Много учени смятат, че да се вярва в живота след смъртта е абсолютно безсмислено или най-малкото недоказуемо. Все пак съществува специалист, който твърди, че има доказателство за задгробния живот – и то е в квантовата физика. Професор Робърт Ланза от медицинската школа на университета "Уейк Форест”, САЩ, смята, че според теорията за биоцентризма смъртта е илюзия, създадена от нашето съзнание, съобщава "Дейли мейл“.
"Смятаме, че животът е само взаимодействие на въглерода и определена смесица молекули”, пише Ланза в сайта си (Robertlanzabiocentrism.com). Хората вярват в смъртта, защото "сме научени, че ще умрем, или по-точно - ние свързваме живота с тялото, а знаем, че един ден то ще умре“, продължава Ланза.
Неговата теория за биоцентризма обяснява, че смъртта може да не е толкова окончателна, колкото си мислим. Според нея животът и биологията са център на действителността и животът е този, който създава Вселената, а не обратно, пише още британското издание. Това означава, че човешкото съзнание определя формата и размера на обектите в нея.
Ланза дава за пример начина, по който възприемаме света около нас. Човек вижда небето синьо, защото му е казано, че този цвят е син. Клетките в мозъка обаче могат да бъдат така модифицирани, че да виждат небето в червено или зелено. "Това, което виждате, не би съществувало без съзнанието. Нашето съзнание придава смисъл на света“, обяснява ученият основната си идея. Според него именно съзнанието определя формата и обема на предметите във Вселената.
Ако се погледне от гледната точка на биоцентризма, това също така означава, че времето и пространството не спазват стриктните ограничения, които нашето съзнание им налага. По думите му времето и пространството са единствено "инструменти“ на нашия ум.
Щом това схващане бъде възприето за опорна точка, това означава, че смъртта и концепцията за безсмъртие съществуват в свят без пространствени и времеви ограничения. Ето защо теоретичните физици смятат, че има безкрайно много вселени с различни хора и ситуации, които съществуват паралелно.
Всичко, което би могло да се случи, се случва и някъде другаде в тези светове, така че това означава, че смъртта не би могла да съществува "в който и да е смисъл“, допълва още Ланза.
Вместо това специалистът посочва, че щом умрем, нашият живот се превръща в "многогодишно цвете, което отново разцъфтява във Вселената“. "Животът е приключение, което надхвърля нашия обикновен линеен начин на мислене“, категоричен е той.
За да подкрепи твърденията си, Робърт Ланза обяснява прочутия експеримент на Томас Янг за двата процепа. Учените наблюдават частица, която преминава през два процепа. Частицата се държи като "куршум" и преминава през единия или другия процеп. Но ако тя бъде разглеждана като вълна, тогава става нещо различно - тя преминава и през двата процепа едновременно.
Това показва, че материята и енергията могат да имат характеристики както на частици, така и на вълни, и че поведението на частиците се променя въз основа на съзнанието и възприятието на човека. Ланза обяснява подобно теорията си в книгата "Биоцентризъм: Как животът и съзнанието са ключът към разбирането на истинската природа на Вселената“.
Далеч преди проф. Ланза прочутият Петър Дънов поставя в основата на учението си вярата в прераждането и живота след смъртта. Той е категоричен, че човешката душа е безсмъртна, а духът – вечен.
Учителят смята, че душата на човек е свързана с тялото. Това означава, че би трябвало да можем да излизаме и да се връщаме без проблем в телесната си обвивка. Със смъртта обаче, хората чувстват ограничението, че вече не може да се направи нищо. Дънов разкрива как с помощта на истината, която е постулат в неговото учение, човеците могат да преодолеят ограниченията на живота и смъртта, с което ще се постигне така жадуваната вечна свобода. Смъртта за Дънов е начин за „пресяване”. От едната страна е животът на ограниченията, а от другата – животът след смъртта, животът на безсмъртието.
