През февруари 1992 г. е направено първото неофициално предложение за участие на България в мисията на ООН УНТАК в Камбоджа с пехотен батальон. През март има и второ предложение. Правителството на страната реагира с положително решение и предлага то да се гласува в Народното събрание. През април решението е узаконено с гласовете почти на всички депутати.Мисията ни в Камбоджа завършва през ноември 1993 г.
През април бе уточнена и първата група военни наблюдатели за Камбоджа. Още през първата половина на месеца започна набирането на доброволци за пехотния батальон. После дните се завъртяха като на филмова лента. Авангардната група отлетя за Камбоджа на 4 май 1992 г. Ариергардната се завърна на 12 септември 1993 г. Шестнадесет месеца продължи мисията на нашите военнослужещи в държавата на кхмерите. На 8800 км от родината пехотните ни роти бяха разположени в около двадесетина кантона. В двата баталальона "Сини каски" служиха около 1300 военнослужещи. Командир на първия бе подполковник Христо Ставрев, а на втория -полковник Стефан Николов. Старши на военните ни наблюдатели бе полковник Ангел Годинов, смени го полковник Стоян Марков. Старши национален офицер бе полковник Владимир Найденов.
Четирима български войници загинаха от куршумите на червените кхмери, единадесет наши сини каски бяха ранени, шестима загинаха при нещастни случаи и неизяснени докрай обстоятелства. Мисията на нашия батальон в Камбоджа бе оценена като успешна от представителя на генералния секретар на ООН Ясуши Акаши и от командващия мисията генерал Джон Андерсън. Специални бяха благодарностите на принци Нородом Сианук.
Пехотен батальон от 850 доброволци, 16 военни наблюдатели и военни полицаи ще замине за Камбоджа - това бе топ новината през далечния март на 1992 г. Ннезабавно започна предварителната подготовка по организирането, формирането и изпращането на военния ни контингент. Подготви се щат на батальона, постановление за финансово осигуряване, статут на контингента. Уточниха се условията за приемане на редови доброволци и команден състав - от наборната армия и от запаса. Оформиха се договорите. Формира се медицинска комисия. Извършиха се имунизации. Нашият батальон бе един от десетината пехотни батальона в състава на УНТАК. Щаб, четири пехотни роти, щабна рота, поддържаща рота, медицински взвод и още няколко подразделения. Основни изисквания към командния състав бяха - да владеят английски език, да са в добро физическо състояние и имат опит по длъжността.Срочнослужещите трябваше да имат най-малко шест месеца служба, да нямат дисциплинарни нарушения и да са здрави. Войниците от запаса трябваше да не са по-възрастни от тридесет години за пехотните подразделения и четиридесет за обслуващите, да не са криминално проявени.Ситото на подбора, както поради кратките срокове на формиране, така и поради недотам качествения материал, бе с известни пропуски.
Подготовката на военнослужещите протече във Враца. Воините се обучаваха по програми, съобразени с миротворческите мисии и изисквания. Имаше тактика, огнева, физическа, инженерна, международно хуманитарно право. Около 200 бяха учебните часове.
Първи за Камбоджа отлетяха военнослужещите от авангардната група. Точно в 22.25 на 4 май 1992 г. самолетът на "Джес Еър" полетя в азиатска посока. Груепата се водеше от заместник-командира на батальона майор Янко Янков, танкист от сливенската танкова бригада. Последователно за Камбоджа заминаха с няколко полета, няколко групи рейнджъри. Датски кораб , тип "Ро-Ро" отплава с техниката за района на мисията.
Съгласно решение на ръководството на УНТАК за базов лагер на българския батальон е предоставен казармения район в Тма Пау, на около четиридесет километра от Пном Пен. Първа рота се разполага в Кампонк Трай, на 190 км от базовия лагер, втора рота – в Кампонг Меа, на 140 км, трета рота остава в базовия лагер, четвърта рота е в Удонк, на 25 км, и пета рота в Одонг. Първа, втора и пета рота са настанени в палатки. В базовия район и двете роти използват дървени бараки и единични сгради, изградени от тухли. Храненето е при полеви условия.
Махагонова барака, циментов под, рояци комари, увяхнали палми, стада маймуни и разнообразие от змии. Местни жители - капафци. Невидими червени кхмери. Мръсни, болни и кльощави хора. Добра и питателна миротворческа храна. Това най-общо е характерното за обстановката в кантоните, където са българските кхемрски гарнизони на нашия пехотен батальон.
В различни райони на далечната страна нашите воини осъществяха наблюдение, контрол и проверка на изтеглянето на чуждестранните войски, следяха за прекратяване на огъня. Нашите момчета откриваха и конфискуваха оръжие от складове, оказваха помощ при разчистване на минни полета. Следяха за прехвърлянето и прегрупирането на силите по определени места и сдаването на оръжието, демобилизиха войски. Оказваха помощ на Червения кръст при освобождаването на пленници и цивилни граждани.
