Тази година българските кандидати направиха фурор в най-елитните британски университети. Общо 12 български абитуриенти са поканени на интервюта от Оксфорд и Кеймбридж. При това става дума за деца, кандидатствали само през една консултантска фирма - "Интеграл". Това е повече от обичайната бройка български кандидати, които по принцип си харесват топуниверситетите.
СМГ отива в Оксфорд, а НПМГ - в Кеймбридж. Това от няколко години е обичайното разпределение на нашите отличници. Сред тазгодишните избраници на двата елитни университета има и деца от Първа немска, както и от елитния италиански лицей. Правилото е, че ако кандидатстваш за единия университет, не трябва да вписваш в желанията си другия - те никога не се конкурират за един и същ кандидат.
Разделението на двете ни водещи математически гимназии към двата университета има логично обяснение. И то е не само в това, че в тези колежи вече има сформирана българска общност от предишни випускници на училищата. Просто НПМГ залага много на химия и биология, които Кеймбридж развива активно. Силата на СМГ са математиката и физиката, които са патент на Оксфорд, разказаха образователни консултанти. Младежите ще проведат интервютата си до 19 декември. Възможно е по Коледа някои от тях вече да получат оферти за условен прием. Повечето от поканените абитуриенти са показали академични справки с успех 6,00.
"Случвало се е Оксфорд да приеме и младежи с успех 5,60, но в такива случаи той е впечатлявал с необичайни резултати и оригинално мислене в дадена област", разказват консултантите. Това е и един от критериите при избор на кандидати - да демонстрират неконвенционално мислене. Ако по време на интервюто им дадат задачи, не е задължително непременно да ги решат, но в пътя за решение, който са избрали, трябва да личи потенциалът им.
15 януари пък остава срокът за подаване на документи за всички останали, които искат да учат на Острова. Те имат право да изберат до 5 университета, но само за една и съща специалност. Колкото по-рано го направят, толкова по-скоро ще получат отговор дали са приети и ще могат да кандидатстват за студентски кредит. След паниката дали кредитирането отпада, предизвикана от неточна интерпретация на думите на британския образователен министър Дейвид Уилетс, Островът успокои, че заемите за българи остават, както и досега.
И не само това - увеличава се сумата на дохода, който трябва да имате, за да започнете да си изплащате кредита. По принцип тя зависи от страната, в която изберете да работите след завършването си. Във Великобритания трябва да достигнете 21 000 лири годишен доход, за да започнете да връщате пари. У нас доскоро вноски по кредита се дължаха, ако годишно вземате 6000 лири. Сега тази сума е увеличена двойно - ще връщате заем, едва когато заплатата ви стигне 12 500 паунда. Разчетите за това какъв трябва да бъде доходът ви се прави на базата на данни, които страната официално оповестява за средната си работна заплата, както и за цените. Ако не сте достигнали този доход, трябва всяка година да подавате декларация за това. В противен случай ще дължите вноска от 98 лири.
Сумите, заради които избухна скандалът с българите, обаче са свързани с парите за издръжка, които могат да бъдат отпуснати едва след като си живял 3 години в страната. Става дума обаче само за легално пребиваване. От такъв тип помощи се възползват не толкова студентите, колкото емигранти, които се записват в колежи, които не дават висше образование. За тези хора вече ще се изисква да доказват предишен престой в страната например с договор за наем за три години назад.
