Българските граждани масово одобряват новите социални разходи на държавата, залегнали в бюджета за следващата година.
Това сочат данните от изследване сред пълнолетното население на страната на тема „Нагласи и очаквания на широката общественост от Бюджета за 2014 г.", поръчано от Министерството на финансите и проведено в периода 1-15 ноември.
Три четвърти от анкетираните българи твърдят, че са чували за обсъжданията на бюджета за 2014 г. и че темата е важна. Близо две трети признават, че не следят темата. Подчертан интерес към нея имат около една четвърт от нашите сънародници.
Одобрението за всякакви нови социални разходи на държавата е масово, като те са считани за полезни за страната. Не се забелязват съществени разлики в разбивките сред различни групи по възраст, образование, личен месечен доход, партийна принадлежност и т.н.
Резултатите от изследването показват, че привържениците на всички партии и хората с различна политическа самоидентификация реагират почти синхронно на въпросите за отделяне на повече средства от страна на държавата. Енергийните помощи, културата и таванът на пенсиите са темите, по които се наблюдават малко по-високи относителни дялове на несъгласни.
Сред изброените мерки, свързани с намаляване на разходи на държавата, единствено съкращаването на държавната администрация предизвиква одобрение, сочи анализът на данните. Не личат съществени разлики в позициите между различните партии и групите с различна политическа идентификация, както и между различните обществени групи въобще. Откроява се изводът, че хората с по-високи доходи и образование изглеждат в по-голяма степен склонни да подкрепят непопулярни мерки.
Широко одобрение среща запазването на данъчното облагане в настоящия вид, според данните от социологическото изследване по въпроси, свързани с приходната политика на правителството. Минималните осигурителни прагове и максималният месечен осигурителен доход очевидно са теми, които не срещат достатъчно разбиране и запознатост сред обществото.
Съществува одобрение „по принцип" по въпроси за увеличаване на минималната работна заплата, създаване на целеви фондове, намаляване на административната тежест пред фирмите, отпадането на данъка върху лихвите.
От данните за запознатост с определени действия на правителството в последните месеци ясно личи, че мерките със социална насоченост са постигнали очаквания ефект на ниво публична комуникация.
В същото време наложилата се актуализация на бюджета за 2013 г. също се е превърнала в основна обществена тема - може би главно заради разгорелия се дебат и повишеното обществено напрежение. Прави впечатление, че по въпроса с разплащането с бизнеса групите с по-високи доходи закономерно демонстрират по-висока информираност.
Така при хората с най-ниски доходи едва 1/3 твърдят че са чували за въпроса, докато при в групата с най-високи лични доходи този процент достига нива от над 70%. Мненията за създаването и на частни здравноосигурителни каси са поделени, като при десномислещите и хората с по-високо образование са по-склонни да приемат подобни мерки.
От „Галъп" обобщават, че правителството е успяло да комуникира социалните послания, което е важно обстоятелство в изграждането на търсения публичен имидж, но в същото време би могло да вложи повече усилия в разясняването на политиките, свързани с бизнеса като цяло.
Общият извод, който се налага от проведеното социологическо проучване, е свързан с факта, че бюджетният процес закономерно не поражда висока степен на информираност сред обществото, но някои, свързани с него теми, са станали достояние на общественото съзнание - най-вече такива, от които зависи непосредственото качество на живот.
Петър Чобанов е сред най-разпознаваемите министри, като заявяваното доверие в него достига 19%, а недоверието - 42%.
По отношение на оценките за работата на правителството се потвърждава наблюдението за по-ясно изразен „социален" профил. Това, разбира се, не означава непременно оценка за свършеното, а би могло да разкрива единствено добра степен на възприемане на медийните послания на кабинета, партийна лоялност на част от електората, надежди и очаквания, коментират социолозите.
Въпросите за отговорност за политическата криза в страната и за бедността демонстрират общо обвинение към политическия елит в страната - ясно се открояват отговорите от типа „всички са виновни".
Мненията са поделени по отношение на ролята на протеста - дали той пречи на правителството или го принуждава да върши работата си по-добре. По-ясно, обаче, е становището за ролята на протестите по отношение на икономиката на страната - 40 на сто са на мнение, че те всъщност оказват по-скоро негативно влияние, докато една трета са на мнение, че протестите в страната не оказват никакво влияние.
Проучването показва наличие на висока обществена тревога, която обаче, сравнена с предходни проучвания, не достига безпрецедентни нива на обществено съзнание.
Наблюдава се приоритет на политическото над икономическото съзнание, което затруднява картината и прави нагласите към отделни дейности на властта и нагласите към обобщения й образ трудно отделими. В този смисъл може да се каже, че каквито и политики да предлага и прилага кабинетът, те ще срещнат поляризирано обществено съзнание.
Ситуацията на политическа криза в страната възпрепятства рационалното осмисляне на управленската дейност и в известна степен обезценява всяко публично действие и говорене. Според анализаторите в такава ситуация следва да се търси максимална икономическа ефективност, дори при трайна невъзможност за постигане на положителен политически ефект, включително и по отношение на бюджета за 2014 година.