"Бог да пази баща ми!" - бе написал в едно литературно съчинение шестокласник, син на български офицер.От хиляди километри то бе усетило трудностите на нашите бащи и синове в Камбоджа. Някак си неусетно в българския език навлезе фразата "кантонален процес". Някои простичко я разшифроваха като "Сбогом на оръжията" в районите за приемане и сдаване на пушките от камбоджанските групировки.
От нашите воини са реконструирани десетина моста, без които не може да се стигне до вода и храна. Българите даряват кръв на камбоджански деца Осигуряваха безопасността на избирателните пунктове, наречени дистрикти. С "Хелоу УНТАК" местните жители поздравяваха нашите миротворци.
В трудностите изплуват като пяна и някои слабости. Командването на контингента има проблеми с някои военнослужещи, които като следствие от бързия подбор и неизвестната обстановка в азиатската държава. Десетки от доброволците се огъват пред трудностите, други, най-вече от резерва, си проличава, че са с ниско образование. На места понакуцва дисциплината. С право част от миротворците надигат глас за по-добро заплащане. Обстановката в един момент става напрегната. От България се реагира незабавно. Комисия, водена от полковник Панчо Шушков, заминава за Камбоджа и посещава почти всички кантони с българска войска. За дисциплинарни нарушения в България са върнати 96 военнослужещи, а несправяне със служебните си задължения - оше 88. По собствено желание се прибират 215 сини каски. Започва новият подбор за ротация на батальона, а в Камбоджа задачите временно се изпълняват със съкратен състав.
Новото командване е в състав полковник Стефан Николов, подполковник Димитър Желев, подполковник Стефан Давидов и капитан Николай Неделчев. Те пристигат в Камбоджа през януари 1993 г. Прави се частична подмяна на личния състав на ротите през януари, и след това през май.
Обстановката в Камбоджа продължава да е напрегната. Червените кхмери поддържат огъня на страха и противопоставянето - ту с престрелки от засада, ту с провокации на конвои, ту с нарочно предизвикани пожари. В джунглата и тъмнината те не признават нито парижките споразумения, нито хуманитарните харти. Усещат го на гърба си и нашите миротворци.
Един пролетен ден червените нхмери влизат в българския лагер в Пху Прег и разстрелват от упор трима български воина- Наско Петър и Цветомир. Ранени са няколко човека. Ефрейтор Тодор Поменов звъни за помощ в Амеланг, после заедно със сержант Димо Димов стрелят по оттеглящите се червени кхмери. Седем дни не излизат от окопа. Там ядат, там спят.
Дни по-късно, в Нови Опал, наш бронетранспортьор е е улучен от седем-осем метра от противотанков снаряд. Тялото на редник Мирчев спасява от сигурна смърт другите от екипажа. В дистрикта Тпонг са ранени още петима наши воини- старши лейтенат Генев, младши сержантите М.Ангелов и А.Ангелов Е.Лазаров, ефрейтор Павлов.
Който ни смята за печалбари , да заповяда в нашия окоп - пише тогава старши сержант Йордан Лелчев. Той разказва как посрещнали с "ура" закриването на тежкия кантон, в който били обстреляни с 40 мини за една нощ.
След дадените жертви се заговорва за изтегляне на батальона от участието в мисията УНТАК. Положението е овладяно и продължава изпълнението на задачите. Всички ще запомнят девиза на момчетата от четвърта рота: "Мъжка дума назад не се връща..."
Продължава и кантоналният процес.В провинциите Кандал и Ком Понг Спъ нашите осигуряват охраната на избирателните секции и документите, както и на специалистите по регистриране на населението. Българите охраняват над двеста секции.
Наравно с мъжете в Камбоджа носят тежестите на службата медицинската сестра Дора Новакова, аптикарката Маргарита Лишкова, санитарните инструктори Мария Боянова и Венета Асенова, служителката Диана Лазарова.По-късно в Камбоджа служи и медицинската сетра Пенка Сивриева.
Българската военна техника издържа на натоварванията и лошите климатични условия. В най-напрегнатия период излизат от строя само 8 машини, което е едва 6 процента от общото количество. Повечето от автомобилите изминават над 50 000 км по черни, разбити и прашни пътища. Понякога българските джипове минават оттам, където не могат дори тойотите.
Към края на мисията един обикновен унгарски офицер, майор Ласло Токач, пише до българското командване писмо, че е възхитен от професионализма и отговорността при изпълнение на задачите от сержант Димчо Йотов и редниците Красимир Джолев и Веселин Радков, които е командвал известно време. В Камбоджа българите печелят уважение, респектират не само със сила.
