Седмица преди парламентарните избори на 12 май написах текст със сходно заглавие. Идеята ми беше, че „за да може да твърдим, че българската политика след 12 май е станала с една идея по-справедливо място, трябва да се стигне до това СДС и ДСБ да се превърнат в извънпарламентарни партии. Имам идея и за висша справедливост – двете да са под процент, та да не трошат и публична пара. Двете партии от години водят активен задгробен живот, а участието им в изборите е за да се продължава единствено „фабриката за луксозни съдби“.
В това се превърна някогашният подкрепян от милиони избиратели Съюз на демократичните сили – в доставчик в продължение на десетилетия на няколко свръхпродажни и корумпирани политически тела в парламента.“
След като чух резултатите реших, че Господ е българин – чул е щенията ми, че и свръх тях дори. Днес правя нова космическа поръчка – при предсрочни парламентарни избори ще бъде справедливо измамниците от т.н. Реформаторски /Реаниматорски, Деформаторски или Реставраторски/ блок да останат отново извън парламента. А резултатът им пак да е такъв, че да изключи получаването на публични пари. Днес социологическите леки жени и мъже дават 7, 8, че и повече проценти на това безсрамно образувание, каквото този блок се явява. Мисля, че с тези проценти се лъже много безогледно и без дори да се прави опит за прикриване на поръчката. Та нали ако Реаниматорския блок вземе 8-9 % от всички гласували, това ще е около 14-15 % от реалните гласове при средна активност или около 40 депутати?!
Такъв резултат е невъзможен, нека сме наясно. Невъзможен е, защото вече имаме ясни знаци, че на част от българите /на десните избиратели/ им е дошъл втория акъл по отношение на завършените политически ментета. Подобни елементарни опити за подмяна вече не минават. Факт. Защо мисля, че ще бъде висша форма на справедливост оставането на Деформаторския блок вън от следващия парламент? Първо, този блок е създаден на изключително еклектична основа. Казано иначе, създаден е от разноцветни, напълно несъвместими кръпки, затова и общият изглед е такъв – като продукт от нечия много несръчна компилация.
Остаряха кукловодите от ДС и РУ-ГЩ, от „Монтерей“ и олигархичната компания, която трови живота ни десетилетия наред. Както днес виждаме хич не ги бива в главата. Не им се получават поредните творения, личи липсата на фантазия, изчерпаха се откъм чучела и затова взеха да поставят оръфани и негодни да заблудят много хора политически „сламени“ човеци. Запазената марка на част от партиите, съставляващи деформаторския блок е едно особено ноу-хау. Люспят се. Явно е заразно, защото едната съставна на този противоестествен блок вече е вън от него – Зелените. Появата им там никога не успях да разбера. Нямаха почти нито една допирна точка с другите партии там. Ето че и на тях втория акъл им дойде. Даже съвсем навреме им дойде. Сега очаквам „Синьо единство“ да избере свободата. Скоро ще е, има няма два-три месеца дотогава. Както сочат моите информирани източници, Нейнски и компания са затаили злоба в сърцето и кама в ръката срещу снахата на ЦК на БКП, която се готви да оглави листата за евроизборите. Няма начин – в другарката Кунева е и хляба, и ножа. Субсидията, казано по-напряко.
Ще пръска паричките ни /защото това са нашите пари, нали се сещате. Такива като нея могат само да пръскат, не да сътворяват/, докато угажда на желанието си отново да цъфне в европейската политика. Коалицията със сините люспи за нея е само тор, нищо повече. Тор, с която ще подхрани повехналата си кариера, докато невярващите на случващото се хапльовци вдясно бъдат принудени от Сините да подкрепят хора като Меглена Кунева и Даниел Вълчев. Бога ми, това да беше ми казал някой преди няколко години, че ще се случи, нямаше да повярвам! А сега внимание – оттам, където Пръмова отива, Надка се връща. Свършва й евромандатчето на поетесата и за нея се очертават тъжни и нерадостни дни. На път е да фалира фабриката за луксозни съдби, а Надето не е свикнала да живее скромно, човешки. Кой ще плаща за патладжанения мерцедес, дрешките от Макс Мара и чантите Фурла? Та ето по тази линия на съприкосновение ще има сблъсък, който ще пръсне точно в навечерието на евроизборите отровата на разпада. Не можеш да реанимираш, ако ти самият вече си във вечните ловни полета на българската политика. А Деформаторския блок е там.
