Гласуването на промените в Закона за хазарта беше отложено след предложение на Александър Паунов от Коалиция за България и ще се проведе следващата седмица, предаде Фокус. Промените предвиждат от догодина намаляване на данъка върху хазартните игри с надеждата България да стане по-привлекателна за интернет сайтовете за залагания и те да се лицензират и да плащат данъци у нас.
След края да двучасовата дискусия Александър Паунов от левицата поиска гласуването да бъде отложено за другата седмица, без да се мотивира. Първоначално предложението му не мина с 83 гласа "за", 83 гласа "против" и 5 "въздържал се", но при прегласуването с един глас разлика БСП и ДПС се наложиха над ГЕРБ и "Атака" и отложиха гласуването - 91 гласа за" (БСП и ДПС, 85 "против" (ГЕРБ и "Атака") и 5 "въздържал се" (Атака).
Промените в Закона за хазарта, предложени от депутатите от БСП и ДПС начело с шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев, предвиждат от началото на следващата година букмейкърите, организаторите на тото и лото игри, покер и онлайн казина да се облагат с корпоративен данък. За издаване и поддържане на лиценз за хазартна дейност те ще дължат и двукомпонентна такса. Едната част от нея ще е еднократна - в размер на 100 хил. лв. Другата ще е 20%, но върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби и ще се дължи всеки месец.
При дебатите зам.-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че както е в действащия Закон за корпоративното подоходно облагане организаторите на онлайн залагания не могат да бъдат облагани по него. „За да се обложи една чуждестранно лице, то трябва да има стопанска дейност в България. Основният сървър, който е задължителен по Закона за хазарта, всъщност не е сървър в смисъл на стопанска дейност, а място на стопанска дейност може да бъде само сървърът, чрез който се извършва и регистрират самите залози и изплатените печалби. Затова се преминава към този вид облагане, въведен в почти всички европейски държави. Това е един комплексен подход, който включва такса плюс корпоративен данък", обясни Петкова.
"Между първо и второ четене има много неща, които трябва да бъдат променени. Последното нещо, което искам, е да остане впечатление, че лобираме за една определена фирма. Вече веднъж през 2007 г. съм си подавал оставката поради подобни причини. Не ми се иска да вървим в тази посока", коментира Кадиев. „Вървим в правилна посока с промените в закона, но трябва да преценим достатъчно ясно рисковете за бюджета и до каква степен искаме да толерираме играта на хазарт в България и как контролираме това толериране чрез данъчната система", каза Георги Кадиев.
В хода на дискусията Вежди Рашидов от ГЕРБ предложи 10 на сто от променливата част от таксата за хазарт да отиват за Национален фонд „Култура" към Министерството на културата.
Менда Стоянова от ГЕРБ се оплака, че на интернет страницата на Комисията по бюджет и финанси липсват становища на отделни ведомства по законопроекта.
Зам.-председателят на Народното събрание Мая Манолова пое ангажимент ръководството на парламента да вземе мерки.
Председателят на бюджетната парламентарна комисия Йордан Цонев, който е и един от вносителите на промените, поясни, че очакват през следващата година с 22 млн.лв. по-малко постъпления в бюджета от хазартна дейност, ако се запази сегашното положение на един лицензиран оператор за онлайн игри. Ако обаче се регистрират повече оператори, каквито са надеждите на управляващите, приходите от този вид дейност ще са същите като от тази година, тъй като на онлайн операторите им е даден 6-месечен срок да се лицензират. През 2015 г. се очакват около 50 млн. лв. повече данъчни постъпления, а през 2016 - 100 млн. лв. Цонев уточнява, че прогнозата е на база данните за нелегалните онлайн залози, които се оценяват на 1 млрд. лв.