Изпълняват успешно задачите си и българските военни наблюдатели в Камбоджа. Те са час от общо 500 наблюдатели на ООН. Трима от нашите военни наблюдатели от първата група бяха командири на тимове- подполковниците Ангел Годинов, Петър Ганев и Красимир Гечев. Освен изпълнението на основната задача по докладване на нарушенията на споразуменията, военните наблюдатели бяха и посредници в преговорите между лидерите на отделните фракции, подпомагаха работата на изборните екипи, контролираха граничните контролно-пропускателни пунктове.
Български офицери имаше и в щаба на УНТАК - подполковник Валери Храбър Христов, майор Величко Бояджиев, капитан Владимир Георгиев, капитан Петко Събчев и др.
Старши на военните полицаи бе капитан Младен Младенов. В Камбоджа те действаха в сектори на други национални формирования.
На 21 юли 1993 г. българският батальон сдаде поста си на френско подразделение и прекрати своята дейност в УНТАК. На 12 август 330 сини каски посрещнаха изгрева в Бургас. На морската аерогара те бяха приветствани от името на президента Желю Желев. Първата група се водеше от подполковник Стойчо Йосифов. "Помнете Пху Прег, Нови Опал и Амеланг. Гордеем се с Вас" бяха думите на заместник-началника на ГЩ генерал-лейтенант Захарин Илиев.
Дни след това с Боинг -747 "Джъмбо" долетяха иоще 403 рейнджъра. На 22 август с 403 карамфила бяха закичени последните сини каски , завърнали се от Камбоджа.
В средата на септември в пристанището на Бургас пусна котва гръцкият кораб "Енархис". И последните шестима военнослужещи, придружаващи техниката и въоръжението на кораба, стъпиха на българска земя. Бяха разтоварени 203 броя бойна техника и 46 двадесетфутови контейнера.
След воините от батальона в България се завърнаха и военните наблюдатели. Камбоджанската страница затвориха подполковник Стоян Марков и майор Ангел Димитров.
В Пном Пен, в двора на българското посолство, остана един източноправославен параклис, изграден с дарения на българстите воини. В основата му е положен списък с имената на на загиналите наши воини , и на дарителите. Името на параклиса е "Св. Георги Победоносец"
Операцията в Камбоджа е един от първите опити на нашита страна да излезе от международната изолация в годините след Студената война, да се отвори към света и заеме своето място в решаването на световните дела.Участието на два български батальона в мисията УНТАК на ООН в Камбоджа има и политически, и морален ефект за България. То бе школа за командирите и редовете воини, за логистичните органи, стъпка към професионализма. Това участие даде възможност да се сравним с въоръжените сили на други демократични страни, да споделим ценен опит за бъдещото развитие на нашата армия и нейното участие в европейския и евроатлантическия интеграционнен процес, който ни предстоеше.
От който и ъгъл да погледнем участието ни в Камбоджа, и дори само откъм многото минуси, тази мисия остава във военната ни история не само като първата миротворческа, но и като успешна и хуманна. Дори с набързо събрания и подготвен личен състав, се оказахме конкурентноспособни на армии с опит.
Участието на България в УНТАК бе престижно не само в международен, но и във вътрешен план. Въпреки жертвите и нещастните случаи Бъэлгарската армия усети силата си и това допринесе за повдигане на самочувствието на българския воин. В златната армейска страница ще останат някои от крилатите изречения на бойните командири: Да стреляш и оцеляваш е професионализъм; Миротворецът не ползва оръжие, но трябва да владее всички образци ; Куршумът не подбира дали войникът е от набора или от резерва; Пред куршумите всички са равни и др.
В Камбоджа България и Българската армия си свършиха работата.За отбелязване е и фактът, че България получи в пълен обем всички обезщетения и средства от ООН, организацията нямаше никакви претенции към България.
Otbrana.com
Списък на българските военнослужещи, загинали по време на участие в мисията на ООН в Камбоджа (UNTAC) - 4 май 1992 - 27 ноември 1993 г.
В тази операция българският контингент даде 10 жертви:
- Лейтенант Иван Диков Иванов (13.03.1962 - 13.02.1993)
- Младши лейтенант Цветомир Иванов Петков (27.01.1974 - 03.04.1993)
- Младши лейтенант Петър Кръстев Байчев (21.04.1970 - 03.04.1993)
- Младши лейтенант Атанас Петров Радев (12.03.1972 - 03.04.1993)
- Младши лейтенант Венцислав Ангелов Мирчев (13.01.1969 - 19.04.1993)
- Старшина Атанас Петров Тонев (02.05.1951 - 06.03.1993)
- Сержант Димитър Милчев Димитров (10.01.1973 - 20.10.1992)
- Редник Съби Ясенов Хаджийски (22.07.1963 - 30.09.1992)
- Редник Кирил Жечев Киров (26.08.1967 - 27.10.1992)
- Редник Стоян Добрев Иванов (26.01.1961 - 11.07.1993)