Второ, погледнете фронтмените на реаниматорите – такива в нормални държави не бихте назначили за портиери, нали така? Защото портиерът трябва да има базисна почтеност, да внушава доверие. Трябва да си сигурен, че няма да те излъже най-сетне. При тези всичко е наобратно – като ти кажат добър ден, гледай слънцето.
Истински балкански хитреци. И напълно безпринципни. Мислите, че преувеличавам? Не, грешите. Съдете сами: няма и година, откакто Иван Костов подсказа /съвършено вярно/, че „Кунева е последната червена кукувица, която се опитва да снесе синьо яйце.“ Костичът беше и е напълно прав в твърдението си – трябва да си хептен лишен от памет, съобразителност и политическа прозорливост, за да не забележиш това, което той предупреди съпартийците си. А, и от принципи, да не забравя. За да правиш това, което днешните лидери на някогашните Сини правят, е нужно на първо място да си завършен политически циник, безпринципен нагаждач и безсрамен лъжец. Демонстрацията на такива качества трябва да се наказва и вече се наказва – затова и подсмърчат извън парламента. Чудя се докога ще успеят интервюиращите журналисти от различни предавания да опазват гостуващите им гастрольори от Реаниматорския блок от правилните въпроси.
Един от много важните въпроси е какво собствено мисли за коалицията, в която участва Атанас Атанасов от ДСБ например. Какво мисли за безсрамната политическа похот, каквато тази коалиция представлява? Да напишеш през 1999 г. доклад „Относно условията, средата и проявите на корупция в някои висши ешелони на държавната власт“ и днес да си в коалиция с хора, които са били съдружници на визирани в същия доклад кръгове – това само ДСБ и Атанас Атанасов могат да го направят. Ето какво пише в публикуваните тук факсимилета от този близо 40 страничен доклад, който заема почетно място в личния ми архив. Това е същият доклад заради данните, от който Костов уволни Богомил Бонев, Евгений Бакърджиев, Валентин Василев и компания. Там е казано дословно следното:
„Разглеждайко дейността на М. Чорни на територията на България, трябва да се отбележи, че за него е без значение с коя политическа сила ще се обвърже...Основните бизнесмени, реализиращи интересите на посочената по-горе групировка на територията на България са Владимир Грашнов, Емил Кюлев и Любен Гоцев.Михаил Чорни осъществява връзката им със задгранични звена.“ Така. Хайде сега да припомним кой беше съдружник години наред с двама от посочените в доклада на българското контраразузнаване от 1999 г. представители на „групировката“.
Даниел Вълчев е този човек – през 1997 г. става съдружник на Любен Гоцев, а година по-късно – на Емил Кюлев. Днес Даниел Вълчев държи на къса верижка „Движение България на гражданите“ чрез личните си протежета Националния съвет на тази – по мои оценки около една трета от състава. Та с този човек днес е в коалиция същият ген. Атанас Атанасов, който през 1999-2000 г. е имал вероятно друго мнение за него и кръговете, които представлява. Имам въпрос – кога Атанасов е бил искрен? През 1999 или сега. Имам и отговор – като шеф на НСС. Днес само доказва максимата, че излагацията е единствено въпрос на време. Очевидно е, че става дума за много лош и недостоен пример за непоследователност, безпринципност и директно предателство към принципи, които уж си защитавал.
Заради едната депутатска заплата. Сините винаги са били кокошкари. Или кебапчийски котараци – все тая. Не заслужават доверие, тъй като никога не знаеш кога ще те предадат, съюзявайки се с враговете ти. Докато в същото време проклинат всеки, който се опита да им припомни какво са говорили и уж изповядвали през годините. Никак не обичам да цитирам сатаниста Карл Маркс, но в случая неговата формула, написана в „18 брюмер на Луи Бонапарт“ за това, че определени събития в историята се повтарят първо като трагедия, после като фарс, е като никога на мястото си. Колко пъти трябва да се спънат десните избиратели в един и същи камък, за да започнат да си правят нужните изводи? Казват, че дори животните не правели това. Българските „политически животни“ явно са по-долу от животните, щом непрекъснато ни дават основание да регистрираме настоятелността им в грешките, тоест в спъването. Същинско стадо на слепите овчари. Имаме обаче новина – доскоро само България и в още няколко немодерни, заспали в миналото си държави и общества избирателите се правеха, че не забелязват това поведение. След изборите на 12 май това изглежда да е променено. Дано на предсрочните парламентарни избори /когато и да са те/ ние, десните избиратели покажем, че изритването от българския парламент на ментетата вдясно не е било случаен прилив на толкова нужната ни разсъдъчност, а началото на една добра традиция.
Антон Тодоров
