Държавата отново поиска разделяне на академичното от стопанското ръководство в университетите. Такава идея имаше и кабинетът на ГЕРБ, но тя падна поради силната съпротива на ректорите. Вчера обаче подобен текст се появи в проект на стратегия за развитие на висшето ни образование до 2020 година, разработен от експерти на МОН.
Той бе представен на ректорите в Министерски съвет от премиера Пламен Орешарски и просветния министър Анелия Клисарова, съобщава Стандарт. На срещата министър-председателят посочи, че не приема еднозначно критиките към висшето ни образование, защото много от завършилите родни вузове намират добра реализация в чужбина, но нужда от промени има.
Ректорите да се ограничат единствено с академичното ръководство на университетите, а за парите им да отговаря друг. Това е замисълът на стратегията за висшето образование, според която такъв е примерът в много водещи страни. Според проекта финансите трябваше да се следят от нов управленски орган - университетски борд, начело на който има президент, а 70% от членовете му са външни за висшето училище хора. "Това е посегателство върху академичната автономия. Не може друг да ни разпределя парите, а ректорът само да ходи да връчва награди, възропта председателят на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев.
Според него държавата има достатъчно механизми да контролира парите, които отпуска на вузовете, чрез съществуващата и сега система SEBRA, но трябва да им позволи да печелят и да харчат своите приходи сами. "Щом ректорите не искат борд, няма да има такъв", каза просветният министър проф. Анелия Клисарова. По-късно обаче тя допълни, че по нейно мнение за финансите на университетите наистина трябва да се грижи отделно звено. Как точно ще бъде оформено това обаче ще стане ясно по-късно, когато и ректорите дадат своите предложения.
Друга новост, залегнала в проекта, е въвеждане на по-широк вход в университетите и строг контрол на изхода им. В проекта е записано, че това означава опростяване на системата за прием дори в специалности, които водят до упражняване на регулирани професии, каквато е практиката в някои европейски страни. Регулирани у нас са право, медицина, архитектура и в момента приемът там е с изпит. Не е ясно дали предложението означава и там да може да се влиза само с резултатите от матура, както в останалите специалности, и дали това няма да свали нивото им.
Авторите на проекта предвиждат и да бъде улеснен достъпът на младежите от бедни и социално уязвими прослойки до висшето образование, тъй като част от тях в момента не кандидатстват в университети поради липса на пари.
