи“, заяви в доклада си Цветанов. Бившият вътрешен министър отбеляза, че опасното сливане на класическата организирана престъпност с така наречените „бели якички“, които се занимават с незаконна търговия на акцизни стоки, борсови, ДДС и други данъчни измами, превръща корупцията в особено мощен инструмент в ръцете на организираната престъпност в региона.
Като особено опасна Цветан Цветанов подчерта политическата корупция, свързана с интересите на олигархичния капитал в сферата на енергетиката. „Посткомунистическите държави, които в стремежа си да прокарат своите енергийни интереси на Балканите, създадоха свое лоби, включващо политически фигури, олигарси, медии, криминални структури и корумпирани държавни служители. Така че на основата на българския опит може да се говори дори за трансгранична политическа корупция. Предполагам, че България не е единствената страна от Югоизточна Европа, в която функционират подобни зависимости“, каза още бившият вътрешен министър.
Според Цветанов за пресичането на престъпната симбиоза между организираната престъпност и корупцията е необходимо най-вече подобряване на сътрудничеството между правоохранителните органи в региона и обмена на информация. Подобни контакти обаче могат да се градят единствено в условията на доверие между партньорските служби, защото в противен случай това би довело до дискредитирането на правоохранителните системи, предупреди зам.-председателят на ГЕРБ.
Доклади по темата направиха също депутатът от Комисията по националност сигурност от албанския парламент Месила Дода и депутатът от Комисията по вътрешни работи в германския Бундестаг д-р Ханс-Петер Ул, който е и съветник на канцлера Ангела Меркел по въпросите на вътрешните работи и спряган за бъдещ федерален вътрешен министър на Германия. В изказването си Ул обърна специални внимание на Механизма за сътрудничество и оценка на ЕК по секторите „Сигурност“ и „Съдебни реформи“ в България и Румъния. Ханс-Петер Ул изрази голямо безпокойство от случващото се в България и тежката политическа ситуация, които автоматично водят до блокиране на институциите и липсата на адекватни политики във връзка с новите предизвикателства, свързани с бежанската вълна от Сирия.
