"Трябва да отидем там, където са били дедите ни", казва турският премиер Реджеп Ердоган. От около три години насам западните медии описват турската външна политика като неоосманска - тоест като опит на днешна Турция да реконструира зоните си на влияние от времената на старата Османска империя. И вече три години турският външен министър Ахмед Давутоглу не се уморява да нарича това безсмислица, пише Дойче веле.
За съжаление обаче усърдният външен министър влиза в противоречие не с другиго, а със собствения си шеф. Премиерът Ердоган си казва направо, че Турция се ангажира в региона поради това, че той някога е бил част от Османската империя. "Движи ни духът, който е бил в основата на Османската империя", каза премиерът в неделя.
След което отправи критика към опозицията, която се беше осмелила да попита каква й е работата на Турция в Ивицата Газа, в Судан или в Сирия. С което искаше да каже, че за Турция ще е по-добре, ако гледа към Брюксел, за да форсира влизането си в ЕС. Но Ердоган е явно на друго мнение: "Трябва да отидем там, където са били дедите ни", каза премиерът. Тоест - от Сърбия до Каспийско море, от Йемен до Алжир.
Това разбиране за външната политика е доста своеобразно - не материалните интереси, а верността към дедите се явява основна движеща сила. В такъв случай турските знамена би трябвало да се развеят над Косово, Албания, Босна, та чак до Унгария. Да не говорим за портите на Виена.
За да обоснове неоосманската си реторика, Ердоган прибягва до спомените за славни битки. Преди два месеца той отправи апел към младежта да вземе пример от Алп Арслан - селджукския султан, победил Византийската империя и проправил пътя към Анадола.
Наскоро премиерът си спомни и за едно друго сражение: "Вдъхновяват ни мъчениците от Думлупънар". Ердоган има предвид решаващата битка срещу гърците по време на турската освободителна война през 1922 г., състояла се след като Гърция с благоволението на Запада окупира големи части от Турция.
Показателно е, че Ердоган се позовава на османското наследство и с огромно удоволствие си спомня за големите битки - но цитира само сражения, които не са свързани непосредствено с османските времена.
Ердоган заявява, че не възнамерявал да напада никого, макар от друга страна да изрича думи като: "нашето търпение има граници" и "Турция трябва да бъде защитена от заплахи".
Очевидно обаче заплахите идват не само отвън. Заплаха произтича и от турците, които говорят зле за османците - така поне смята Ердоган. В момента по телевизията с голям успех върви сериал, посветен на Сюлейман Великолепни, завладял през 16 век Унгария и стигнал с армията си до портите на Виена. Сериалът "Великолепният век" се излъчва в 22 държави, включително България. Още при първото му излъчване през януари 2011 г. в Турция се стигна до остри националистически протести - най-вече заради това, че сериалът представя любовния живот на историческите образи, интригите в харема и борбите за власт в двореца. И Ердоган не е съгласен с тази тъй негероична трактовка на образа на султана. Още повече, че той бил "прекарал 30 години на гърба на коня си".
Реномираният историк Халил Берктай е изумен: "Нима германците биха реагирали така на филм за Бисмарк, да речем? Или пък французите на филм за Луи XIV? Целият този дебат е белязан от нещо, което аз наричам изостаналост", казва Берктай.
