„Студентските протести 1989-1991" и „Академичният underground 1980-1989" са темите на изложбата „Университетска култура на Прехода" на Лъчезар Бояджиев, Боян Гюзелев и Михаил Груев, която бе открита днес в галерия „Алма Матер". Събитието се организира от Културния център на СУ „Св. Климент Охридски" в рамките на програма „125 години Софийски университет".
Първата част на изложбата разказва за това какво се случи през 1990-1991 г., когато студентското недоволство избухна публично и се сля с гражданското - за времето, в което самите студенти ставаха граждани, променящи България.
Втората предлага друг разказ - за онова, което десетилетие преди това невидимо се случваше под публичната и университетска повърхност. Експозицията пресъздава нестандартния академичен живот, пулсиращ в малки аудитории: сбирките, групите, семинарите, конференциите, горещия градус на дискусиите, атмосфера на научно оживление и интелектуална солидарност, в които живяха няколко академични поколения.
Проф. Кьосев откри изложбата и подчерта, че това е централно събитие на Културния център във връзка със 125-годишнината на Университета. Гл. ас. Галя Кунчарова, която ще ръководи бъдещото изследване за културата на Прехода, и ще бъде редактор на броя на списание „Пирон", посветен на изследването, представи изложбата „Академичният underground 1980-1989".
„По дефиниция културата на ъндърграунда е затворена, оставаща извън или изпадаща извън националните мрежи за легитимиране и подкрепяне на изкуствата или на науките и техните агенции. Тя е незабележима, игнорирана, най-често негативизирана от медиите, които само периодично я изкарват на повърхността и с цел да я представят като форма на житейска екстравагантност, инфантилност, патологичност дори, като с това разнообразяват социално ангажирания си информационен поток с нещо провокативно и скандално", обясни гл. ас. Кунчарова.
„По парадоксален начин пребиваването в ъндърграунда предполага самоорганизация и последователни усилия за удържане на един хоризонт на споделеност, полускрит за пришълци и наблюдатели. Поне в моята перспектива, лицата, които ни гледат от паната на тази изложба, отговарят в голяма степен на определението за ъндърграунд от онова време", допълни тя и благодари на „виновниците" за изложбата проф. Кьосев и автора Лъчезар Бояджиев.
Боян Гюзелев, който е автор на втората експозиция заедно с Михаил Груев, представи „Студентските протести 1989-1991". „Изложбата е ретроспекция на събитията, които се случиха в Ректората и другите университети на България, това беше време, когато студентите поведоха обществото към промяна", каза той.
Той разказа за студентските протести, в които самият е участвал: „Надявам се и вие да усетите духа на времето като разглеждате тези снимки", пожела Гюзелев на гостите.
Без претенцията за изчерпателност, но с набор от забележителни фотографии, дело на Георги Георгиев-Джони, Надежда Чипева, Емил Иванов и др., както и със значителен брой информативни текстове и автентични издания от епохата, изложбата се опитва да започне разговор и предложи отговор на някои от тези въпроси, внезапно придобили нова актуалност:
Каква беше връзката между този научен underground, младежката субкултура и протестите, които се разразиха на открито? Имаше ли такава? Каква академична традиция, от друга страна, създаде университетската лаборатория от семинари и конференции? Как продължи тя след 1989?
