ГЛАСЪТ

От известно време насам Бойко Борисов е „захапал” нова мантра, която повтаря колчем види микрофон пред себе си – Станишев и БСП са уплашени и си правят кризисен ПР.

Елизабет Дафинова
От кого са уплашени премиерът и социалистите? От Борисов, разбира се, който вече се вижда с единия крак в Министерски съват. Е, и от предстоящия доклад на Еврокомисията за несправянето на властта с корупцията, престъпността и сивия сектор в икономиката.

Първо, да видим що е кризисен ПР. „Кризисният ПР е предназначен за разрешаване на проблеми и кризи, които възникват неочаквано", гласи определението. При кризисния ПР са валидни два принципа:

Първо."Един глас" - т.е. представителите на организацията поддържат една и съща версия за случилото се, като не допускат противоречиви данни, създаващи условия за слухове.

Второ. Пълни разкрития, без поемане на вината. Особено важно е да не се закъснява с даването на информация за случилото се, защото това може да се окаже фатално за организацията. Затова максимално бързо се дава цялата възможно информация, касаеща ситуацията, без обаче да се поема вина за нея.

От тази гледна точка, донякъде обиколките на социалистите из страната да разясняват действията на правителството биха могли да минат за кризисен ПР, макар че по-скоро е предизборен. Освен това, наистина не е коректно всички неблагополучия да се стоварват върху сегашния кабинет, след като за тях немалък принос имат и предишните управления (въпреки че някои бивши премиери се правят на ни лук яли, ни лук мирисали).

В такъв случай обаче, нека да се опитаме да разгадаем що за ПР си прави Борисов?

Преди няколко седмици той се появи в предаването „На 4 очи" по НТВ и половин час с Цветанка Ризова си говориха за проблемите на София. Кметът напоително обяснямаше какво ЩЕ се направиМ (той от известно време говори за себе си в множествено число - ние), но всичко беше в бъдеще неопределено време. Съвсем в края на предаването най-ненадейно неформалният лидер на ГЕРБ смени темата и си каза къде го стяга чепикът и защо всъщност е дошъл в студиота - той чул, имал информация, че БСП се готви да му вади компромати. Т.е. драги избиратели, каквото и да чуете оттук насетне за мен, особено ако произлиза от „Позитано" 20, не вярвайте, защото това е компромат! Това беше скритото послание на опита за изпреварващ удар. Което недвусмислено показва, че Бойко Борисов има от какво да се бои и какво да крие на всяка цена от биографията си, отделен въпрос е, че се опитва да си я пренапише също като Тодор Живков. Както е казал народът: „Гузен негонен бяга."

Две седмици след Борисов на стола срещу Цветанка Ризова седна икономическият му съветник Стоян Мавродиев. Момчето не само повтаряше заучени от патрона си фрази и обвиняваше за всичко премиера Станишев, но дори се опитваше да имитира мимиките, жестовете и поведението на неформалния си лидер в стил Дон Корлеоне (Марлон Брандо). В процеса на разговора уж за икономиката на страната стана ясно, че младокът е дошъл да обясни, че евродепутатите на ГЕРБ не клепат България пред Европарламента за щяло и нещяло, каквито обвинения се чуха напоследък по медиите. Точно обратното - ГЕРБ е единствената честна и кристално чиста партия, която се е нагърбила с неприятната, но патриотична задача, да осведомява евродепутатите за същинското положение в страната, защото другите родни политически сили ги лъжели. Друг въпрос е, че депутатите на Бойковата формация в ЕП, инструктирани и зомбирани, представят нещата така, както техният лидер ги вижда или му се иска да бъдат. Разбира се, съвсем не твърдя, че у нас сме цъфнали и вързали. Имаме много трески за дялане и в Европа прекрасно виждат това, тъй като получават информация по далече по-достоверни канали, включително и дипломатически, и медийни, отколкото от представтелите на една балканска политическа партия.

Седмица по-късно, т.е. миналата неделя, Бойко Борисов за втори път прекъсна с безпардонното си включване в ефир предаването на Ризова, за да наругае предишния й събеседник - в случая нашумелия напоследък анализатор Стефан Гамизов. Първия път, когато столичният градоначалник се включи по телефона в предаването, беше преди 3-4 месеца, след едно участие на бившия зам.-финансов министър и настоящ общински съветник от БСП Георги Кадиев, който изказа ред несъгласия с работата на кмета и на СОС. Тогава Борисов безцеремонно „изяде" от времето на следващия събеседник на Ризова - Александър Божков, за да се оправдава, ругае и обижда този, който вече не беше в студиото.

