Именитият скулптор разказа в "Дикоff" за възродителния процес и как е плакал пред Дончо Цончев, Христо Калчев и Виктор Пасков. „Тогава влязох в тоалетната да си режа вените. Дончо влезе в тоалетната и ме удари. Тогава ми каза: Аланколу ти ще си отидеш, а нас, на кого ни оставяш, спомни си Рашидов.
През декември 1989 г. имаше страшен митинг на българи срещу турци. Тогава проблемът беше да не капне кръв. От София с микробус заминаха Кольо Босия, Мишо Неделчев, Джамал Ямурлов, професор в Турция и аз отидохме да застанем между хората и нямаше кръв. По–късно нещата се изродиха в корпоративно мислене. На Местан е унищожено досието. На добрите агенти са унищожени досиетата“, каза Рашидов.
На Доган му четох 23 дни досието и тогава този човек в мен свърши. Покроси ме доносничеството и съсипването на съдби. Той не се е отдръпнал от политиката, ВИТИЗ може да им завиди. Ако така гадаем ДПС ще управлява още 50 години. Не че той е силен, много е слаба политическата класа в България. Те осигуриха комфорт на Бойко и имаха интерес, после ни изпързаляха. Не е моя работа да казвам на Бойко какво да прави партията“, коментира бившият културен министър.
Той си спомни и как е ял здрав бой като войник, когато искали да го вербуват за ДС.
Бих си тръгнал от парламента и от политиката въобще, но ми е неудобно. Дал съм дума. Иначе се чудя, защо въобще се съгласих да стана министър, призна чистосърдечно Рашидов. Той виждал доста грешки на ГЕРБ, но не бил член на партията и не можел да се меси.