Миналата неделя той по същия арогантен начин прекъсна разговора на водещата със спортния журналист Сашо Диков (който, междувпрочем, горещо защити Борисов от думите на Гамизов), за да попита с изключително разгневен тон кой е тоя Гамизов, как си позволява да изказва мнения по различни ключови въпроси и защо медиите му дават трибуна!? И съвсем в прав текст Генерала обеща „да раздава шамари, като дойде на власт"! С това си поведение той напълно доказа изреченото от Гамизов, че „Бойко Борисов е недемократ". Т.е. който не е с мен е против мен! И не само това - той няма право на публично мнение в медиите (въпреки че една от функциите им в демократичните държави е да дават трибуна на различни гледни точки към проблемите и събитията). А какво да кажем за отправената откровена заплаха към свободата на словото и инакомислието! Ако това не е диктатура от Сталински тип, здраве му кажи! Няма да е зле да си припомним в кои времена хората попадаха в затвора и дори плащаха с живота си за казана дума или изразено несъгласие. Освен това, фактът, че Бойко Борисов беше толкова бесен на телефонната линия, навява на съмнението, че Гамизов май е споменал някоя истина, която здраво е „настъпила" неформалния лидер на ГЕРБ по мазола. (Отделна е темата, която Гамизов също засегна, че понятието неформален лидер не фигурира никъде в канституцията и законите на страната, нито в общественото и политическото пространство.) Друг въпрос е също защо НТВ и Цветанка Ризова позволяват на гражданина Бойко Борисов, изпълняващ временно длъжността кмет на София, да си разиграва коня както си иска в студиото и гневно да се възмущава, че на друг гражданин, който в момента не заема никакъв държавен пост, е дадена възможност да изкаже личното си мнение.

Всъщност, това, което вбеси най-много Борисов беше твърдението, че близки до ГЕРБ фирми ще участват в строителството на АЕЦ „Белене", където по всичко изглежда ще играят огромни пари. По въпроса има и други мнения, разбира се, че фирмите са близки до Румен Овчаров, а някои смятат, че са приближени на президента Първанов. Но като имаме предвид колко страстно Бойко Борисов защитава държавния глава в нарочни интервюта, някой може да си помисли, че въпросните фирми са близки и на единия, и на другия.

И така стигаме до днешния ден, в който и премиерът Станишев, и столичният градоначалник Борисов са дали интервюта за чужди медии. Пред "Файненшъл таймс" Сергей Станишев казва, че евентуални строги евросанкции заради неуспехите на България в борбата с корупцията и организираната престъпност биха подкопали усилията на българското правителство и биха насърчили политическите екстремисти, като дава за пример „Атака". "Нужно е време да се наложат новите европейски стандарти. Ако сравнявате България с Швеция, Холандия или Великобритания, ще видите, че има много проблеми. Но тези страни имат зад себе си стотици години демокрация и пазарна икономика. Ние имаме 20 години зад себе си, през които извършихме революция, не само в нашите институции и в икономиката, но и в нашия начин на мислене", казва още Станишев. Не може да се отрече, че в думите му има голяма доза истина. Усилията, които не се насърчават и стимулират, макар и със строга критика, постепенно губят вяра, ентусиазъм и умират.

Какво казва Бойко Борисов пред френското списание "Politique internationale"? Първо, от думите му струи не европейски, а пролетарски ентусиазъм: „Качествата на хората често зависят от тяхното минало. Президентът Георги Първанов е израснал като мен - просто, на улицата. Докато министър-председателят Станишев е ходил на училище с мерцедес без регистрационни номера". Да ви звучи познато? „Произхождам от бедно работническо (селско) семейство..." Това изречение в автобиографиите по времето на социализма е отворило вратите на много не дотам образовани и интелигентни люде към важни ръководни, партийни и държавни постове. А фактът, че някой, който е израснал на улицата, има претенции да управлява държавата, не се смята за предимство или оневиняващо обстоятелство в някои от цивилизованете страни, към които се стремим да принадлежим.

Следващата хвалба на Борисов е за това, че 7 години е най-популярният политик. "Тайната за моя успех се крие в работата. Има едно-единствено обяснение и това е работата. Трябва умение да се съчетаят дисциплина и свобода на духа. Все пак не забравяйте, че каратето е изкуство. Политиката също." След което уточнява пред предполагам сащисаните журналисти, че докато бил треньор на националния отбор по карате, подготвял и докторат по психология. И с менторски тон продължава: "Това са дейности, които се допълват, а не се изключват взаимно. И изискват концентрация и познания. При пожарникарите е същото. Сещате ли се за друга подобна работа, която изисква предварително такива човешки усилия? Трябва да се умее да се работи в екип, да се взимат важни решения за една десета от секундата. Същото положение е и в политиката."

Опитвам се да се сетя каква точно работа е свършил Борисов като главен секретар на МВР и като столичен кмет, но освен за прословутата фраза „Ние ги хващаме, те ги пускат", за езерото „Ариана" и онова с лилиите в Борисовата градина, за друго не се сещам. А, и още нещо - преди броени дни, след петъчния проливен дъжд, кметът на София типично по Емел-Етемски ни обясни, че улиците заприличаха на пълноводни реки, не защото шахтите са запушени и непочистени, а защото много вода се изсипала и то за кратко време. За работата в екип пък да не говорим - всички в ГЕРБ слушат с по четири уши какви ги дроби Бойко пред медиите и много внимават да не кривнат в страни от правата линия, защото лошо им се пише. Най-смешни в това отношение са формалният лидер на партията Цветан Цветанов и независимият депутат Лъчезар Иванов, чиито натюрел и излъчване твърде много се различават от Бойковите и неговите фрази звучат в устите им като фалшиво пеене или „глас назаем".

Докато преподавал карате, писал и дисертация по психология. Излиза, че не е достатъчно само да произхождаш от „бедно работническо семейство", ами трябва да покажеш, че имаш отношение и към интелектуалния труд все пак, пък и към спорта. Особено към него - вместо да дремеш в кметския кабинет в промеждутъка между сутрешните блокове на телевизиите и вечерните новини на същите, е много по-продуктивно да играеш мач или тенис - така поне поддържаш добра физическа форма, което не е без значение за избирателките.

Какво още научаваме от изказването на Бойко Борисов, което се отнася изключително и само до собствената му особа и нищо друго. Научаваме, че в политиката решенията се вземат по пожарникарски, „на пожар", както се казва. Ще си позволя да не се съглася с този извод на неформалния лидер на ГЕРБ. Според мен най-опасното за една държава е да я управляват като пожарна команда. Не че Столичният съвет не се управлява по този начин - тъкмо общинарите да гласуват някое, внесено от кмета предложение, той идва и си го изтегля, т.е. отменя предишната си заповед. И „герберите" дълго трябва да се оплитат пред журналистите защо се е получило така. 

Всъщност, София в настоящия си вид е абсолютно огледало на „стила Борисов", като работа, управление в екип и вземане на решения. Не казвам, че той е виновен за всички натрупани проблеми, но от 3 години нито един от тях не е тръгнал към своето разрешаване.

"Не ме е страх от Русия. Руснаците са част от общата българска памет. Никога не съм бил приятел на комунистите. Но не забравям, че няколко десетки хиляди руски войници загубиха живота си за свободата на България от турско робство", твърди още Борисов пред френското списание. Само че пропуска две неща. Първо, че и президентът Първанов адски много обича Русия, особено доскорошния й президент Путин, незнайно защо. (Нали руснаци в крайна сметка щяха да строят АЕЦ „Белене"?) И второ, че в началото на 90-те години Бойко сам напуска МВР, за да запази червената си партийна книжка, с която по някакви причини му е трудно да се раздели. Та толкова за любовта към Русия и приятелството с комунистите.

Не знам дали столичният кмет и неформален лидер на ГЕРБ може да си служи с компютър, но ако се поразрови из форумите в интернет, ще установи вероятно с изненада, че там му се подиграват, често пъти доста грозно, че им е дошло до гуша от медийния му бабаитлък и уличен изказ, че рейтингът му пада и ...никакъв кризисен, авариен или панически ПР не е в състояние да обърне нещата до парламентарните избори, независимо от сладкопойните социолози и дружелюбно въртящите се журналистически опашки.

Казват, че това, което човек сам си направи, никой не може да му го направи.